Решение № 329 от 04.10.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 362/2023
- Вид
- Решение № 329
- Подписан
- 04.10.2023
- В сила
- 04.10.2023
- Състав
- Даниела Атанасова, Красимира Медарова, Невена Грозева
Цитирани разпоредби
- чл.1 · Изборен кодекс
- чл. 159 · Изборен кодекс
- чл. 159, ал.2 · Изборен кодекс
- чл. 396 · Изборен кодекс
- чл. 397, ал. 1 · Изборен кодекс
- чл. 412, ал.1 · Изборен кодекс
- чл.414 · Изборен кодекс
- чл. 414, ал.4 · Изборен кодекс
- чл.42 · Конституция на Република България
- чл. 167, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 53, ал.1, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 351, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.354 ал.3, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 329 гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Даниела Атанасова
Членове:
Красимира Медарова
Невена Грозева при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Галина Стоянова като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200362 по описа за 2023 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационна жалба от подсъдимата Й. И. В. чрез упълномощения й защитник адв. К. срещу нова въззивна присъда № 9/10.03.2023 г. на Окръжен съд Благоевград, 4-ти въззивен наказателен състав, постановена по в.н.о.х.д. № 37/2022 г.
В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивната присъда и за постановяване на ново решение от ВКС, с което подсъдимата да бъде призната за невиновна по предявеното й обвинение, поради несъставомерност на деянието. Алтернативно се правят искания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или за намаляване на наложеното наказание.
В писмено допълнение към касационната жалба на подсъдимата, постъпило в срока по чл.
351, ал.4 от НПК се излагат подробни аргументи в подкрепа на наведените касационни основания. Нарушението на материалния закон се поддържа с доводи за обективна несъставомерност на деянието по чл. 167, ал.2 от НК, което изисква като елемент от фактическия му състав наличие на регистрация на определен кандидат, партия или коалиция за участие в конкретен вид избори, каквото качество С. С. Р. не е притежавал към инкриминираната дата, когато регистрацията на кандидатските листи не е била започнала.
1
Цитира се решение на Общинска Избирателна комисия, с което се регламентира реда за регистрация на кандидатските листи в процесните избори за общински съветници и кметове. Сочи се, че Р. не е придобил качеството на кандидат за общински съветник с подписването на заявление-декларация за съгласие да бъде регистриран като кандидат от съответната партия, което е само една от предпоставките за регистрация на кандидата за общински съветник.
Поддържа се и касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК по съображения за допуснати нарушения при формирането на вътрешното убеждение на окръжния съд, което според защитата е довело до неправилни и необосновани правни изводи от негова страна.
В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимата В., редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощения защитник адв. К., която поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в същите съображения и с направените искания за отмяна на въззивната присъда и за оправдаване на подсъдимата, тъй като деянието, което е извършила не съставлява престъпление, поради липса на съставомерни признаци от фактическия състав на престъплението по чл. 167, ал.2 от НК. Сочи, че за да е осъществен фактическия състав на това престъпление е необходимо деецът да предложи имотна облага на определено лице с цел да упражни избирателното си право в полза на конкретен кандидат за съответния вид избор, каквото качество лицето, посочено от обвинението не е притежавало. По изложените съображения поддържа направените с жалбата алтернативни искания.
Пред ВКС прокурорът от ВКП намира касационната жалба на подсъдимата за неоснователна и пледира да се остави в сила въззивната присъда. Сочи, че извършеното от подсъдимата деяние правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 167, ал.2 от НК и въззивният съд не е допуснал нарушения при формиране на вътрешното си убеждение по фактите на обвинението, при което е постановил правилна и законосъобразна присъда, която следва да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимата основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 43/08.09.2022 г. на Районен съд-гр.Благоевград 7-ми наказателен състав, постановена по н.о.х.д. № 1595/20121 г. подсъдимата Й. И. В. е призната за невиновна в това, че на 20.09.2019 г., около 15,00 часа в /населено място/, /улица №/ в офис на фирма /фирма/ предложила на другиго, на Л. Т. Г., на В. И. И. и на В. К. А. имотна облага – пари по 50/петдесет/ лв. на всеки един от тях, с цел да ги склони да упражнят избирателното си право на 27.10.2019 г. на изборите за общински съветници и кметове в полза на определен кандидат, а именно в полза на С. С. Р. от кандидатската листа на ПП /политическа партия/, кандидат за общински съветник в община Благоевград с преференциален номер 110, поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдана по предявеното й обвинение за престъпление по чл. 167, ал.2 от НК.
2
С нова въззивна присъда първоинстанционната присъда е отменена изцяло и вместо това подсъдимата В. е призната за виновна по обвинението за престъпление по чл. 167, ал.2 от НК и на осн. чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, изтърпяването на което е отложено с три годишен изпитателен срок, на осн. чл. 66, ал.1 от НК, като съдът не е наложил кумулативно предвидените наказания глоба и лишаване от права.
Със същата присъда на осн. чл. 53, ал.1, б. “а“ от НК е присъдена равностойността на липсващия предмет на престъплението, като подсъдимата е осъдена да заплати в полза на държавата сумата от 150 лв.
Касационната жалбата на подсъдимата В. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се прецени за основателна.
Оплакването по чл. чл.348, ал.1, т.2 от НПК е мотивирано с доводи за порочно формирано вътрешно убеждение на въззивния съд по фактите на обвинението, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон чрез признаване на подсъдимата за виновна по несъставомерно обвинение за престъпление по чл. 167, ал.2 от НК.
