Решение № 15085 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15085 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110131653 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, от М. С. М. срещу „И.А.М.“ АД за прогласяване на нищожност на Договор за паричен заем №***********/23.07.2024 г. и осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр.

I от ЗЗД за заплащане на сумата 83,82 евро – платена без основание по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане.

Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, от М. С. М. срещу „Ф.Б.“ ЕООД за прогласяване на нищожност на Договор за предоставяне на гаранция от 23.07.2024 г.

В искова молба са изложени твърдения, че между ищеца и „И.А.М.“ АД е сключен договора за паричен заем. В изпълнение на чл. 4 от договора на същата дата е сключен договор за предоставяне на гаранция/поръчителство между ищеца и „Ф.Б.“ ЕООД, което е дъщерно дружество на заемодателя. Според договора за кредит се предоставят заемни средства 3000 лева, при ГЛП 50 % и ГПР от 61,23 %. По договора за предоставяне на гаранция е предвидено заплащане от ищеца на възнаграждение на ответника гарант от 925,20 лв., дължимо на падежа на плащане на заемните вноски, като заемодателят бил овластен да получи плащанията. Ищецът твърди, че договорът за паричен заем е нищожен като сключен в противоречие със закона и добрите нрави, защото възнградителната лихва е в размер три пъти над законната мораторна; нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК с подробни съображения, в т.ч. твърди, че възнаграждението/таксата за поръчителство е скрита лихва по кредита и е следвало да се включи в обявения ГПР; липсвала и ясно разписана методика на формирането му. Договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорно съглашение, чието сключване противоречи на добрите нрави Ответното „И.А.М.“ АД не спори по сключването на договора за заем, който настоява, че е действителен и сключен в съответствие с изискванията на 1

ЗПК, за което излага подробни съображения, в т.ч. ГПР е изчислен към момента на сключване на договора, a така оспорения лихвен процент е в съответствие с чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Счита, че с оглед на съдържанието на отделните уговорки договорът за предоставяне на гаранция /поръчителство/ е второ, акцесорно, облигационно правоотношение и възнаграждението по него не би могло да се включи в ГПР по договора за заем, а изпълнението по двата договора не е обвързано. На потребителя е предоставена предварително информация със СЕФ и в този смисъл е индивидуално уговорено обезпечението. Счита осъдителният иск за недоказан в предявения размер, като за суми касаещи договора, сключен с втория ответник е неоснователен поради липса на материална легитимация.

Ответното „Ф.Б.“ ЕООД оспорва исковете и поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен след договора за кредит и по възлагане на ищеца, при условията на договорна свобода, престациите не са явно нееквивалентни по твърдението за накърняване на добрите нрави, а договорът е възмезден за услуга.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца и отв. „И.А.М.“ АД е сключен Договор за паричен заем №***********/23.07.2024 г.; между ищеца и отв. „Ф.Б.“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция от 23.07.2024 г.; към датата на сключване на договора за паричен заем едноличен собственик на капитала на „Ф.Б.“ ЕООД е „И.А.М.“ АД.

От предметното съдържание на договора за кредит се установява, че е предоставена заемна сума 3000,00 лв., която потребителят трябва да върне, ведно с договорна лихва на 12 седмични вноски, всяка в размер на 265,90 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 50%,, при ГПР от 61,23% и обща сума за връщане от заемателя в размер на 3190,80 лв., която се състои от главница и договорна лихва. Според чл. 4 от договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на изискванията: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетния размер на трудовия му доход да е в размер на 1500 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с кредитора, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е статус не по-лош от „Редовен“, поръчителят подписва договор за поръчителство; 2) банкова гаранция с бенефициер-заемодателя; 3) одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

За изпълнението на посочената клауза заемателят-ищец е сключил с втория ответник - „Ф.Б.“ ЕООД, договорa за предоставяне на гаранция, с който потребителят възлага, а ответникът, като гарант, се задължил да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „И.А.М.“ АД, с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, както и в случай, че не е изпълнено задължението по чл.4,т.1 или чл.4,т.2 от договора за заем. За това потребителят дължи на гаранта възнаграждение от 925,20 лв., платимо на вноски от по 77,10 лв., като по арг. от чл. 3, ал.2 от 2 договора на датите, съответни на падежните дати по договора за паричен заем.

