Решение № 236 от 28.06.2019, Районен съд - Карлово

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година 28.06.2019

Град К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски Районен съд първи граждански състав

На двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Асима Вангелова-Петрова

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1557 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид:

Предявен е иск за делба.

Ищецът -

Х.З.Х. твърди, че с ответника били съсобственици на следния недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено с площ от 1875 кв.м., находящо се в село С., община К., съставляващо по плана на селото, одобрен със Заповед № 976/1994г. УПИ

XI-226, в кв.22, при граници и съседи: улица, УПИ

XII-225, УПИ VI-231, УПИ

VIII-229 и УПИ Х-227, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, полумасивна сграда и навеси и всички други строителни подобрения. Сочи, че процесният имот бил собственост на неговите родители: на баща му - З. Х.З. с ЕГН **********,***, починал на 17.05.2000г. и на майка му

- Н.М.З. с ЕГН **********,***, починала на 12.04.2013г.

Дворното място било собственост на бащата на неговия баща Х.З.Х., починал на 24.11.1949г., съгласно нотариален акт №***, том **, регистър ***, дело № **1930г. на Карловски мирови съдия. След смъртта му, негови наследници оставали - съпругата му П.

Т.З., починала на 04.12.1954г. и децата му З. Х.З., баща на ищеца, починал на 17.05.2000г. и М.Х.А., починала на 17.07.2010г. Последната направила отказ от наследството на баща си - Х.З.Х., отбелязан в специалната за това книга на Районен съд – К. под № 25 от 1980г. Така единствен собственик на дворното място се явявал баща му - З. Х.З.. След смъртта му, дворното място се наследявало от него, ответницата и майка им Н.М.З., починала на 12.04.2013г. при равни квоти - по 1/3 една трета идеална част за всеки. След сключването на граждански брак през 1951г. родителите му заживели в процесния имот. В същия имало само една стара едноетажна кирпичена жилищна сграда, в северната част на местото. Около 1970г. те построили лятна кухня в западната част на местото и в непосредствена близост до жилищната сграда. По-късно, около 1975-1976г. построили и навеси в източната част на двора. През 1985г. родителите му съборели старата жилищна сграда и на нейно място построили сега съществуващата двуетажна масивна жилищна сграда. По този начин, след смъртта на баща му - майка му, станала собственик на 4/6 ид.ч. от сградите построени в дворното място, а ищеца и ответницата на по 1/6 ид.ч. от сградите. Приживе, няколко години преди да почине, майка му предала саморъчно изготвено от нея завещание, което да пази и съхранява. Казала му, че желанието й било да му завещае притежаваното от нея имущество на него. След смъртта й на 12.04.2013г., първоначално не смятал да се възползва и да обявява това завещание, но с оглед по-нататъшните събития, а именно - не възможността да живее и ползва процесния имот, тъй като ответницата и семейството й се нанесли да живеят там, и не го допускали, решил да го обяви и впише в Служба вписвания при КрлРС. По този начин, след обявяването и вписването на завещанието и деклариране на същото в Данъчна служба при Община К. станал собственик на 2/3 ид.ч. от дворното място и на 5/6 ид.ч. от двуетажната масивна жилищна сграда, лятната кухня и навесите в местото. Ответницата била собственик на 1/3 ид.ч. от дворното място и 1/6 ид.ч. от посочените сгради в имота.

С ответницата не могли да постигнат съгласие за доброволно прекратяване на съсобствеността върху процесния имот. Единствено възможния начин бил чрез образуване на настоящото дело.

На основание чл.31, ал.2 от ЗС, с подаване на настоящата искова молба отправя покана към ответника да му заплаща обезщетение за това, че ползва принадлежащите му идеални части от процесния имот, представляващо месечен наем в размер на 200 лева месечно, ведно със законната лихва за забава върху всяко просрочено плащане, считано от първо число на следващия месец до окончателното изплащане на дължимите суми.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да допусне съдебна делба на описания недвижим имот, при квоти: за ищеца 2/3 ид.ч. от дворното място и 5/6 ид.ч. от двуетажната масивна жилищна сграда, лятната кухня и навесите в местото, а за ответника 1/3 ид.ч. от дворното място и 1/6 ид.ч. от двуетажната масивна жилищна сграда, лятната кухня и навесите в местото. С оглед обстоятелството, че към датата на смъртта на майка му и общ наследодател на процесния имот живял в същия и няма друг жилищен имот, ищецът прави искане за възлагане на същия в негов дял.

Ответницата -

П.З.Х. намира предявеният иск за делба на процесиите имоти за допустим и частично основателен по следните съображения: не оспорва, че страните са наследници по закон на З. Х.З., починал на 17.05.2000г. и Н.М.З., починала на 12.04.2013г. - техни родители, както и че първият от тях е наследник по закон на Х.З.С., починал на 24.11.1949г., които закупил процесния имот с нотариален акт № ***, том **, регистър

***, нотариално дело № ***/1930 г. на Карловски мирови съдия. Не оспорва идентичността на имота по нотариален акт и процесния имот. Не оспорва твърдението, че М.Х.А. е направила отказ от наследството на своя баща Х.З.С..

Оспорва посочените от ищеца квоти в съсобственост, като оспорва и направеното саморъчно завещание. Счита същото за нищожно - подробни съображения за това ще посочи след представянето му от ищеца. Оспорва претенцията на ищеца по чл. 31, ал. 2 от ЗС - за заплащане на обезщетение за неползване на имота, като счита същата за неоснователна. Оспорва като неоснователна и претенцията по чл. 349, ал. 2 от ГПК.

Твърди, че процесиите имоти били съсобствени между страните при равни квоти - по 1/2 ид.ч., като получени по наследство от родителите им. Соченото от ищеца саморъчно завещание било нищожно, поради което не е произвело правно действие. В случай, че съдът приеме саморъчното завещание за действително, оспорва същото като накърняващо запазената част на доверителката от наследството на своята майка Н.М.З., починала на 12.04.2013г., като същата извършила разпореждане с част, по-голяма от разполагаемата част от наследството. В случая, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗН запазената част на ответницата било 1/3 ид.ч., като разполагаемата част е също 1/3 ид.ч. Ответницата не е получила от наследодателката завети и дарения.

Моли, на основание чл. 343 от