Решение № 783 от 17.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 783 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300502943 по описа за 2023 година

Производството е образувано по две въззивни жалби,подадени от З. Г.

Ш.,ЕГН-********** и Й. Д. Ш.,ЕГН-********** чрез пълномощниците им,адв.А.-М. и адв.Св.А. против решение № 380/07.08.23г.,постановено по гр.д.№ 1981/22г.по описа на РСА.,1-ви гр.с.,с което:

- е признато за установено по отношение на Й. Д. Ш.,ЕГН-********** от с.Ч.,община С.,че Д. П. Д.,ЕГН-********** от гр.П. б.,област *** и В. П. П., ЕГН -********** от с.К.,община А., са собственици на по ¼ идеална част от правото на собственост върху недвижим имот,представляващ УПИ VII-495 в квартал 68 по подробния устройствен план на с.Ч., бщина С.,област Пловдив,с площ от 1342.00 кв.м.при граници: улица,УПИ VIIІ496,УПИ Х495,УПИ VI-497, незастроен.

- е признато за установено по отношение на Й. Д. Ш.,ЕГН-********** и на З. Г.

Ш.,ЕГН-**********, че Д. П. Д., ЕГН-********** и В. П. П.,ЕГН-********** са собственици на по ¼ идеална част от правото на собственост върху недвижими имоти,представляващи УПИ І-495 в квартал 68 по подробния устройствен план на с.Ч., община С., област Пловдив,одобрен със заповед №***г. и заповед №7 от 17.01.2006год. на Кмета на Община С., с площ от 822.00 кв.м, застроен с двуетажна масивна жилищна сграда от 67.00 кв.м. и паянтова стопанска постройка от 60,00 кв.м. и УПИ Х-495 в квартал 68 по подробния устройствен план на с.Ч., община С., област Пловдив с площ от 1085.00кв.м.

1

- е отменен нотариален акт № ***г. по описа на нотариус Светлана Кожухарова с район на действие Районен съд А., вписана с рег.№234 при Нотариалната камара,в частта му,с която Й. Д. Ш.,ЕГН-********** е призната за собственик на ½ идеална част от правото на собственост върху следните недвижими имоти: УПИ VII-495 в квартал 68 по подробния устройствен план на с.Ч., община С., област Пловдив,с площ от 1342.00 кв.м. при граници: улица, УПИ VIIІ496, УПИ Х-495, УПИ VI-497, незастроен; УПИ І-495 в квартал 68 по подробния устройствен план на с.Ч., община С., област Пловдив, с площ от 822.00 кв.м.,при граници: от двете страни улица, УПИ ІІ-494, УПИ Х-495, застроен с двуетажна масивна жилищна сграда от 67.00 кв.м. и паянтова стопанска постройка от 60,00 кв.м. и УПИ Х-495 в квартал 68 по подробния устройствен план на с.Ч., община С., област Пловдив, с площ от 1085.00кв.м.,при граници: улица, УПИ 1-495, УПИ 11-494, УПИ VI-497, УПИ V1I-495, УПИ VIII-496, незастроен.

В жалбите се твърди,че атакуваното решение е незаконосъобразно,неправилно и необосновано по подробно изложените съображения.Иска се отмяната му и постановяване на друго решение,с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.Ангажират се доказателства.Претендират се разноски и от двете жалбоподателки.

Въззиваемите Д. П. Д. и В. П. П. чрез пълномощника си адв.М.И. считат обжалваното решение за правилно,а жалбите против него-за неоснователни по съображения,изложени в писмен отговор.Ангажират доказателства.Претендират разноски в настоящото производство.

Жалбите са подадени от надлежни страни,които имат правен интерес да обжалват постановеното решение.Те са в срока по чл.259 от ГПК,отговарят на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което са допустими.

При разглеждането на въззивните жалби по същество ПдОС намира за установено следното:

Предявени са искове на основание чл.124,ал.1 от ГПК и чл.537,ал.2 от ГПК от Д. П.

Д. и В. П. П. против Й. Д. Ш. и З. Г. Ш..

Ищците твърдят,че ответницата Й. Ш. е сестра на баща им П. Б.,а З. Д. – нейна дъщеря.Твърдят също,че техният общ наследодател Д. С. (дядо на ищците и баща на Й.

