Решение № 590 от 04.11.2022, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 420/2022
- Вид
- Решение № 590
- Подписан
- 04.11.2022
- Състав
- Петър Узунов, Ангелина Бисеркова, Катя Сукалинска
Цитирани разпоредби
- чл.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.32 · Конституция на Република България
- чл.32, ал.2 · Конституция на Република България
- чл.39 · Конституция на Република България
- чл.39, ал.2 · Конституция на Република България
- чл.40, ал.1 · Конституция на Република България
- чл.41, ал.1 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 590 гр. Благоевград, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
А.ина Бисеркова
Катя Сукалинска при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от А.ина Бисеркова Въззивно гражданско дело № 20221200500420 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от „***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.Благоевград, ул.“***“ № 10, ет.4, представлявано от управителя Т.Д., действащо чрез пълномощник - адв.К. Д., срещу Решение № 906376/01.04.2022г., постановено по гр.д. № 353/2021г. описа на Районен съд-Благоевград, с което „***, ЕИК *** е осъдено да заплати на К. И. А., ЕГН **********, с.***“ № 1, на основание чл.49 от ЗЗД сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни от К. А., от публикуваната на 29.08.2020г. във вестник „***“, брой 203, статия със заглавие „Скрита камера на *** в канабисова нива изненадващо засне плантаторите -двама техни колеги. При снемане на обяснения от началството К. А. подал молба за напускане, а Г. С. излязъл в болничен“, които неимуществени вреди се изразяват в претърпени душевни болки и страдания, стрес, притеснение, накърняване на лични права и законни интереси, чест, достойнство, добро име и обществен имидж, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието - 29.08.2020 г. до окончателното й изплащане. С решението дружеството-въззивник е осъдено за заплати на К. А. съдебни разноски в размер на 1 050 лева.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение като постановено в нарушение на чл.45, чл.49 и чл.52 от ЗЗД. Твърди се в жалбата, че при обсъждане на събраните доказателства съдът е подходил тенденциозно, като не е отчел публикациите в множество електронни сайтове от 28.08.2020 г., от които е взаимствана информацията, отразена в процесната статия. С това обосновава теза, че фактическите изводи на районната инстанция не съответстват на данните по делото. Твърди, че размерът на присъденото в полза на въззиваемия обезщетение е завишен, същият не е съобразен с вредите от деянието и с критерия за справедливост.
Жалбоподателят въвежда бланкетен довод за нарушение на чл.5, чл.8, чл.9, 1 чл.10 и чл.12 от ГПК. С посоченото въззивникът обосновава искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Алтернативно прави искане за частична отмяна на решението и частично отхвърляне на иска за сумата над 1 000 лева.
Претендира съдебни разноски. Не прави доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна депозира писмен отговор, с който навежда подробни съображения за неоснователност на жалбата. Въззиваемият обосновава позиция, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон и като такова следва да бъде потвърдено. Не прави доказателствени искания. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание за дружеството-въззивник се явява договорен процесуален представител, който поддържа въззивната жалба. Претендира съдебни разноски за две инстанции, съгласно списък по чл.80 ГПК.
Представя писмена защита.
За ответника в съдебно заседание се явява договорен процесуален представител, който поддържа отговора на въззивната жалба. Претендира съдебни разноски за въззивното производство, представя списък по чл.80 ГПК.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството пред Районен съд-Благоевград е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД, предявен от К. И.
