Решение № 5230 от 27.11.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5230 гр. Пловдив, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. А.а Гражданско дело № 20235330100842 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 344 от ГПК.

Ищците Н. и М. Т.и са предявили срещу А. Ц. и С. В. иск за делба на дворно място, находящо се в с. Р........., общ. М............, заснето понастоящем в КККР на населеното място като ПИ с идентификатор ........... ведно с построените в него сгради – друг вид сграда за обитаване с площ 77 кв. м., заснета в КККР на населеното място като сграда с идентификатор ......... друг вид сграда за обитаване с площ 44 кв. м. – сграда с идентификатор ..........., сграда на допълващото застрояване с предназначение по скица хангар, депо, гараж с площ от 21 кв. м. – сграда с идентификатор .............; друг вид сграда за обитаване с площ 11 кв. м. – сграда с идентификатор ..........; селскостопанска сграда с площ 27 кв. м. – сграда с идентификатор .........., и селскостопанска сграда с площ 31 кв. м. – сграда с идентификатор ***, и ведно с всички останали подобрения и приращения в имота.

Ищците Н. и М. Т.и твърдят, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ............., М. придобила в лична собственост от И. С. Н. и с........... А. М. Н. 1/100 от 4/6 ид. части от дворното място и сградите, а с 1 договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ................, двамата ищци в режим на СИО придобили от същите лица останалите 99/100 от 4/6 ид. части от имотите. И. Н. и А. М. пък придобили продаденото от Р...

С.... Ц........., която притежавала ½ от имота в резултат на прекратена със смъртта на с.............И. Ц. СИО (с договор за продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № .......... Г. Ц. и Б...

Ц.............прехвърлили правото на собственост върху делбеното имущество на с.......... И. Ц., а към тоя момент той бил в брак с Р..........), а останалата 1/6 – по наследство от покойния И. Ц.. Ответниците А. и С. притежавали своите дялове – по 1/6 ид. част, по наследство от покойния си баща И. Ц..

В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците. С. В. заявява, че делбата следва да се допусне без участието на б.......... А. Ц., тъй като през 2015 г. той й дарил своята 1/6 ид. част от делбения имот, за което бил съставен нотариален акт № ............. А. Ц. взема становище, че не следва да участва при допускането на делбата, тъй като действително е дарил дела си от имота на своята с..........С. преди завеждане на делото.

На .......... – преди провеждане на първото по делото открито заседание, ищците Н. и М. Т.и са подали молба, в която се съдържа изявлението им за оттегляне на иска за делба против А. Ц., предвид съдържащите се в писмените отговори данни. Константна е практиката на ВКС, че по делата за делба съгласието на насрещната страна за оттеглянето на иска е всякога необходимо, включително преди провеждането на първото по делото заседание – в т. см. напр. определение № 298 от 22.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2291/2014 г., IV г. о. В настоящия случай до приключване на устните състезания пред тази съдебна инстанция такова съгласие не е било дадено. Ето защо, съдът не е десезиран надлежно от разглеждането на спора в тази му част и дължи произнасяне по същество по предявения иск за делба против А. Ц..

В първото по делото открито заседание, т. е. в срока по чл. 342 от ГПК, ответниците С. В. и А. Ц. са направили възражение с правно основание чл. 76 от ЗН за обявяване на относителната недействителност на покупкопродажбата на 1/6 ид. част от процесното недвижимо имущество, извършена от сънаследницата им Р....Ц........ на трето лице – ненаследник И. Н., както и на последващите дарение и покупко-продажба на 1/6 ид. част, извършени от последното на ищците по делото. Изрично е посочено, че се оспорва само 2 действието на сделките за тази 1/6 ид. част, която съставлява дял от наследството на общия наследодател И. Ц., а не и за едната втора, придобита от Р... Ц........... при прекратяване на СИО след смъртта му.

