Решение № 558 от 05.05.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Варна, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20223100500271 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по подадената жалба вх.№ 2883/7.02.2022г от Г. Ж. К. ЕГН ********** със съд.адрес: гр.Варна ул.„Ген.Столетов“ № 83 ап.5 - чрез адв.М.П., срещу решението на ВРС-ХХс-в № 1614/10.11.2021г по гр.д.№ 6668/2021г, с което е изменен размерът на определената с протоколна спогодба от 11.03.2019г , одобрена от съда по гр.д.№ 17388/ 2018г на ВРС издръжка, дължима от въззивницата, в полза на детето Т. Т. К. ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител Т.

ИВ. К. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна бул .„Вл.Варненчик“ бл.9 вх.3 ет.7 ап.57, в частта, с която е изменен размерът, като е УВЕЛИЧЕН за разликата над 180лв до 290лв месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на осн.чл.150 СК, както и Е ОСЪДЕНА да заплати н а Т. Т. К. ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител Т. ИВ. К. ЕГН ********** сумата от 420лв - съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса в размер на 201,60лв, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

В жалбата е изразено становище за неправилност и незаконосъоб разност на обжалваното решение, както и че е постановено при съществени нарушения на материалния 1 закон.

Счита, че определеният размер не е съобразен с възможностите й, както и не било доказани и по-големите нужди на детето.

Признава, че детето е пораснало и че МРЗ била увеличена, но съдът следвало да съобрази представените по делото доказателства за доходите на майката и имущественото й състояние.

О т представените по делото доказателства било видно, че майката получавала малко по-висока заплата от МРЗ за страната за 2021г – 700лв; за периода от 1.09.2019г до 30.09.2021г майката Г.К. е имала облагаем трудов доход от общо 1627,03лв за месеците .12.2009г до 04.2020г и общо 2201,02лв за месеците 04.2021г. до 07.2021г. За същият период Тодор Ив.К. е получил облагаем трудов доход от общо 27 479,04лв за месеците 01.2009г до 07.2021г, т.е. доходът му е бил почти 9 /девет/ пъти по-висок.

От справката, издадена от ТП-Варна на НОИ било видно, че за периода 13.04.2020г12.04.2021г Г.К. е получила обезщетение за безработица в общ размер на 3 834,60лв, както и за временна нетрудоспособност - 2280лв за периода 01.2019г-06.2019г; 125,77лв за периода 12.2019г-04.2020г и 195,39лв - за периода от 06.2021г-07.2021г. За същия период Т.К. не е получавал обезщетения и помощи от ДОО.

По делото бил установен единствено месечен разход в размер на 60лв, заплащан от бащата за тренировки на детето по футбол. От всички останали доказателства за увеличени разходи на детето, като касови бележки, не ставало ясно дали са били покривани нуждите на детето или на някой друг. Затова счита същите за неотносими.

Не били представени доказателства за трайно и съществено изменение нуждите на детето.

При определяне размера съдът следвало да съобрази освен доходите на майката и факта на полагани грижи за второ дете.

Не споделя извода на съда, че разходите за отглеждане на дете нараствали пропорционално на неговата възраст. Безспорно, всяко дете има нужда от дрехи, обувки, храна и джобни, което не означава, че трябва да са от най-скъпите магазини. След като детето било в тийнейджърска възраст, това не означавало, че трябвало да ходи всеки ден по заведения, кино, театри и др. Още повече, че от две години точно тези места били с ограничен достъп поради пандемичната обстановка в страната. От две години по-голямата част от учебната година, учениците учат онлайн, което предполага хранене в къщи, а не по лавки и закусвални, от което следва, че не са необходими твърдените средства за джобни от порядъка на около 50лв на ден за развлечения. А и детето следва да се съобразява с възможностите на родителите си, а не да се впуска в излишно харчене на пари, каквито родителите му очевидно не могат да си позволят. Така представените касови бележки не доказвали реален разход, а и били оспорени.

Не се споделя становището на съда, че при определяне размера на издръжката, следва да се съобрази, че според НСИ, общият разход за член от домакинство е средно в размер на 2

1656,48лв. Неизвестно за въззивната страна оставало изчислението, с което от сумата 1656,48лв е изваден разходът, който не е необходим за децата, а именно: алкохол, тютюневи изделия, данъци, соц. Осигуровки, и е получена сумата от 1332,86лв или по 444,29лв на човек при тричленно семейство. Оспорва извода на съда, че следва издръжката на детето да бъде определена в размер на 450лв, незначително надхвърлящ определения с Постановление № 286/ 19.08.2021г на МС размер на линията на бедност за 2022г, а именно 413лв. Би било чудесно всички да получават средната работна заплата за страната, да посрещат нуждите си спокойно и без затруднение, но реалността е коренно различна от статистическите данни.

В настоящия случай въззивницата е с повече от два пъти по-нисък доход от средния за страната, не притежава никакво имущество, със средно образование е и не притежава квалификация, която да й дава възможност да реализира по-високи доходи.

Грижите за домакинството и второто дете към настоящият момент не й дават възможност да повиши квалификацията си или да работи на втора работа с цел да повиши доходите си.

Бащата живее в собствено жилище в едно домакинство със своята майка, която му помага в отглеждането на детето.

Майката на детето Г.К. живее под наем, грижи се за второ дете на 4год., което посещавало детска градина и също се нуждаело от издръжка.

При така определения от съда размер на издръжка за майката оставали 410лв, които са под определения с ПМС № 286/19.08.2021г. на МС размер на линията на бедност за 2022г., а именно 413лв. Предполага се, че тя следва да разполага със средства и за второто дете, да плаща квартира, ток, вода, храна, но според РС такива разходи за нея не съществуват.

