Решение № 360 от 19.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Бургас, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20242120106669 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от М. С. С. против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която са предявени главен и евентуален иск за нищожност на договор за кредит и евентуални искове за нищожност на клауза от същия договор.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете като неоснователни.

В съдебно заседание процесуален представител на ищцата не се явява. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, адв. М. депозира писмено становище, с което моли съда да уважи исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуален представител на ответника не се явява. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният представител на ответника депозира писмено становище, с което моли съда да отхвърли исковете.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.08.2018 г. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството на заемодател, и М. С. С., в качеството на заемател, е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № **** (за краткост Договора), по силата на който на С. е отпуснат кредит в размер на 1000 лева, при договорен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,11 %.

Заемателят се задължава да върне заема на 12 вноски, като първата падежна дата е 07.09.2018 г. Възнаградителната лихва е в размер на 230 лева при лихвен процент 0.

Кредитополучателят следва да върне на кредитора общо сума в размер на 1230 лева, представляваща сбор от главницата (1000 лева) и възнаградителната лихва (230 лева).

Според чл.5 от Договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“, в полза на заемодателя. С одобряването от кредитора на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито 1 от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Според чл.6 от Договора извън тези индивидуални условия, за уреждане на взаимоотношенията между страните, възникнали по повод предоставените от заемодателя на заемателя потребителски кредити, се прилагат Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България“ ЕООД (за краткост ОУ). Ищцата посочва в Договора, че дава изрично съгласие кодът за потвърждение, предоставен й от кредитора, който е електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, във взаимоотношенията й с кредитора да има силата на нейн саморъчен подпис.

В своя молба от 03.12.2024 г. ответникът признава, че се дължи възнаграждение на „Фератум Банк“, която гарантира изпълнението на задълженията на заемателя по Договора, както и че тези разходи не се включват в ГПР по кредита, тъй като не влизат в общия разход по кредита, съгласно пар.1, т.1 от ЗПК, доколкото касаят допълнителна услуга, която се предоставя от трето лице по силата на отделно облигационно правоотношение.

Според ОУ, съдържащи се на интернет страницата на кредитора, под „гарант“ следва да се разбира одобрено от кредитора юридическо или физическо лице, което въз основа на договор за поръчителство се задължава в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на заемателя по Договора.

Според предоставената на ищцата преддоговорна информация чрез стандартен европейски формуляр (СЕФ) сключването на договор за гаранция от С. не е задължително условие за сключването на договор за кредит. Договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора. Ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 770 лева. Тези разходи не се включват в ГПР по кредита, тъй като не влизат в общия разход по кредита, съгласно пар.1, т.1 от ЗПК, доколкото касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето на кредита.

Според Общи условия към договор за гаранция (поръчителство), които се прилагат към договор за гаранция, сключен между „Фератум Банк“ и заемател, валидни към 2018 г., които са налични на интернет страницата на кредитора, клиентът е длъжен да плати такса на гаранта за предоставяне на гаранцията. Точният размер на таксата за предоставената гаранция зависи от размера на кредита, съдържащ се в договора за кредит с кредитора и в индивидуалния договор за гаранция. Според настоящия съдебен състав независимо от употребения термин „такса“, касае се за възнаграждение на гаранта за това, че предоставя поръчителство. Следователно договорът за поръчителство е възмезден.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявен е главен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за нищожност на договор за кредит, евентуален иск за нищожност на договор за кредит с правно основание чл.26, ал.1, вр. чл.22, вр. чл.11, чл.19 от ЗПК, както и евентуални искове по чл.26, ал.4, вр. ал.1 от ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП за обявяване на нищожност на клауза от договор за заем, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Фератум Банк“ в полза на ответника, като неравноправна клауза и неиндивидуално уговорена, както и като нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.2 и предл.3 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.

По главния иск за нищожност на Договора:

В определение № 7473/10.12.2024 г. съдът изрично е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в Договора, включително дали той е сключен в писмена форма.

Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че Договорът не е 2 подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие.

Договорът е сключен като електронно изявление. Според чл.18, ал.2 от Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) за електронните изявления се прилага Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.). Разпоредбата чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ дава определение на електронен подпис, който е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

Разпоредбите на чл.13, ал.2 и ал.3 от ЗЕДЕУУ дават определение на усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис. В разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ изрично е регламентирано, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, т. е. законодателят допуска по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде придадена стойността на саморъчен такъв. Ищцата е дала такова съгласие и Договорът е подписан с предоставен й код за потвърждение.

Ето защо Договорът не е нищожен поради липса на съгласие.

От граматическото тълкуване на разпоредбата на чл.5 от Договора следва, че заемателят при кандидатстването за кредит „сам и недвусмислено“ е посочил „Фератум Банк“ като лице, което да предостави поръчителство. В този смисъл, още към момента на подписване на Договора е ясно, че „кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от „Фератум Банк“ в полза на кредитора“. По аргумент от чл.5 от Договора, след като кредитът е одобрен, то е одобрено и обезпечението (поръчителството) и уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени, т.е. ищцата дължи „такса“ на поръчителя. С оглед горното Договорът е нищожен, поради следното:

Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК Договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Договорът формално отговаря на това изискване, доколкото в него е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в Договора, не съответстват на действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения чрез договор за поръчителство.

Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК в „общ разход по кредита за потребителя“ попадат всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В хода на производството ответникът потвърди, че разходите за възнаграждение на поръчителя не се включват в ГПР по кредита. Независимо че посочените разходи се дължат на друго лице, същите са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 ЗПК и пар.1, т.1 от ДР на ЗПК следва да бъдат включени в Договора при изчисляване на ГПР.

Тъй като посочените в Договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, 3

Договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, отнасящи се до посочване по ясен и разбираем начин на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК същият следва да се приеме за нищожен.

На следващо място, от една страна, лихвеният процент по Договора е 0, а, от друга, ищцата дължи възнаградителна лихва. След като според кредитора разходите за възнаграждение на гаранта не се включват в ГПР и лихвеният процент е 0, не става ясно защо стойността на последния е 49,11 % и какво се включва като компоненти в него.

Според Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о. установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора годишен лихвен процент или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. Предвид изложеното, следва да се приеме, че Договорът е нищожен, поради противоречие със закона – неточно посочване в Договора на ГПР.

На последно място, според т.55 и т.56 от решение на 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че „посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“ – така Определение № 2582 от 10.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 653/2024 г., II т. о., което е постановено по спор между потребител и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, при който поръчител също е „Фератум Банк“, като върховните съдии споделят извода на въззивния съд, че договорът за кредит е нищожен поради невключване в ГПР на разходите за възнаграждение на поръчителя.