Решение № 69 от 30.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Велико Търново, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000022 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 142 от 12.12.2024 г. по т.д. № 127/2022 г. на Окръжен съд Плевен е осъдено ЗД „Бул Инс" АД да заплати на Б. С. М., действащ чрез баща си С. Е. М., сумата от 7000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания, получени от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 16.03.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.04.2022 г. до окончателното изплащане, като предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до предявения размер от 40000 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, както и е отхвърлен предявеният иск за заплащане на законна лихва, считано от датата, следваща датата, на която е изтекъл тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, а именно 07.07.2022 г. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Б. С.

М., действащ чрез своя баща С. Е. М., като то се обжалва в частта му, с която е 1 отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 7000 лв. до сумата в размер на 20000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приложил установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и като последица е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответства на степента на търпените от ищеца неимуществени вреди. Не са преценени правилно в тяхната съвкупност тежестта на претърпените от ищеца телесни увреждания и трайните последици от тях. По делото е доказано, че ищецът е търпял силни болки, особено в първите дни след катастрофата. Установено е, че детето е било много разстроено, пищяло е от болка и е плачело. Нарушен е бил нормалният му начин на живот, като за него са полагали грижи неговите родители. Детето не е ходило на училище 10 дни, след което по препоръка на родителите си е започнало да посещава учебни занятия, за да превъзмогне претърпяната психическа травма и да не стои затворено вкъщи. Произшествието е повлияло зле на емоционалното му състояние, то не можело да спи и е говорело постоянно за произшествието, след премахване на гипса не е искало да хваща нищо с травмираната ръка, тъй като изпитвало страх и болка. Нарушило тренировките си по баскетбол.

Изпитвало силен страх, нарушения на съня и храненето, изолирало се от околните, имало кошмарни съновидения около три месеца, а гипсовата имобилизация е породила у него чувство на непълноценност. Около година и половина изпитвало чувство на дискомфорт при пътуване, и към момента изпитва страх, преминавайки през участъка на произшествието. По тези причини в жалбата се сочи, че размерът на определеното обезщетение не е достатъчен да репарира напълно претърпените вреди. Размерът не е съобразен с увеличените лимити на отговорността на застрахователите, както и на икономическата конюнктура в страната и нарастващата инфлация. Оспорва се изводът на съда за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, поради неупотребата на обезопасителен колан. По делото не се установи по безспорен начин, че ищецът е бил без поставен колан. Доказано е, че той се е возил на задна седалка, като според заключението на вещите лица уврежданията биха се реализирали, независимо от това, дали детето се е возило с или без обезопасителен колан.

Отправено е искане решението в обжалваната част да бъде отменено, 2 като вместо него се постанови друго, с което се присъдят допълнително 13000 лв. над присъдените 7000 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 05.04.2022 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ЗД „Бул Инс“ Ад е депозирал отговор по жалбата, с който заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба Б. М., действащ чрез баща си С. М., твърди, че на 16.03.2022 г. в гр. Плевен е участвал в пътно-транспортно произшествие, при което водачът на л.а. Мерцедес преминава през кръстовище, като не спазва знак Б1 и отнема предимството на движещия се правомерно л.а.

Фолксваген по път с предимство, при което между двата автомобила е настъпил удар. Ищецът е бил пътник на задна седалка на л.а. Фолксваген.

Непосредствено след инцидента е откаран от екип на Бърза помощ в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, където е установена фрактура на дисталната част на радиус и улна, които увреждания са довели до трайно затруднение на движенията на лява ръка за срок от около един и половина месеца при нормален оздравителен режим. Изпитвал силни болки по цялото тяло, като най-интензивни били в областта на увредената лява ръка, гръдния кош и шийните прешлени. В същия ден напуснал болничното заведение и продължил лечението си в домашни условия. Претърпял още множество натъртвания, последвани от отоци и посиняване. Произшествието дало 3 отражение върху психиката му, той изпитва силен стрес и страх, като постоянно визуализира в съзнанието си настъпилото произшествие. Детето се чувства тревожно и изнервено, нарушена е способността му да спи спокойно, затруднен е нормалният му начин на живот. Придружаван до училище от родителите си, заради тежката раница, която не може да носи, поради възрастта му от 10 години се чувствал изолиран от приятелите си в училище, не можел да участва в часовете по физическо възпитание, приемал обезболяващи средства. Предявил пред застрахователното дружество претенция за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но до момента не е определено и изплатено такова. С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 40000 лв., в какъвто размер е предявен искът, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.07.2022 г. – датата, следваща датата, на която е изтекъл тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: оспорва се механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача на лек автомобил Мерцедес; оспорва се предявеният размер на обезщетението, като се излага, че той е силно завишен; навеждат се доводи за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като той е бил без поставен обезопасителен колан, както и в детска седалка, не е ясно къде се е возил.