Ш.),е притежавал правото на собственост върху УПИ VІІ-495 в кв. 68 по плана на с. Ч. с площ от 1342 кв.м., УПИ І-495 в кв. 68 по плана на с. Ч. с площ от 822кв.м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 67 кв.м. и паянтова стопанска постройка с площ от 60 кв.м. и УПИ Х-495 в кв.68 с площ от 1085 кв.м.,като не притежавал акт за собственост,но бил записан като собственик на имотите в разписните листове.Тези имоти били съседни,в къщата живели техните баба и дядо до смъртта си през 2008г. и 2009г.,както и техните родители. Ищците също живели там – първата от тях до 2004г., а втората – до 2000г.От 2009г. до 2011г., когато починал, там живеел баща им П.

Б..Незастроените имоти се използвали за дворно място и за отглеждане на селскостопанска продукция.

2

Твърдят също,че през 2014г.с тяхно съгласие в имота дошла да живее тяхната леля Й. Д. Ш. заедно с партньора си М. М.,тъй като дотогава те били наематели на жилище,собственост на Министерство на отбраната,работодател на М.,но поради разпродажбата на такива жилища,им се наложило да напуснат наеманото от тях такова.

Разбрали се Й. Ш. да живее на първия етаж от къщата, а те да използват втория,където се намирали всички вещи,останали от баща им и който се използвал само от ищците,като до края Й. Ш. не се качвала на втория етаж и винаги казвала, че той принадлежи на ищците.През 2022г.тя им предложила да продадат част от дворното място и им изпратила документи,които да подпишат.Покрай тези документи ищците установили,че Й. Ш. се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка за правото на собственост върху описаните по-горе недвижими имоти, след което продала на дъщеря си З. Д. два от УПИта,а именно:УПИ І-495 в кв. 68 по плана на с. Ч.,ведно с построените в него сгради и УПИ Х-495 по плана на с. Ч..

Ищците поддържат,че Й. Ш. никога не е демонстрирала спрямо тях намерение да владее имотите само за себе си,като дори и към момента на подаване на исковата молба тя ги убеждавала да подпишат документи за продажбата им. Ето защо половината от правото на собственост върху тях принадлежало на ищците.Претенцията им по отношение на Й. Д.

Ш. е да се признае за установено по отношение на нея,че те притежават на основание наследство от баща им П. Б. по ¼ идеална част от правото на собственост върху УПИ VІІ495 в кв. 68 по плана на с. Ч. с площ от 1342 кв.м.,а претенцията им по отношение на двете ответници Й. Ш. и З. Д.,е да се признае за установено,че те притежават на основание наследство от баща им П. Б. по ¼ идеална част от правото на собственост върху останалите два УПИ - УПИ І-495 в кв. 68 по плана на с. Ч. с площ от 822кв.м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 67 кв.м. и паянтова стопанска постройка с площ от 60 кв.м. и УПИ Х-495 в кв.68 с площ от 1085 кв.м.Искат и да се отмени съставения по обстоятелствена проверка нотариален акт № 99/12.07.22г.

Ответниците Й. Д. Ш. и З. Г. Ш. от своя страна твърдят, че Й. Ш. се е преместила да живее в къщата,построена в УПИ І-495,през м.април 2012г.,скоро след смъртта на брат си П.

Б.,когато бил прекратен договорът й за наем,защото тогава МО започнало да разпродава жилищата, включително това, в което живеели тя и М. М. на съпружески начала.Оттогава само тя използвала процесните имоти и от този момент е започнал да тече давностният срок за придобиването им.От 2012г. до 2022г. ищците не са осъществили фактическо ползване на имота,не са ползвали втория етаж на сградата,доколкото той се нуждаел от ремонт и не бил годен за живеене.В него Й. Ш. държала свои лични вещи.Освен това тази ответница вложила около 10 000лв.средства за ремонт на първия етаж,обитаван от нея и покрива с мисълта,че прави това за себе си.Поддържа се,че ищците не са влагали парични средства в имотите,не са плащали данъци за тях,не са обработвали незастроените парцели.Оспорват твърденията,че Й. Д. Ш. е предлагала пари на ищците,като твърдят,че не им е предлагала споразумение, тъй като те не са се интересували от тези имоти след смъртта на баща им.Те не са правили каквито и да било постъпки за формално уреждане на правата върху 3 тях,дезинтересирали с е от наследството си, като не изявили желание да участват в разноските за него,нито го ползвали фактически.