Според чл. 3, ал. 3, заемодателят е овластен да приема вместо гаранта изпълнение на задължението за плащане на възнаграждение, както и при поискване от заемодателя гарантът да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за заем.

От съдебна счетоводна експертиза, неоспорена от страните и преценена от съда по реда на чл.202 от ГПК, се изяснява, че ищецът е платил по договора сумата общо 3163,94 лв., с която са погасени главница и лихви. Обявеният в договора за кредит ГПР се формира от стойността на възнаградителната лихва, а ако се добави като компонент и стойността на възнаграждението на гаранта възлиза на 1166,05 %

Сключеният между ищеца и ответното „И.А.М.“ АД договор по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла нa чл. 9 от ЗПК Страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Не се твърди сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, и следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите. Ето защо договорът се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, респ. забраната за неравноправни клаузи за наличието, на които съдът следи служебно.

Съдът счита, че не е приложим чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗПК, съгласно който разпоредбите на ЗПК не се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи.

Това е така, тъй като в конкретния случай тези две кумулативни условия не са налице, макар срокът на договора да е по-малко от три месеца. По смисъла на чл.

4, ал. 1, т. 6 от ЗПК незначителен разход по кредита е общият разход по кредита съгласно на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а лексикалното тълкуване на закона дава основание да се приеме, че общият разход по кредита в тази хипотеза е в размер несъществен и твърде нисък. Съдът приема, че възнаграждението на гаранта следва да се счита като компонент на годишния процент на разходите по кредита по изложените по-долу съображения. Действителните разходи по кредита за договорна лихва и възнаграждението на гаранта надхвърлят 10 % от заемната сума, който критерий съдът приема за релевантен.

Законът за потребителския кредит въвежда изискване за форма по отношение на договора за потребителски кредит, както и задължително минимално съдържание на същия – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема, че договора за паричен заем е изцяло недействителен, като сключен в нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК по следните съображения:

3

От обявените и общоизвестни обстоятелства в Търговски регистър на Република България се установява, че „И.А.М.“ АД е едноличен собственик на капитала на „Ф.Б.“ ЕООД, и като такива те са свързани лица по смисъла на § 1, т.

5 от ДР на ТЗ. Това дава основание да се приеме, че търговската им дейност се контролира пряко от едно и също лице, двете дружества упражняват дейността си при общи икономически интереси и ползи, и се презумира наличието на знание у лицата, участващи в управлението им, респ. представителство, досежно търговските дела на другото дружество. Това се потвърждава от чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, доколкото „И.А.М.“ АД е овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност между двете дружествва обуславя категоричен извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя.

Договорът за заем и договорът за предоставяне на гаранция съдът счита за сключен от потребителя с един и същ търговец -„И.А.М.“ АД, от една страна, а от друга – договорът за предоставяне на гаранция представлява една допълнителна уговорка между потребителя и заемодателя, сключена в противоречие с чл. 16 от ЗПК, макар формално изведена от договора, като е обективирана в друг документ. Договорът за предоставяне на гаранция няма самостоятелен характер, неговия предмет и уговорените права и задължения могат да бъдат предоставени във връзка с усвояване и управление на договора за кредит; условията и сумата по гаранцията зависят изцяло от главното задължение по заема. Договорът за потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за предоставяне на гаранция. Обвързаността между двете съглашения се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение, без всякаква друга обективно възможна алтернатива (чл. 4,т.1 и т.2), чрез сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице – гарант; сключването на договора за гаранция в деня, в който е сключен самият договор за кредит; с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция с основното задължение по кредита; както и че самостоятелен отказ от договора за предоставяне на гаранция не е предвиден. Не може да се приеме, че чл. 4 от договора за заем касае доброволен и информиран избор на потребителя за предоставяне на обезпечение, като чрез клаузата кредиторът прехвърля своята отговорност за дължимата професионална грижа по чл.16 от ЗПК на потребителя.