С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя. След анализ на уврежданията на ищеца и търпяните болки и страдания, решаващият състав е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 10000 лв., прието е за доказано възражението на застрахователя за съпричиняване, определено на 30 %, и след редуциране на определеното обезщетение с този процент, предявеният иск е уважен в размер на сумата от 7000 лв., ведно със законната лихва от уведомяването – 05.04.2022 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 40000 лв.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, 4 правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Видно от определение от 08.04.2024 г. по АНД № 501/2024 г. на Районен съд Плевен, с което е одобрено сключеното споразумение между РП Плевен и В. В., В. В. е признат за виновен за това, че на 16.03.2022 г. в гр. Плевен, на кръстовище, образувано от ул. Чаталджа и път срещу блок 124 в ж.к. Дружба, при управление на МПС – л.а. Мерцедес ГЛ 350, нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП – всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, чл. 6 ЗДвП – участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, чл. 50, ал. 1 ЗДвП – на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Б. С. М., изразяваща се в счупване в долния край на лявата лъчева кост, довело до трайно /поне за месец и половина/ затруднено движение на лявата ръка, за което му е наложено наказание.

От заключението на съдебно автотехническата експертиза се установява, че скоростта на л.а. Фолксваген е била до сблъскването 41,17 км/ч, а скоростта на л.а. Мерцедес – 7,05 км/ч. Към момента, в който челната част на л.а. Фолксваген е отстоявала на разстояние около 49,19 м от мястото на удара, водачът на л.а. Мерцедес, след като е преминал местонахождението на знак Б1, навлиза в пътното платно на първото МПС. Водачът на ла. Фолксваген е възприел навлизането на л.а. Мерцедес в полагащото му се пътно платно и предприема промяна на първоначалното направление със завъртане на волана в посока, обратна на часовН.ата стрелка. Ударът между двата автомобила е страничен – кос удар, като челната част на л.а. Фолксваген е контактувала със страничната лява част от купето на л.а. Мерцедес. Според експерта, причините за реализиране на ПТП са комплексни – от една страна, те са свързани с действия /бездействия/ на водача на л.а. Мерцедес с органите на управление, чрез които този водач не е реализирал спиране непосредствено преди кръстовището, при наличие на знак Б1, а е навлязъл в кръстовището в 5 момент, когато е имал възможността да възприеме местонахождението, посоката и направлението на ла. Фолксваген, а от друга страна – водачът на л.а. Фолксваген, който е бил на достатъчно отстояние от мястото на удара към момента, в който л.а. Мерцедес навлиза в кръстовището, за да предприеме спиране и да спре до мястото на контакт, с което да предотврати произшествието. Процесният автомобил Фолксваген е оборудван с триточкови колани за всяко едно от седящите места. Тези колани намаляват риска от травми при наличието на челен удар и обръщане на купето на МПС.

В материалите по делото липсват данни за наличие на детско столче в купето на л.а. Фолксваген. При положение, че пострадалото дете е на задна дясна седалка, с оглед ударния импулс, тялото му ще се придвижи напред и надясно, като е възможен контакт със средна дясна вътрешна колона и облегалка на предна дясна седалка, при непоставен колан. В съдебно заседание експертът пояснява, че долните и горните крайници, поради обстоятелството, че не са под връзката на съответния обезопасителен колан, се движат в обратна посока на ударния импулс. При съответния удар, ударният импулс действа отпред назад спрямо надлъжната ос на автомобила, ето защо тялото и крайниците се преместват отзад напред спрямо посоката му на движение. При положение, че детето се е возило на предна седалка и при наличието на поставен колан, няма как да си удари главата в жабката. Ударът в арматурното табло и ударът в облегалката на предната седалка имат различно естество, поради контактността на различния материал, в който той се осъществява. Ако детето се е возило на задната седалка, то ударният импулс би бил с по-малка числена стойност. Възможността за контакт на детето с ръка в близък предмет от оборудването на купето е много по-възможен, ако детето стои на задната седалка. Категорично не може да се каже дали детето е било с поставен колан, възможно е да получи тези травми и с поставен колан.