Решение № 385 от 14.05.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Сливен, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Б. като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20242230105001 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен положителен установителен иск, че ответникът дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД №3665/2024 г. на СлРС, срещу която е подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК.

Изложени са подробни съображения в подкрепа на предявените искове, като се твърди, че вземането е придобито чрез договор за цесия от ищцовото дружество от първоначалния кредитор. Сочи се дължимата от ответника сума и се иска нейното признаване за дължима, съгласно издадената заповед за изпълнение. Претендират се разноските по делото.

От страна на ответника, чрез пълномощник, е постъпил отговор на искова молба, с който се оспорва нейната основателност и се иска отхвърлянето й.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит между първоначалния кредитор и ответникът е нищожен, като се излагат подробни доводи в тази насока. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В писмено становище се иска уважаване на исковата претенция.

Редовно призованият ответник не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище се иска отхвърляне на иска.

1

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.11.2019г. в гр.Сливен между ответника М. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е сключен договор за потребителски кредит в размер на сумата 20000 лева. Крайната дата на погасяване на задълженията на ответника била уговорена до месец ноември 2029г. На 27.04.2022г. с договор за цесия вземането на първоначалния кредитор е прехвърлено на ищцовото „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.

Със заповед №2167/12.07.2024г. по ч.г.д.№3665/2024г. на СлРС е разпоредено ответникът като длъжник да заплати на ищцовото дружество като кредитор главница в размер на 4500 лева, представляваща част от задължение по договор за потребителски кредит от 06.11.2019г.., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението - 10.07.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата 500 лева-договорна лихва и направените разноски по делото в размер на 150 лева.

Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК и ответникът е подал в срок възражение по чл.414 от ГПК.

Сумата 500 лева за договорна лихва не се претендира в настоящото производство. Главницата в размер на сумата 4500 лева не е заплатена от ответника на ищцовото дружество и се дължи, като същата представлява част от непогасената главница в размер на 19 831,55 лева.

Шрифта на договора за потребителски кредит и приложенията към него е с размер по-малък от 12.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Съдът кредитира и заключенията на вещите лица, в чиято компетентност няма основание за съмнение.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Налице валиден договор за заем, подписан от ответника, който не оспорва 2 това обстоятелство. Налице е неплащане съгласно погасителния план, поради което се дължи процесната сума. Ответникът не е доказал погасяването на вземанията чрез плащане, нито твърди да е извършил такова. При това положение единственият възможен извод съобразно събраните писмени доказателства и правилата за разпределение на доказателствената тежест е за дължимост на процесната сума. Прехвърлянето на вземанията чрез договора за цесия е валидно и е породило правни последици. Основателно е възражението на ответната страна за недействителност на договора за потребителски кредит, но това не променя извода за дължимост на процесната главница. Несъмнено се установи, че между праводателя на ищцовата страна и ответника е сключен договор за потребителски кредит от 06.11.2019г., който не отговаря на изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК, а именно – използван е шрифт по-малък от 12. При това положение съгласно чл.22 от ЗПК е налице недействителност на договора между страните, поради което ответникът съгласно чл.23 от ЗПК дължи заплащане само на главницата, която е получил.

В случая непогасената главница по договора за кредит е в размер на 19 831,55 лева, но се претендира само част от нея в размер на 4500 лева и следва да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество само част от сумите по заповедта за изпълнение, а именно: главницата в размер на сумата 4500 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.07.2024г. до окончателното изплащане. По отношение на лихвата в размер на 500 лева, за която също е издадена заповедта за изпълнение, съдът не държи произнасяне, тъй като няма предявена такава претенция.

Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3665/2024г. на СлРС, а именно-главница в размер на 4500 лева, представляваща част от задължение по договор за потребителски кредит от 06.11.2019г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението - 10.07.2024г. до окончателното й изплащане.

Следва да се уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на разноските по делото. Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 630 лева, включващи заплатени държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и 3 разноски за вещо лице.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че И. Ж. М. с ЕГН-********** от *************************** ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4 , ул.“Бизнес Парк София“ №1, сгр.15, вх.А, ет.4 част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение №2167/12.07.2024г. по ч.г.д.

№3665/2024г. на СлРС, а именно: главница в размер на 4500 лева, представляваща част от задължение по договор за потребителски кредит от 06.11.2019г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението - 10.07.2024г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И. Ж. М. с ЕГН-********** от *************************** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4 , ул.“Бизнес Парк София“ №1, сгр.15, вх.А, ет.4 сумата 630 /шестстотин и тридесет/ лева, представляваща разноски по делото, включващи разходите по исковото и заповедното производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4