А., ЕГН **********, от с.***“ № 1 срещу „***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.Благоевград, ул.“***“ № 10, ет.4, представлявано от Т.Д. Т.а /управител/ за заплащане на обезщетение в размер на 8 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, стрес, притеснение, накърняване на личните права и законни интереси, чест, достойнство, добро име и обществен имидж на ищеца, вследствие на невярна информация, съдържаща се в статия, публикувана на 29.08.2020г. във вестник „***“, брой 203, със заглавие „Скрита камера на *** в канабисова нива изненадващо засне плантаторите-двама техни колеги. При снемане на обяснения от началството К. А. подал молба за напускане, а Г. С. излязъл в болничен“, ведно със законната лихва от датата на деянието /29.08.2020г./ до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 29.08.2020г. във вестник „***“, брой 203, на първа страница /публикацията продължава и на девета страница/ е публикувана статия със заглавие „Скрита камера на *** в канабисова нива изненадващо засне плантаторите-двама техни колеги. При снемане на обяснения от началството К. А. подал молба за напускане, а Г. С. излязъл в болничен“. Ищецът твърди, че в статията са наведени неверни факти, че „Граничните полицаи К. А. от петричкото село П. и Г. С., който е родом от подгорските села, бяха заловени от колегите им от ГКПП-З., докато обират нива с канабис. Двамата са уличени, след като хеликоптер на граничните власти открил плантация с готов за бране канабис и по тази причина тайно поставили камери за видеонаблюдение..“ Твърди, че статията продължава на страница 9, където се посочва „камерите ги заснемат как влизат в нивата и започват да прибират реколтата в чували“. Било посочено, че ищецът и колегата му Г. били извикани от директора на ГД „***“ и след като записът им бил показан, ищецът подал молба за напускане. В края на статията било посочено, че са открити и други ниви и че „вероятно образуваните досъдебни производства ще се опитат да установят към колко от тези нива граничните полицаи К. А. и Г. С. са били съпричастни“. Ищецът твърди, че написаното в статията дълбоко накърнява общественото мнение за молителя, както и че същата /статия/ има за цел да компрометира дългогодишната му работа като 2 служител на ***. Твърди, че статията е разпространена чрез най-тиражирания вестник в Югозападна България и е станала повод за голям обществен коментар. Статията засегнала дългогодишно градения от ищеца имидж и добро име в обществото. Сочи, че от 18 години работи в системата на МВР, през които години не е бил наказван и по никакъв начин не е уронвал престижа на институцията, в която работи. Оспорва като невярно отразеното в статията, че е събирал реколтата от нива с канабисови насаждения, както и че е съпричастен към други канабисови насаждения, които досъдебни производства предстои да установят. Оспорва като неверни и твърденията в статията, че е бил търсен от директора на ГД „***“ за обяснения, а след като му бил показан въпросния запис, той /ищецът/ е подал оставка. Сочи се, че в периода 08.07.2020г. до 26.09.2020г. ищецът е бил в непрекъснат отпуск по болест поради влошено здравословно състояние и не е посещавал ниви в района на ГКПП-З., нито директора на Главна дирекция „***“. С Решение от 25.11.2019г. на ТЕЛК МВР на ищеца била определена 50% намалена работоспособност за срок от 3 години, поради настъпили усложнения в резултат на оперативно лечение на 12.04.2016 г. -тотална ексцизия на туморна формация. В тази връзка на 08.07.2020 г. ищецът постъпил на лечение в Медицинския институт на МВР за 5 дни стационарно лечение, последвано от 30 дни домашно лечение, след получени пристъпи на световъртеж, замаяност, чувство на пропадане и гадене. Молителят твърди, че никога не е бил разпитван и привличан като обвиняем по сочените в статията досъдебни производства, нито е участвал в каквито и да било незаконни дейности, свързани с отглеждането на канабис или други наркотични вещества.
Сочи се в исковата молба, че за статията молителят разбрал на следващия ден от познат, който му споделил, че я е прочел. В този момент ищецът бил в болничен и въпреки настъпилото подобрение в симптоматиката състоянието му се влошило. След консултация със специалист, ищецът бил уведомен, че силният стрес може да има такъв ефект и следва да избягва стресови ситуации. Оказало се невъзможно, тъй като от познати и роднини ищецът научавал за процесната статия, която станала обществено достояние и повод за коментари по негов адрес. В резултат на изнесените неверни факти ищецът твърди, че е претърпял душевни болки и страдания, които му причинили силен дискомфорт. След като прочел статията, целият му живот се променил. Изпитал изключително притеснение и за това как ще бъдат възприети посочените публикации от негови близки, колеги и познати, и от обществото като цяло. В резултат ищецът започнал да вдига кръвно, страдал от безсъние, от постоянно главоболие, обострили се съществуващите здравословни проблеми. По повод на статията ищецът давал обяснения пред близки и познати за неща, които не са верни.
