Протокол № 245 от 08.11.2021, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 245 гр. Пазарджик, 08.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Катя Т. Кентова

Сложи за разглеждане докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20215200500586 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателят БЛ. ИВ. П., редовно призован, се явява лично и с адв.

Л., упълномощена от днес.

За ответника ЕВН България Топлофикация ЕАД, редовно призован, се явява юрк. Д.Н., редовно упълномощена.

Адв. Л.: Да се даде ход на делото.

Юрк. Н.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 268 от ГПК пристъпи към доклад по делото.

С Решение от 04.03.2021 г. Районен съд - Пловдив по Гр.д. № 331//2019 г. е признал за установено в отношенията между страните, че БЛ. ИВ. П. с ЕГН **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, на основание чл. 422, ал. 1 от ТПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, следните суми: сумата от 391,98 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ТПК - 09.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 53,48 лева, 1 представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.07.2016 г.

- 08.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ТПК № 338 от 16.01.2019 г. по ч.гр.д. № 355 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, I- ви бр. с-в, като е отхвърлен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ТПК, вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за разликата от 391,98 лв. до пълния претендиран размер от 422,92 лв., и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата от 53,48 лв. до пълния претендиран размер от 61,43 лв.

Осъден е БЛ. ИВ. П., ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ТПК на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602 сумата от 616,20 лева, представляващи сторени разноски в рамките на настоящото производство и по заповедното производство по ч. гр. д. № 355 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, I- ви бр.с -в.

Осъден е „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на БЛ. ИВ. П., ЕГН: ********** сумата от 68,01 лева, представляващи сторени разноски в рамките на настоящото производство и по заповедното производство по ч. гр. д. № 355 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, I- ви бр.с -в.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от БЛ.

ИВ. П..

На първо място се твърди, че решенето е недопустимо.

Със заповедта за изпълнение на парично задължение е разпоредено въззивникът да заплати посочената сума от 422,92 лева, представляваща стойността на предоставена топлинна енергия.

От друга страна месечната дължима сума за топлинна енергия се състои от два компонента: сума, която е формирана по цена за потребена топлинна енергия и сума, формирана по цена за услугата дялово разпределение, тоест, понятието „топлинна енергия“, твърди въззивникът, не включва в себе си услугата за осъществяване на дялово разпределение.

Установено е по делото, че за претендираната сума от 422,92 лв. е включена и сумата 139,68 лв., представляваща стойността на услугата за дялово разпределение за процесния период и съответно начислено ДДС.

Отделно от това е посочено, че се установява по делото, че сумата от 255,30 лв. представлява разход за сградна инсталация.

Предвид така установеното се твърди, че липсва идентичност между претенцията по заповедта за изпълнение и предявеният иск по чл. 422, поради което решението се явява недопустимо.

Предметът на делото е спорното субективно материално право, 2 претендирано от ищеца, като то се индивидуализира чрез правопораждащия технически факт, субектите на спорното правоотношение и неговото съдържание, и се въвежда в процеса с исковата молба чрез посочване на основанието на иска в петитума.

Процесуалният закон задължава съда да разреши правния спор в рамките на заявените изисквания.

Когато в нарушение на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл относно съществуване на едно право, което не е въведено като предмет на делото, или относно което е десизиран, или е налице искане незаявено от ищеца, е налице произнасяне по неправомерен иск и в този смисъл постановеното решението е недопустимо.

По така въведеното възражение във въззивната жалба и предвид изложеното, съдът ще се произнесе със съдебния си акт.

На следващо място във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон.

На първо място не се е установило съществуване на облигационно правоотношение между страните, по силата на което ищецът да претендира заплащане на процесните суми.

В подкрепа на твърдението си се обсъжда нормативната уредба и правните изводи на първоинстанционния съд, като ищецът твърди, че приемайки обратното на това твърдение, изводите на съда са неправилни.

Не се установявало съществуването на договорна обвързаност между страните по делото.

На второ място се твърди, че не се е установило реалното ползване и потребяване на топлинна енергия.

