Решение № 5160 от 27.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5160 гр. С., 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Ив. Кратункова при участието на секретаря Ива Ат. И.ова като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Гражданско дело № 20241100109491 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Ц. С. предявен срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на сумата 30000.00лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 22.04.2024г. В гр.С., тролейбус № 5, който изпълнявал маршрут на движение по линия № 6, по бул. Сливница, посока Кн.Борис 1, към бул. М.Луиза, в района на спирка 1998, причинено виновно от водача на тролейбуса В. С. Г., който потеглил рязко, без да изчака ищцата да се качи, при което тя, при качването си в тролейбуса изгубила равновесие и паднала в салона му, въпреки, че се държала с ръка за определеното за това място, с което и причинил тежки травматични увреждания – фрактура на трети лумбален прешлен в поясната област – закрито, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявяване на извънсъдебната претенция -14.05.2024г. пред застрахователя, до окончателното и изплащане, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, валидна към датата на ПТП. Претендира разноски. Ищцата твърди, че в резултат на ПТП претърпяла болки и страдания с голям интензитет, които не са отшумели и към момента. Търпяла дълъг период на възстановяване, който не е приключил и към момента.

В законоустановения срок ответникът „ОЗК Застраховане“АД депозира писмен отговор, в който изразява становище за допустимост но неоснователност на предявеният иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение процесния автобус, валидно към датата на ПТП. Оспорва механизмът на ПТП с възражението, че водачът на автобуса няма вина за настъпването му, а вина има изцяло ищцата, която не положила грижи за собствената си безопасност при качване в тролейбуса, не се хванала за предвидените в тролейбуса съоръжения, а ако се е хванала не е било със стабилен захват, което станало причина за инцидента. В евентуалност възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата с възражения идентични с тези на негова вина, както и с това, че след настъпването и не предприела адекватно лечение на травмата. Оспорва наличието на причинна връзка между ПТП и твърдените неимуществени вреди, а в евентуалност последните по интензитет и проявление. Оспорва претенцията за вреди по размер. Оспорва и претенцията за лихви поради неоснователност на 1 главният иск и досежно началната дата, от която се претендира.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявения иск е допустим, доколкота е поставовен отказ на застрахователя да заплати обезщетение / с вх. №21-3326/13.08.2024г. и следва да се произнесе по същество. Спазена рекламационната процедура по чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.

По основателността:

Не се спори между страните, а и видно от приетите доказателства, че за процесния автобус е налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на процесното ПТП.

От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №229 се установява, че на 22.04.2024г. в гр. С. около 11.33.ч. тролейбус №5 обслужващ линия№6, управляван от В. С. Г. се е движел по бул. „Сливница“с посока ул. „Княз Борис“ I към бул.

„Мария Луиза“. Врайона на спирка 1998 ищцата се качила в тролейбуса и при потеглянето му ищцата паднала в салона, независимо че се държала за дръжката.

За механизма на настъпване на ПТП е разпитан свидетелят-очевидец Г.Х.Х..

Свидетелят посочва, че видял една жена да се качва в тролея от първата врата, била с количка. Опитала да седне на свободна седалка, но тролеят потеглил рязко – пътниците се разклатили, а тя паднала на земята и се ударила. Свидетелят и още един пътник помогнали на жената да стане. Тя била видимо разтревожена, охкала. Свидетелят посочва, че тя се била хванала за дръжките и опитвала да седне, при потеглянето на тролейбуса. След инцидента жената се обадила на сина си, който дошъл да я вземе от спирката на ул. „Опълченска“.

Разпитан като свидетел е и водачът на тролея В. С. Г.. Той посочва, че видял ищцата да се качва на спирката на Женския пазар. Носела количка и две торби, като при потеглянето на тролейбуса тя паднала. Свидетелят твърди, че я попитал дали има някакви проблеми, но тя казала, че за момента няма, а впоследствие се оплакала от болки в рамото. Тя седнала на седалка в тролейбуса и тя казала че тъй като я боли рамото синът и ще я вземе от спирка „Опълченска“. Синът й я чакал на спирката и й помогна да слезе от тролея. Твърди, че е шофьор в градския транспорт 20 години и при потеглянето на превозното средство го прави бавно. Съдът цени за достоверни показанията на свидетеля, при съответата критичност, предвид обстоятелството, че той е управлявал автобуса към момента на настъпване на ПТП, но описаният от него механизъм се подкрепя от заключението на САТЕ и представения по делото констативен протокол.

По делото е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, изготвена при съобразяване на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, фактическите изводи на което, пояснени в съдебно заседание при изслушването на вещото лице, съдът възприема за достоверни. В експертизата се посочва, че тролейбусът е потеглил от спирката на масовия градски транспорт „Женски пазар“ и се е движил по бул „Сливница“ в посока от бул. „Стефан Стамболов“ към бул.Мария Луиза, т.е. към площад „Лъвов мост“.