С горното обосновава правния си интерес от предявяване на претенцията.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, с който заявява становище за неоснователност на иска. Сочи, че в случая става въпрос за „взаимстван“ материал от други медии и сайтове, които били публикували информацията. Твърди, че след публикуване на статията не били постъпили никакви възражения и опровержения от ищеца. Сочи, че активността на другите медии и бездействието на ищеца дали основание на ответника да счете, че става въпрос за проверена информация. Ответникът сочи, че конкретният материал е разработка по съдържанието на други медии. Оспорва ищцовите твърдения за настъпили реални вреди от процесната статия като счита, че са настъпили такива „по-скоро“ от множеството публикации със същото съдържание преди това и на заболяване, което е установено преди публикацията и е провеждано лечение. Сочи, че заболяването на ищеца не е в причинно-следствена връзка с публикацията. Счита, че данните за личността на ищеца в статията са „семпли“ и малко хора биха свързали статията с ищеца. С изложеното обосновава искане за отхвърляне на претенцията като неоснователна.
Страните не спорят, а събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин, че ищецът е дългогодишен служител в системата на МВР, 3
Главна дирекция „***“.
Съгласно медицинската документация по делото, събрана по почин на ищеца и неоспорена от ответника, на 08.07.2020 г. въззиваемият е постъпил в болница /Медицински институт-МВР Ц. клинична база, Клиника по нервни болести/, а на 13.07.2020 г. бил изписан с диагноза „световъртеж от централен произход, Ц. Едностранна невросензорна загуба на слуха. Състояние след операция по повод кавернозен хемангиом. Симптоматична епилепсия.“ В тази връзка въззиваемият е ползвал отпуск поради временна неработоспособност в периода от 08.07.2020г. до 06.10.2020г., от които пет дни стационарно лечение, а след това-домашно лечение.
Видно от съдържанието на събраната по делото в оригинал публикация в брой 203 от 29.08.2020г. на вестник „***“, на първа страница /публикацията продължава и на девета страница/ в изданието е публикувана статия със заглавие „Комично риалити край ГКПП-З., Скрита камера на *** в канабисова нива изненадващо засне плантаторите-двама техни колеги“.
Подзаглавие: „ При снемане на обяснения от началството К. А. подал молба за напускане, а Г. С. излязъл в болничен“. Автор на статията е В.С.. В статията е посочено, че „Граничните полицаи К. А. от петричкото село П. и Г.
С., който е родом от подгорските села, бяха заловени от колегите им от ГКПП-З., докато обират нива с канабис. Двамата са уличени, след като хеликоптер на граничните власти открил плантация с готов за бране канабис и по тази причина тайно поставили камери за видеонаблюдение, за да разберат кой отглежда тревата. Вместо собствениците на нивата в капана обаче паднали двама гранични полицаи…“ Статията продължава на страница 9, където се сочи, че „камерите ги заснели как влизат в нивата и започват да прибират реколтата в чували“. Сочи се в статията, че след като полицейските шефове от Регионална дирекция „***“-К. не получили доклад, „К. и Г. били извикани да гледат и да коментират записа на камерата. Коментарът им бил еднозначен-първият подал молба за напускане, а вторият е в болнични“. В статията се сочи още, че скандалът около залавянето на двамата гранични полицаи е от 14 август, когато при специализираната полицейска операция били открити няколко ниви с наркотични растения и че „вероятно образуваните досъдебни производства ще се опитат да установят към колко от тези ниви граничните полицаи К. А. и Г. С. са били съпричастни“.