В тежест на ищеца е да установи тези обстоятелства, а същият не е ангажирал доказателства за това.

В подкрепа на твърденията си, въззивникът излага подробни съображения, като обсъжда нормативната база, постановяваща начисляването и разпределението на топлинната енергия в сграда от етажната собственост, а така също и събраните по делото доказателства, справки, обсъждане заключението на съдебната експертиза.

Във въззивната жалба са възпроизведени пространно изявленията на 3 вещото лице Ж.-Н. и въззивникът заявява своята субективна преценка по отношение на тях.

Възпроизведени са част от мотивите от решение на Комисията за защита на конкуренцията относно формулата за изчисляване на топлинната енергия за сградната инсталация.

Изложени са подробни съображения относно направения от въззивника отказ на съда да извърши контрол в съответствие с подзаконов нормативен акт, със Закона за енергетиката и с правото на ЕС.

На следващо място въззивникът твърди, че ищецът не е доказал по делото да е водил редовно счетоводство.

Твърди, че не е получавал нито на хартия, нито на електронен носител фактури и приложения към него, поради което му се дължат конкретните суми, включително и за забава.

На следващо място твърди, че разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 2, представлява неравноправна клауза.

Претендираната цена на топлинната енергия не следва да се определя съобразно начина, залегнал в общите условия на ищеца.

Въззивникът твърди, че в хода на производството са допуснати множество съществени процесуални нарушения на права, които са го лишили от възможност да защити твърдението си, че претенриданите суми са недължими, както и че делото е останало неизяснено от фактическа страна.

Въззивникът твърди, че не е разбрал, какви са съображенията на съда за отхвърляне на заключението на доводите му за липса на обоснованост на заключението на СТЕ и за порочност на методиката към Наредбата.

Съдът е нарушил разпоредбата на чл. 202 от ГПК - да обсъди заключението на вещото лице, ведно с другите доказателства по делото, след като не е проявил служебна активност по повод служебно назначаване на експертиза, при положение, че по делото имало съмнение относно достоверността на експертизата.

Формулирано е искане обжалваното решение да бъде обезсилено, съответно отменено в обжалваната му част.

С въззивната жалба е формулирано доказателствено искане на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК.

4

Искането е посочено, че се основава на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК, без изрично да е мотивирано в този смисъл.

Настоящият съдебен състав приема, че твърдените допуснати процесуални нарушения от съда се препокриват с тези, изложените във въззивната жалба и обосноваващи твърденията на въззивника за неправилност на обжалване на съдебния акт.

В срок е депозиран отговор на въззивната жалба с изложени съображения за неоснователност на същата.

Искането е - решението да бъде потвърдено.

Адв. Л.: Поддържам подадената от колегата С. въззивната жалба, ведно с всички изложени в същата оплаквания, касаещи необходимостта да бъде обезсилено, съответно отменено като неправилно първоинстанционното решение. Поддържам доказателственото искане по чл. 266, ал. 3 и ще си позволя да добавя единствено, че всъщност в рамките на първоинстанционното производство са установени данни, че в.л. Ж.-Н. е управител на фирма "Ен Про Консулт 07" ЕООД , която е получила лиценз за извършване на услугата дялово разпределение, поради което релевираха и пред РС оплакване за сериозно съмнение по отношение на обективността и безпристрастността на вещото лице, които не са взети предвид. Моля, освен изложените във въззивната жалба оплаквания, касаещи допуснатите процесуални нарушения, да бъде отчетено и това обстоятелство, на което сега обръщам внимание. Това е едно от най-съществените, което считаме, че на практика пречи на вещото лице да отговори обективно на въпросите, включително давайки отговор по начин, който би злепоставило и би компрометирало начина на разпределение и начисляване, съответно на топлоенергия, начина по който се определя дяловото разпределение, технологичните разходи, въобще целия механизъм и компоненти, които формулират крайната цена за потребителя. Поддържам и искането, което колегата С. е формулирал - да бъде допуснато преюдициално запитване.