Произшествието е настъпило в района на спирката, в началото на потегляне на тролейбуса, най-вероятно при ниска скорост 3-5 км/ч. Вещото лице посочва, че скоростта е неотносима и не е причина за падането на пътника / пътници. Причина за падането е ускорението при потеглянето му. Характерното за електрическите МПС е, че електрическите им двигатели имат най-голям въртящ момента в началото -теоретично при минимална скорост. Тогава теглителната сила на задвижващите колела е най-голяма и създава голяма инерционна сила 2 в пътниците. При потегляне инерционната сила действа назад и затова пътниците падат назад. Теглителната сила се регулира чрез силата на тока, подаван на електродвигателя, а тока зависи как и колко водачът е натиснал десния падал. За да няма инциденти при потегляне, трябва десният педал да бъде натиснат бавно и внимателно. Пътничката се е качила от втората врата, според водача и е вървяла напред към него и се е намирала между първата и втората врата до двойна седалка, на която според водача е искала да седне.

Причината за да падне пътничката е в ускорението на тролейбуса при потеглянето и позицията, в която се е намирала, която с описания багаж след пазаруване, е била неустойчива. Пострадалата пътничка след като се е качила в тролейбуса, независимо от коя врата първата или втората с количка, чанта и две торбички е тръгнала и е достигнала до шеста двойна седалка между тези две врати. Приготвила се е да седне, като е възможно да е оставила коричката права и преди да седне да се е хванала за тръба от интериора на тролейбуса или тръба на седалка, както е казал св. Х.. За да падне при плавно потегляне според водача явно тялото и краката са били в неустойчива позиция. Ако се е държала водачът, вероятно е потеглил по-рязко от обичайното за него. В двата варианта пътничката е загубила равновесие и под действието на инерционната сила е паднала назад, спрямо движението на тролейбуса, върху пода между левите и десните седалки, от което е получила травматичните си увреждания, описани в медицинските документи.

По делото са представени също медицински документи - епикриза и удостоверение, издадени през релевантния период и които са били предмет на изследване от приетото заключение на съдебномедицинската експертиза и съответно са послужили на вещото лице за достигане на крайните му заключения, които съдът възприема за достоверни дадени. Според вещото лице вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания – счупване на трети поясен прешлен. Отразено е , че ищцата е отказала оперативно лечение, като се е лекувала в дома си. Носела е лумбален колан, което прави и до момента. Отразено е, че счупването е зарастнало, като състоянието и към момента е стабилизрано. Тъй като движенията на поясния отдел на гръбначния стълб са болезнени следва да и не е възстановено в пълен обем следва да се провежда рехабилитация.

Налице са следните остатъчни явления – намален обем на движение на поясния отдел на гръбначния стълб с 28 %, болки при влажно и студено време, при попродължително ходене и стоене права. Вещото лице посочва, че този тип счупвания са характерни и за жени в по-напреднала възраст, с намалена костна плътност поради остеопороза. Отразено в експертизата, че по делото няма данни за заболявания на гръбначния стълб при ищцата, то от направената рентгенова снимка се наблюдават дегенеративни изменения.

При разпита си в съдебно заседание вещото лице потвърждава, че при ищцата, с оглед възрастта й се наблюдават дегенеративни промени, които се установяват от направената рентгенова снимка. Заявява, че понякога когато се направи операция, човекът се възстановява по-бавно и по-трудно и някои хора без операция се възстановяват много по бързо. Доколкото на ищцата не е направена операция, не би могло да се коментира какво би било здравословно й състояние ако й бе направена операция. Посочва, че фрактурата винаги се отразява неблагоприятно на гръбначния стълб, тъй като влошава неговото състояние.

За установяване на тъпрепните от ищцата неимуществени вреди е разпитан синът и С.К.С.. Свидетелят посочва, че майка му е пострадала при ПТП настъпило в тролейбус на градския транспорт. Заявява, че тя му се обадила по телефона и му казала, че паднала по време на рязкото потегляне на тролейбуса. Свидетелят отишъл да я пресрещна на спирката на ул. „Опълченска“. Тя се оплаквала от силни болки. Той я закарал в УМБАЛСМ „Пирогов, където била прегледана, направена и била и рентгненова снимка. Установено било счупване на лумбален прешлен. Тя се подписала, че не иска операция, като лечението и се състояло в прием на медикаменти, мехлеми за мазане и лумбален колан. Лечението й продължило около три месеца, през което време тя била почти неподвижна. Свидетелят заявява, че той се е грижел за нея и я е обслужвал. Постепенно майка му започнала да се възстановява, но 3 подвижността й била значително намалена. Официално не е провеждала рехабилитация, но тъй като имали роднина – рехабилитатор, тя е идвала в дома и за да и прави масажи и раздвижване. Свидетелят твърди, че преди произшествието майка му била много подвижна, след него подвижността й била силно намалена. Травмата й се отразила психически – не можела да спи, плачела.

Други относими доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното: По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ и акцесорната претенция.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, исковата претенция за която в настоящото производство е процесуално допустима поради наличието на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ - факт, признат за безспорен между страните с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, трябва да бъде осъществен следният фактически състав: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.