Не споделя становището на съда, че по делото не са събрани доказателства за нейна трайна нетрудоспособност или наличие на заболявания, които да й пречат да упражнява труд. Тя в момента упражнява труд, но няма вина, че работодателите определят трудово възнаграждение далеч по-ниско от определените от НСИ 1637лв за обществения сектор и 1489лв за частния сектор.

Абсурден е и изводът на съда, че второто дете на въззивницата се отглеждало от двама родители, за разлика от детето Тодор и при определяне на издръжката за Тодор, майката нямало да остане без средства за водене на нормален живот.

В едно домакинство и двамата родители посрещат месечните разходи по издръжката на семейството. Както майката заплащала издръжка за роденото от първия си брак дете и полагала грижи за второто си дете, така и вторият й мъж имал дете от друг брак, за което той заплащал издръжка и се грижел и тяхното общо дете Евелин. Фактът, че майката има второ семейство не означава, че мъжът й следвало да я издържа и сам да заплаща всички разходи за семейството.

Излага още, че съдът не бил обсъдил дохода и възможностите на ищеца, неговото имущество и съжителството му с майка му, която полага грижи за отглеждане на единственото му дете. Бащата не живеел под наем, имал само едно дете; получавал помощ 3 от майка си. Затова счита за неправилен изводът на съд, че майката Геновева можела без особено затруднение да поеме 290лв за издръжката на сина си Тодор. При доход 700лв, от окито като се извади сумата от 290лв за Тодор, минус 290лв за Евелин, минус 150лв за наем, остатъкът е 30лв – останали средства за храна, ток, вода, телефон, дрехи, обувки, без да се включват така необходимите на Тодор културни развлечения.

По делото не са събрани доказателства ищецът да е нетрудоспособен или с намалена трудоспособност, както и да е получавал помощи от ДОО. Следователно, същият не би бил затруднен да поеме поне половината от издръжката на детето. А предвид, че разполага с имущество и не полага грижи за друго дете, то би могъл и в по-голям размер.

Ето защо счита за недоказана основателността на иска чрез главно и пълно доказване относно настъпилото трайно и съществено изменение във възможностите на задълженото по изплащане на издръжката лице или нуждите на издържаното дете.

Единствено размерът на издръжката следвало да се коригира доколкото не следва да бъде под установения в СК минимален размер – към момента 162,50лв. За майката размер от 180лв и повече бил невъзможен поради ниските й доходи и грижите за второто дете.

Моли съда да съобрази наличието на криза в страната предвид ограничителните мерки, голямата безработица и голямото социално неравенство.

В с.з. е оспорено заплатеното от ищеца адв.възнаграждение в размер на 600лв поради прекомерно. Не споделя извода на съда, че същото било под минимума от 690лв и затова майката следвало да заплати 420лв съобразно уважената част от иска. В Наредба № 1/9.07.2004 в чл.7 ал.1 т.6 е посочен размерът на адв.хонорар за издръжка, който не е процент от материалния интерес. Молим съда да вземе отношение по този въпрос За сторените разноски от майката били представени доказателство, че са заплатени от нея, но съдът и в тази част бил отхвърлил исканията й.

Поради изложеното моли за да отмяната на постановеното от ВРС решение и да бъде постановено друго, с което размерът определената издръжка бъде увеличен от 150лв на 180лв, считано от датата на подаване на ИМ-12.05.2021г, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

Моли разноските да останат така, както са сторени от страните.

По същество жалбата касае увеличения размер на издръжката над 180лв до 290лв.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата Т.

Т. К., род.2007г, действащ със съгласието на своя баща Т. ИВ. К. , със становище за неоснователност на въззивната жалба и затова моли съда да остави същата без уважение, като потвърди постановеното от ВРС решение като правилно и законосъобразно.

Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ”-ВАРНА, редовно уведомена, не е изразила становище по спора.

4

В исковата си молба Т. ИВ. К. ЕГН ********** от гр.Варна бул.„Вл.Варненчик" бл.9 вх.3 ет.7 ап.57, като баща и законен представител на малолетния ТОДОР, род.20.11.2007г, предявена срещу майката Г. Ж. К. ЕГН ********** излага, че родителите са разведени по взаимно съгласие с решение на ВРС като родителските права по отношение на детето Тодор били предоставени на майката, а впоследствие с протоколно определение от 11.03.2019г по гр.д.№ 17388/2018г на ВРС е била одобрена спогодба за изменение на мерките относно упражняването на родителските права, които били предоставени на бащата, а на майката бил определен РЛО и същата била осъдена да заплаща издръжка в размер на 150лв месечно с падеж от 1 до 5 число на съответния месец

Твърди се, че от март 2019г детето живеело при бащата, който полагал преки и непосредствени грижи за него, а майката от две години била преустановила контакт с детето Тодор и единствено през лятото на 2019г била взела момчето за един месец. Оттогава връзката между двамата се осъществявала само от време на време по телефона.

Твърди, че детето Тодор било вече с нараснали нужди, тъй като вече бил ученик в 7-ми клас в Спортно училище и посещавал редовни тренировки по футбол срещу месечна такса от 60лв, която се поемала единствено от ищеца. Тодор е в пубертетна възраст, което предполагало по-високи нужди в битов, училищен и извънкласен характер и затова бащата заплащал ежемесечно освен основните разходи свързани с обикновените нужди на детето, като храна, дрехи, лекарства, ученически пособия и други и допълнително сума в размер на 25лв месечно за телефон и интернет и около 200лв за развлекателни дейности, като почти всяка неделя му осигурявал по 50лв за кино, игри и разтоварващи занимания.