Решение № 310 от 25.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Пловдив, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20235001000182 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 2 от 17.01.2023 година, постановено по т. дело № 9/2022 година по описа на Окръжен съд – Хасково, е осъдена З. „Л.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „С.“ №67А, да заплати на А. А. М., ЕГН **********, от гр.С., пл. „С.“ №3 вх.Г, ет.1, ап.1, на основание чл.432 от КЗ във връзка с чл.51, ал.2 от ЗЗД, сума в размер на 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,страдания и психически стрес в резултат на ПТП, настъпило на 11.01.2021г., при което е причинена смъртта на майка на ищцата М. А. Х., б.ж. на гр.С., починала на 12.01.2021г. , ведно със законната лихва за забава, считано от 22.02.2021г. до окончателното изплащане на главницата.

Със същото решение са уважени предявените субективно съединени искове на останалите трима ищци – деца на загиналата при ПТП М. А. Х., за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, като: е осъдена З.

1

„Л.“АД, ЕИК ***, да заплати на М. А. М., ЕГН **********, от гр.С., ул. „Б.“ №24, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 22.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата; е осъдена З. „Л.“АД, ЕИК

***, да заплати на Б. А.

М., ЕГН ********** от гр.С., ул. „Б.“ №24 обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 22.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата; е осъдена З. „Л.“АД, ЕИК ***, да заплати на С. А. М., ЕГН **********, представлявана от своя настойник М. А. М., ЕГН **********, съгласно заповед №42/09.02.2021г., издадена от Органа по настойничество и попечителство при Общинска администрация-С., двамата с адрес: гр.С., ул. „Б.“ №24 , обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 09.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Субективно съединените искове на четиримата ищци са отхвърлени като неоснователни в частта над присъдените обезщетения до претендираните от по 150 000 лева от всеки един от тях. Отхвърлена е и акцесорната претенция на малолетната ищца С. А. М., действаща чрез своя настойник М.

А. М., за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 22.02.2021 година до 08.07.2021 година.

Осъдена е З. „Л.“АД, ЕИК ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-Хасково, сума в размер на 8400лв., представляваща дължимата държавна такса .

Осъдени са А. А. М., ЕГН **********, М. А. М., ЕГН **********, Б.

А. М., ЕГН ********** и С. А. М., ЕГН **********, представлявана от своя настойник М. А. М. с ЕГН **********, да заплатят на З. „Л.“АД, ЕИК ***, направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от предявените искове, в размер на общо 457,70 лв.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от четиримата ищци по субективно съединените искове А. А. М., Б. А. М., М. А.

М. и С. А. М., действаща като малолетна чрез своя настойник М. А. М., представлявани от процесуалния си представител адвокат Р. М. в отхвърлителните му части досежно размера на обезщетенията за неимуществени вреди над от по 50 000 лева до по 150 000 лева за А., Б. и М.

М.и, ведно със законната лихва от 22.02.2021 година до окончателното им 2 изплащане. Въззивната жалба на малолетната С. М. чрез настойника М. М. е срещу решението, с което е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди в размера над 60 000 лева до 150 000 лева, ведно със законната лихва от 22.02.2021 година до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на законната лихва за периода от 22.02. 2021 година до 08.07.2021 година включително. Исканията на жалбоподателите са за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на ново по същество, с което на първите трима жалбоподатели А. А. М., Б. А. М., М. А. М. се присъдят допълнителни обезщетения за неимуществени вреди от по 100 000 лева, ведно със законната лихва от 22.02.2021 година, а на малолетната С. М. чрез настойника М. М. – допълнително обезщетение от 90 000 лева, ведно със законната лихва от 22.02.2021 година, както и законната лихва върху присъденото обезщетение от 60 000 лева за периода от 22.02.2021 година до 08.07.2021 година.

Първата група оплаквания във въззивната жалба са за незаконосъобразност поради нарушаване на предвидения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди на всеки един от четиримата ищци. Твърди се, че определените от първоинстанционния съд размери са значително занижени с оглед събраните доказателства за действително претърпените от ищците болки и страдания от смъртта на тяхната майка, които са анализирани подробно във въззивната жалба. Поддържа се освен това допуснато процесуално нарушение на първоинстанционния съд, касаещо изясняването на тези обективни обстоятелства, а именно отказ да бъде допусната и изслушана съдебно психологическа експертиза.

Посочено е, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон - чл. 429, ал. 3 от КЗ, при определяне на началния момент, от който е присъдена законната лихва върху обезщетението на С. М., а именно от 09.07.2021година. Твърди се, че застрахователят е бил уведомен за настъпването на застрахователно събитие и за кръга на наследниците на починалата при ПТП М. Х. още на 22.02.2021 година, когато са предявени застрахователни претенции от останалите наследници и е представено удостоверение за наследниците, поради което законната лихва и за обезщетението на С. М. се дължала от този момент.

3

Следващата група оплаквания във въззивната жалба касаят изводите на първоинстанционния съд за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата М. Х. и намаляването на размерите на обезщетенията на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Поддържа се, че съдът неправилно, в противоречие със съдебната практика, е обсъдил първо въпроса за съпричиняването, вместо за размерите на дължимите обезщетения и след това за тяхното намаляване съобразно приетия принос. Изразено е становище, че приносът на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат е неправилно определен, прекомерно и необосновано завишен.

