Решение № 260430 от 09.11.2020, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 3642/2020
- Вид
- Решение № 260430
- Подписан
- 09.11.2020
- В сила
- 27.11.2020
- Състав
- ИВАЙЛО ЮЛИЯНОВ КОЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 190 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 70, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р
Е Ш Е Н И Е № 260430 / 9.11.2020г. гр.
П., 09.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3642 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация П.“ АД срещу Община П., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 903,75 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. “***, от които главница в размер на 807,34 лева за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 96,41 лева за периода от 10.07.2016г. до 29.06.2018 г.; както и законната лихва върху главницата от 807,34 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание поддържа така предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Оспорва исковата претенция по основание и размер. Прави възражение за погасяване на исковата претенция по давност. С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При съобразяване на тази конкретна договорна клауза и по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, изискуемостта на вземането настъпва именно в деня, следващ тридесетия ден след края на отчетния период. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не са спорни обстоятелствата, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, както и че същият е топлоснабден. Правният спор се концентрира около размера на предявените искови претенции, както и около въпроса дали претендираните суми са погасени по давност.
По делото е изслушана и приета заключение по СИЕ, изготвено при проверка на счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало, че размерът на претендираната главница помесечно за исковия период е формирана от дължимата ТЕ по компоненти (отопление 400,67 лв.), както и вноска за услугата „дялово разпределение“ в размер на 8,52 лв. Вещото лице е достигнало до извод, че за исковия период на ищеца е равностойността на предоставяните от ищеца услуги за отопление, битово подгряване на гореща вода и дялово разпределение, след корекциите, съгласно изравнителните сметки (398,15 лв.) възлиза на посочената в исковата молба стойност – 807,34 лв. Падежите на всяко месечно задължение са определени, при съобразяване на клаузите на Общите условия на дружеството.
Съдът кредитира изцяло приетата СИЕ, тъй като същата е изготвена компетентно, подробно и в пълнота отговаря на всички поставени задачи.
При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на стойност от 807,34 лева, който извод съдът възприема изцяло.
Основният спорен въпрос по делото е дължими ли са вземанията с оглед своевременно въведеното от ответниците правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност. Съдът, при анализ на събраните по делото доказателства, намира този довод за частично основателен, предвид следните съображения:
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно вземането за главница (изискуемо на датата, означаваща края на отчетния период), възникнало в тригодишен срок преди дата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение е погасено по давност.
При съобразяване с горните правни изводи и с конкретната дата, на която е депозирано процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 26.05.2020 г. – действие, водещо до прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че не цялата искова претенция е погасена по давност. Това е така защото при съобразяване с данните за помесечно начислените суми, съдържащи се в приетото по делото извлечение от сметка в графа първа от него - „месец/година“ кореспондира пряко с исковия период – 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., а графа пета „за периода“ се явява неотносима към исковия такъв, защото се отклонява с над два месеца от отчетните периоди.
Разпечатката съдържа 43 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d023fb74-6b94-4f4c-a628-ace58d661440