Решение № 9782 от 23.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9782 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря БОРЯ. М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20231110143555 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т“ ЕАД, искова молба насочена против А. Н. Р., В. А. Р., О. М. В., М. М. Т. и Я. М. Т., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят разделно на ищцовото дружество сумите както следва:

А. Н. Р. – 36.80лв. – доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 9.17лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 12.07.2023г., 6.01лв. – дялово разпределение за периода м.06.2020г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 1.60лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2020г. – 12.07.2023г.

В. А. Р. – 24.53лв. – доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 6.11лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 12.07.2023г., 4.01лв. – дялово разпределение за периода м.06.2020г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 1.07лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2020г. – 12.07.2023г.

О. М. В. – 4.09лв. – доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 1.02лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 12.07.2023г., 0.66лв. – дялово разпределение за периода м.06.2020г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 0.18лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2020г. – 12.07.2023г.

М. М. Т. – 4.09лв. – доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до 1 окончателно изплащане на сумата, 1.02лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 12.07.2023г., 0.66лв. – дялово разпределение за периода м.06.2020г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 0.18лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2020г. – 12.07.2023г.

Я. М. Т. – 4.09лв. – доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 1.02лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 12.07.2023г., 0.66лв. – дялово разпределение за периода м.06.2020г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 0.18лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2020г. – 12.07.2023г.

С Определение № 14508/03.04.2024г., производството по делото е прекратено по отношение на О. В., М. Т. и Я. Т., на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на исковите претенции срещу тези ответници.

С протоколно определение от 17.05.2024г., на основание чл. 214 ГПК, е допуснато изменение на исковете, насочени против А. Р., чрез увеличаване размера на претенциите. След допуснатото изменение исковите срещу А. Р. са заявени за сумите както следва: 49.07лв. – доставена топлинна енергия, 12.23лв. – мораторна лихва, 8.01лв. – дялово разпределение и 2.13лв. – мораторна лихва.

Ищецът твърди, че наследодателят на ответниците, като собственик на процесния апартамент е имал качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпила молба от трето, неучастващо по делото лице Ангел Р., в която се сочи, че същият е син на ответниците В. А. Р. и А. Н.

Р.. Твърди се, че сумите, дължими се от В. А. Р. и А. Н. Р. са платени, като към молбата е приложен платежен документ. На следващо място се сочи, че другите ответници не са собственици на имота.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

С молба вх. № 121759/12.04.2024г. /л. 104/, представител на ищцовото дружество сочи, че по сметката на ищеца е постъпило плащане на сумата от 110.85лв., с която са погасени всички суми, предмет на заявените искови претенции. Претендира разноски.

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т“ ЕАД, поради което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез 2 плащане.

По разноските:

Въпреки извършеното плащане на дължимите се суми, настоящият съдебен състав намира, че ответниците са дали повод за завеждане на делото, доколкото сумите са платени в хода на процеса.

От страна на ищеца е внесена сумата от 1000.00лв. – държавни такси, която обаче представлява внесени държавни такси по 200.00лв. за исковите претенции, заявени срещу първоначално индивидуализираните петима ответници. По отношение на трима от ответниците производството по делото е прекратено, на основание чл. 232 ГПК, респективно всеки един от В. Р. и А. Р. следва да заплати на ищеца разноски за държавни такси по 200.00лв.

В полза на ищеца следва да се признаят и разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 100.00лв. Ответниците В. Р. и А. Р. отговарят за по 1/5 от сумата или всеки един следва да заплати на ищеца по 20.00лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В обобщение следва извода, че всеки един от двамата ответници следва да заплати на ищеца разноски в размер на 220.00лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... срещу А. Н. Р., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумите както следва: 49.07лв. – доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., до обект с абонатен № ..., представляващ ап. ...., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2023г. до окончателно изплащане на сумата, 12.23лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 12.07.2023г., 8.01лв. – дялово разпределение за периода м.06.2020г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2023г. до окончателно изплащане на сумата и 2.13лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2020г. – 12.07.2023г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... срещу В. А. Р., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумите както следва: 24.53лв. – доставена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., до обект с абонатен № ..., представляващ ап. ...., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2023г. до окончателно изплащане на сумата, 6.11лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 12.07.2023г., 4.01лв. – дялово разпределение за периода м.06.2020г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2023г. до окончателно изплащане на сумата и 1.07лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2020г. – 12.07.2023г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА А. Н. Р., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Т“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 220.00лв. – разноски.

ОСЪЖДА В. А. Р. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Т“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 220.00лв. – разноски.

3

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4