По делото е представен оспореният констативен НА № ***г.,както и НА № *** от същата дата,с който Й. е продала на дъщеря си З. УПИ І-495 и УПИ Х-495, удостоверения за наследници,от които е видно,че страните са наследници на общия наследодател Д. С.,копие от разписен лист,скици на трите имота,данъчна декларация по чл.26 от ЗМДТ,подадена от общия наследодател през 1998г.,писмо до М. М. от МО от 17.05.12г.,с което е уведомен същия,че се обявява процедура за продажба на жилища от жил.фонд на МО и има право да закупи жилището,ползвано от него като наемател,писмо от същото министерство от 14.09.12г.,че сключеният с него договор се прекратява и в едномесечен срок от получаването следва да предаде имота,приходни квитанции за заплатени данъци за проц.имоти,всички платени през м.май и юни 2022г от Й. Ш..

По делото са събрани и гласни доказателства.Разпитани са свидетели на ищците-С.

С.,(преразпитана и пред въззивната инстанция),М. Й. и Д. Д.,съпруг на ищцата Д. Д.,както и свидетели на ответницата Й. Ш.-Б. Б.,М. С.,първа братовчедка на Й. и Д. Б.,също неин първи братовчед,и на ответницата З. Ш.-свидетеля К. А..Във въззивното производство са разпитани още св.С. С. и Я. Ш.,дъщеря на Й. и сестра на З. Ш..

След анализ на събраните доказателства АРС е приел в мотивите на обжалваното решение,че е останал недоказан фактът да е изтекъл давностният срок от 10 години към датата на съставяне на НА № ***г.и към датата на подаване на исковата молба05.10.22г.,като в тази връзка не е кредитирал показанията на св.Б.,които не кореспондирали с писмата на МО до М. М..Освен това Й. Ш. не доказала промяна в намерението си да свои имотите по отношение на частта на ответниците,което следвало да направи при положение,че владението е основано на наследство.Т.е. макар да е упражнявала фактическата власт върху целия имот,не се доказало,че е променила намерението си да бъде държател на идеалните части на ищците,като установи свое владение върху тях.

Тези изводи на първостепенния съд не се споделят от настоящата инстанция.

По делото е безспорно,а е и видно от удостоверение за наследници на Д. Б. С.,че ответницата Й. Ш. е негова дъщеря,а ищците Д. П. Д. и В. П. П. са деца на неговия син П. Д.

Б., починал на ***г. Не се спори също ,че Д. С. е притежавал имот пл.№ 495 по ПУП на с.

Ч.,от който са отредени трите процесни УПИ-та,като доказателство в тази връзка е заверения препис от разписен лист, представляващ неразделна част от ПУП, одобрен със Заповед №***г. В УПИ І-495 е изградена двуетажна масивна жилищна сграда и паянтова сграда.

За придобиването на недв.имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години.Владението изисква кумулативното наличие на двата му елемента.Обективният елемент-упражняване на фактическата власт върху вещта,включва извършване на фактически действия,които недвусмислено манифестират власт върху имота,която по съдържание е като на собственика.Субективният елемент на владението-намерението за своене е трудно 4 доказуемо,защото е психическо състояние,поради което е установена и законова оборима презумпция в чл.69 от ЗС-предполага се,че владелецът държи вещта като своя,освен ако не установи,че я държи за другиго.Намерението се изразява външно чрез различни действия,които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика.В отношенията между съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл.69 от ЗС,но тук отношенията са усложнени,тъй като всеки от съсобствениците има право да ползва вещта.(чл.31,ал.1 от ЗС).

Когато след възникване на съсобственост някой съсобственик ползва съсобствената вещ,той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици.За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира,че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си.Превръщането на държането във владение не изисква някакъв специален акт.Не е необходимо и отношенията между сънаследниците,които в случая са близки роднини,да са се влошили,да са преустановени контактите между тях,за да се приеме,че е променено държането на идеалните части на другите във владение за себе си.