Посочено е, че е изследван само въпросът за приноса на пострадалата, свързан с непоставен предпазен колан, а не и за този на виновния водач на МПС, който е загубил контрол върху автомобила и че необосновано с оглед на събраните доказателства е прието,че двамата са допринесли в равна степен за настъпването на вредоносния резултат. Намаляването на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди с 50% на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД било незаконосъобразно.

Становището на ответника по въззивната жалба „ЗК Л.“ АД, изразено в писмения отговор по чл. 263 от ГПК и в проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание, е за неоснователност на въззивната жалба, респ. на изложените в нея оплаквания. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд, след извод за процесуални нарушения на първоинстанционния съд по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК, е допуснал и приел съдебно психологическа експертиза по искане на жалбоподателите, която ще бъде ценена наред с останалите събрани в първоинстанционното производство доказателства.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лица, имащи правен интерес да обжалват, а именно от ищците по субективно съединените искове срещу отхвърлителните части на решението, като при подаването й е спазен предвиденият в чл. 259 от ГПК срок.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е 4 валидно и допустимо в обжалваните части.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/.

С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените с въззивната жалба оплаквания, отнА.щи се до справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди на всеки един от четиримата ищци, до размера на съпричиняването от страна на пострадалата, респ. на намаляването на обезщетенията за неимуществени вреди съгласно чл. 51 ал.

2 от ЗЗД, както и до началния момент, от който се дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди на малолетната ищца С. М., представлявана от своя настойник М. А. М..

В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по т. дело № 9/2022 година по описа на Окръжен съд – С.З., са изложени следните обстоятелства по предявените от А. А. М., М. А. М., Б. А. М. и малолетната С. А. М. чрез настойника М. А. М., против „ЗК Л.“ АД субективно съединени искове за обезщетения за неимуществени вреди:

Твърди се, че майката на четиримата ищци М. А. Х. е загинала при ПТП, станало на 11.01.2021 година на път * в област С.З.. А. Д. П. при управление на автомобил Ф.Т. с рег. № *** нарушил правилата за движение, загубил контрол над управляваното от него МПС, което излязло вляво от пътя, ударило се в мантинелата и след това се преобърнало на пътното платно. М. Х. била пътник в този автомобил и загинала в резултат на получените при ПТП травми. Автомобилът, управляван от А. П., имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното застрахователно дружество.

В исковата молба е посочено, че четиримата ищци и тяхната майка М.

Х. са били сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Ищците понА.ли изключително тежко загубата на своята майка, която настъпила неочаквано и нелепо. Те загубили своя най-близък човек и своята опора. Починалата М. Х.

5 била силно привързана към всичките си деца, не правела разлика между тях, подкрепяла ги, помагала им с каквото може и споделяла с тях ежедневието си, обичала да прекарва време с децата си, показвала им обичта си и отдадеността на семейството при всяка възможност, имала изградена специална връзка с всеки един от ищците. Ищците и тяхната майка общували ежедневно, интересували се един от друг и били много близки, празнували заедно. Ищците А., М. и Б. М.и съхранили дълбоката връзка с майка си, създадена от детските години и когато станали зрели хора. Малолетната С. М. също била много привързана към майка си, не обичала да се отделя от нея и непрекъснато търсела нейното внимание и подкрепа. Починалата М. Х. била авторитет и пример за децата си. М. и Б. М.и помагали на майка си в мъжките задължения, подкрепяли я, включително и финансово, а А. и С. М.и й помагали в домакинските задължения. Ищците и майка им имали общи планове за бъдещето. Загубата на майката белязала живота на ищците, който бил изцяло подчинен на скръбта по нея. Ищцата А. М. станала мрачна, некомуникативна и затворена, загубата на майка й и тежала и я разстройвала непрекъснато. М. и Б. М.и също се променили, често гледали снимката на майка си и си спомняли за миговете, преживени с нея и за общите им планове за бъдещето, всичко в дома им напомняло за майка им, те станали апатични, тревожни, изпаднали в тежко емоционално състояние, оплаквали се, че чувстват постоянно напрежение. Ищцата С. М. загубила майка си, когато била едва деветгодишна и имала най-силна нужда от нейните грижи и внимание. Тя изпитвала страх поради липсата на майка, отказвала да се храни, да излиза от дома си и да се среща с връстници, постоянно плачела, стряскала се насън и била неспокойна. Останалите трима ищци си поделяли грижите за С. и се опитвали да компенсират липсата на майка. Всички ищци били лишени безвъзвратно от подкрепата на майка си, от възможността да разчитат на нея и да споделят с нея житейските събития. Моралните страдания и тяхната скръб били огромни и неописуеми и щели да ги съпътстват през целия им живот. Загубата на майка им се отразила негативно в емоционален и психологически план върху ищците, те се променили напълно и гледали по различен начин на живота, все още изпитвали болка и тъга и живеели непрекъснато с мислите за майка си.