С протоколно определение от ................, като е съобразил, че при предявено възражение по чл. 76 от ЗН за допустимостта на процеса е нужно в първата фаза на делбата да участват както приобретателите, така и прехвърлителите по атакуваните сделки (т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК), съдът е конституирал като ответници по делото И. С. Н. и А. М. Н.. Предвид данните в представеното удостоверение за наследници на Р... Ц....., поч. на ............. (л. 38 от делото), че същата се наследява по закон само от ответниците, счетено е, че не е необходимо конституиране на други страни.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ................. е видно, че през ......... г. Г. Ц. и Б.... Ц.............. са прехвърлили срещу задължение за издръжка и гледане на с......... И. Г..... Ц. дворно място, съставляващо парцел VI-690 в кв. 47 по плана на с.

Р...................., ведно с построената в него жилищна сграда и другите подобрения. Към този момент същият е бил женен за Р... Ц......, поради което макар като приобретател по възмездната сделка да е посочен само единият съпруг, възниква съсобственост в режим на съпружеска имуществена общност между двамата (чл. 21, ал. 1 от СК) – обстоятелство, което не е спорно по делото. Преди ..........в имота са застоени и останалите процесни сгради (този извод следва от обстоятелството, че са заснети в кадастралната карта към този момент), които съгласно чл. 92 от ЗС са също станали съсобствени между Р............и И. в режим на СИО. Не е спорно също така, че описаното дворно место е идентично с ПИ с кадастрален идентификатор ............... по КККР на с. Р.............

Видно от представеното удостоверение за наследници на И. Ц. (л. 10 от делото), на 16.03.2014 г. същият е починал и е оставил за наследници по закон преживялата си с... Р......... и децата си – А. Ц. и С. В. (ответниците по делото).

Така, възникналата СИО е прекратена със смъртта на И. и на това основание 3

Росица придобива ½ ид. част от имота (чл. 27, ал. 1, вр. чл. 44, т. 1, вр. чл. 28 от СК). Останалата ½ ид. част се наследява по правилата на чл. 5 и чл. 9 от ЗН от законните наследници на И., в т. ч. Р......., при равни права, респективно всеки от тях получава по 1/6 ид. част. В обобщение, към 2014 г. на основание прекратена СИО и наследство от покойния си съпруг Р.... Ц.......... притежава общо 4/6 ид. части от делбеното имущество, а по наследство от покойния си б........... А. Ц. и С. В. притежават по 1/6 ид. част. Със своята една шеста А. пък се е разпоредил чрез дарение преди завеждане на делото в полза на с.......... С.

– видно от нотариален акт № .......... (л. 37 от делото).

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ............. се установява, че през ..... Р.... Ц........... се е разпоредила с целия си дял в съсобствеността в полза на И. С. Н.. Последният към деня на сделката е бил женен за А. М. Н., поради което съгласно чл. 21, ал. 1 от СК и предвид възмездността на придобивното основание закупените 4/6 ид. части от имота са станали СИО между двама им – обстоятелство, по което страните не спорят.

С две последователни сделки – дарение и покупко-продажба, обективирани в нотариален акт № ............... И. и А. Н.и са се разпоредили с придобития дял в полза на ищците по делото Н. и М. Т.и: дарените 1/100 от 4/6 ид. части следва да станат лична собственост на М. (чл. 22, ал. 1 от СК), а продадените 99/100 от 4/6 ид. части – следва да станат СИО между нея и съпруга й Н. по аналогични на горните аргументи, които не е нужно да се преповтарят.

Действието на описаните в предходните параграфи сделки от..........в отношенията между страните по тях и наследниците на И. Ц. – С. В. и А. Ц., е оспорено от последните на основание чл. 76 от ЗН.

По делото са събрани писмени доказателства – договор за доброволна делба на земеделски имоти от .............., удостоверение за наследници на Б....