Настоящата касационна проверка установи наличието на посоченото касационно основание, поради допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на въззивната инстанция. При проверката на първоинстанционната присъда окръжният съд е направил нов прочит на доказателствената съвкупност, на базата на който е намерил за установено от фактическа страна, че към процесната дата Р., в полза на когото подсъдимата е склонила посочените от обвинението три лица да упражнят избирателното си право чрез предлагане на имотна облага е „имал качеството кандидат за общински съветник на ПП /политическа партия//макар все още да не е бил регистриран като такъв от ОИК Благоевград / по смисъла на Изборния Кодекс /ИК/в изборите за общински съветници и кметове, проведени на 27.10.2019 г., което обстоятелство впоследствие е оценил като съставомерен елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 167, ал.2 от НК, в извършването на което е признал подсъдимата за виновна. В подкрепа на този фактически извод окръжният съд се е позовал на представеното по делото заявление-декларация за съгласие за участие, подписана от Р., на предложението на ПП /политическа партия/ за регистрация на кандидатската листа на партията за участие в същите избори и на Входящия регистър по чл.
414, ал.4 и чл. 412, ал.1 от ИК, за вписване на данните на лицата, кандидати за общински съветници.
Направеният от въззивния съд извод по един от съществените правно значими факти от състава на инкриминираното деяние /склоняване чрез предлагане на имотна облага за упражняване на избирателно право в полза на определен кандидат/ е формиран при неправилен прочит на доказателствената съвкупност, на базата на невярна оценка на относимите доказателства.
Разпоредбата на чл. 167, ал.2 от НК се намира в раздела престъпления против избирателните 3 права на гражданите, които имат детайлна регламентация в Изборния кодекс /ИК/ на РБ, който урежда условията, организацията и реда за произвеждане на изборите в Република България, /чл.1 от ИК/ в това число и за упражняването на конституционно закрепеното/чл.42 от КРБ/ активно и пасивно избирателно право на българските граждани / за определен вид избори и на гражданите на ЕС / да участват в съответния вид избор, включително и по отношение на инкриминираните избори за общински съветници и кметове.
В този смисъл понятието „упражняване на избирателно право в полза на определен кандидат“ от текста на чл. 167, ал.2 от НК следва да се разглежда по смисъла на ИК за съответния вид избор, в който лицата са склонени да упражнят активните си избирателни права в полза на определен кандидат. Това означава, че е необходимо от една страна да се установи дали склонените лица притежават активно избирателно право да участват в съответния вид избор и от друга – дали лицето в чиято полза са мотивирани да гласуват /в случая чрез предлагане на имотна облага/ има качеството на регистриран кандидат, който да участва и да бъде избиран за същия вид избори, в случая в изборите за общински съветници и кметове като кандидат за общински съветник.
Регистрацията на кандидатите за участие в изборите в РБ е регламентирана в глава 10 от ИК. Съгласно текста на чл. 159 от ИК кандидатите за съответния вид избор придобиват качеството на длъжностни лица по смисъла на НК от регистрирането на кандидатските листи до обявяването на резултатите от изборите, което означава, че законът легитимира участието на даден кандидат в съответния вид избор след регистрацията му по реда на ИК.
Условията за регистрация на кандидатските листи се съдържат както в закона, така и в решенията на Централната избирателна комисия за всеки вид избор след насрочването му, в случая това е Решение на ЦИК № 943-МИ/02.09.2019 г.
Процесът на регистрация на кандидатските листи е комплексен и се състои от две фази, в случаите когато се регистрира кандидатска листа по предложение на политическа партия, какъвто е настоящият случай с кандидата на ПП /политическа партия/ Р.. Този процес на регистрация на кандидатите не е формален, а включва освен представяне на необходимите документи, подробно изброени в ИК и решението на ЦИК, така и проверка на изискуемите за регистрацията данни, посочени в тях, за да се установи спазени ли са законовите изисквания за включване на посоченото в искането за регистрация лице в кандидатската листа, с която партията ще участва в изборите. Регистрирането на кандидатските листи за изборите за общински съветници и кметове се извършва с надлежно решение за всяка кандидатска листа / независимите кандидати образуват една кандидатска листа/ на съответната Общинска избирателна комисия по предложение на регистрираните за съответния вид избор партии и коалиции, чиято регистрация се извършва от ЦИК, или от регистрирани от ОИК местни коалиции, при наличието на изискуемите предпоставки за това –пасивно избирателно право, съгласно конституционните изисквания лицата да са пълнолетни, да не са поставени под запрещение и да не изтърпяват наказание лишаване от свобода, както и въведеното от ИК допълнително изискване за процесния вид избори за 4 общински съветници и кметове, което е под формата на т.н. „уседналост“, а именно кандидатите за общински съветници да са живели най-малко последните 6 месеца в съответното населено място /чл. 397, ал. 1 от ИК/ и др./ изискванията са посочени в раздел 5, гл 18 от ИК /.
Предвид изложеното, фактическият извод на окръжният съд, че Р. е придобил качеството на кандидат за общински съветник в изборите за общински съветници и кметове на 27.10.2109 г. от датата на подписването на заявление – декларация за участие в същите избори и с подаването на предложение за регистрация на кандидатската листа на ПП /политическа партия/ от представляващия партията до ОИК-Благоевград е доказателствено необезпечен и не кореспондира с наличните по делото данни за Решение № 121-МИ/24.09.2019 г. на ОИКБлагоевград за регистрация на кандидатската листа за общински съветници в община Благоевград за участие в изборите за общински съветници и кметове, насрочени за 27.10.2019 г. / политическа партия /политическа партия/ е регистрирана за участие в тези избори с предходно решение на ОИК-Благоевград, № 17-МИ/12.09.2019 г./.