Ц.... (м............ на наследодателя И. Ц.), справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ – Пловдив по персоналната партида на Б... Ц............., удостоверение за липса на вписани откази от наследство от Служба „Архив“ при ПдРС – от които е видно, че към момента на смъртта на И. Ц. наследството му не се е изчерпвало само с процесното имущество, а той е притежавал по наследство и идеална част от нива, находяща се в м.

4

„П.............като ПИ с идентификатор .......... Поради това, следва да се приеме, че извършеното възмездно разпореждане от Р......... не съставлява продажба на наследство (чл. 212 от ЗЗД), а е разпореждане с отделен наследствен предмет.

Смисълът на разпоредбата на чл. 76 от ЗН не е да ограничи някому правото свободно да се разпорежда с дела си от наследството, а да обезпечи провеждането на делбата само между наследниците, за да могат те да упражнят правото си на реална подялба съгласно чл. 69, ал. 2 от ЗН или да поискат възлагане на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК. Възражението по чл. 76 от ЗН не е самоцел и затова е основателно само тогава, когато има този смисъл. В настоящия случай това не е така: понеже разпоредилата се с отделен наследствен предмет сънаследница Р... Ц..........е притежавала дял от процесното имущество и на собствено основание – прекратена СИО, то никога само обявяването на относителната недействителност на разпореждането касателно наследствения й дял (т. е. само до размера на 1/6 ид. част) няма да доведе до допускане на делбата само между наследниците. Ето защо, възражението е неоснователно.

Само за пълнота на изложението ще се отбележи, че „противоречието“ между застъпените тези в решение № 70 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7091/2013 г., I г. о., ГК, от една страна, и в решение № 60086 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3610/2020 г., II г. о., ГК ; решение № 50078 от 30.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2805/2022 г., I г. о., ГК; и решение № 124 от 13.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4344/2018 г., II г. о., ГК, от друга страна, е само привидно.

Всъщност, първото решение е постановено в хипотеза на съединени искове по чл. 33, ал. 2 от ЗН и чл. 76 от ЗН, при уважаване на които ще се постигне именно посоченият по-горе ефект – третите за наследствената общност лица ще бъдат изключени от участие в съсобствеността, възникнала от наследяване, и при бъдеща делба ще бъде обезпечено правото на наследниците да получат реален дял, респ. да предявяват възлагателна претенция, която иначе би била изключена поради наличие на т. нар. "смесена съсобственост". Трайна е практиката на ВКС, че при делба разпоредбата на чл. 76 от ЗН намира приложение само ако ще доведе до „връщане“ на цялата вещ в наследството за целите на извършването й. Така в посоченото по-горе решение № 50078 от 30.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2805/2022 г., I г. о., ГК, изрично е прието следното: „Включването в съсобствеността и на лица, които не са наследници по закон води до невъзможност делбата да се допусне и извърши 5 само между наследниците по закон…, какъвто е смисълът на защитата чрез иска по чл. 76 ЗН (делбата на наследствен имот да се допусне и извърши само с участието на наследници, за да може ищецът по чл. 76 ЗН да реализира, евентуално, правата си по чл. 69, ал. 2 ЗН и по чл. 349, ал. 2 ГПК).

Затова тази защита е неприложима в случаите на т. нар. "смесена съсобственост".“ Този състав изцяло се солидаризира с така възприетото разрешение по въпроса за приложението на чл. 76 от ЗН.

В заключение, при зачитане на ефекта на неоснователно оспорените прехвърлителни сделки и станалото дарение от А. Ц. на С. В. преди завеждането на делбата, следва да се допусне тя между Н. Т., М. Т. и С. В. при следните квоти: 1/100 от 4/6 ид. части за М. Т., 99/100 от 4/6 ид. части за М. Т. и Н. Т. в режим на СИО и 2/6 ид. части за С. В.. Искът за делба срещу А. Ц. следва да се отхвърли, понеже той не притежава право на собственост върху делбения имот. Аналогично, понеже се прие възражението по чл. 76 от ЗН за неоснователно, следва да се отхвърли искът и спрямо конституираните ответници И. Н. и А. М..