Решение № 270 от 27.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Пловдив, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20235300502831 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от В. Т. М., ЕГН **********, чрез адв.И. Н., против Решение № 3434/21.04.2023г., постановено по гр.д. № 14637/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която В. Т. М. е осъдена да преустанови неоснователното си бездействие, с което пречи на М.

Н. Б. да ползва притежаваните от нея 176/335 ид.части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *****.*****.693 по действащата КК и КР на гр. **** с адрес на имота: гр. *****, с площ от 335 кв.м, като премахне паркирания в дворното място лек автомобил без регистрация и чадър за слънце с метална рамка и тежести. С оплакване за неправилност, жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени решението и вместо него да се постанови такова, с което се отхвърля предявеният негаторен иск. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от М. Н. Б., ЕГН **********, чрез адв.К. А., против същото решение в осъдителната му част.

1

Заявява се становище за неправилност в атакуваната му част и се иска осъждане на ответника да преустанови и неоснователните си действия в дворното място, като вкарване и миене на леки автомобили, складиране на части и аксесоари за тях, каквото искане е заявено с исковата молба.

Претендират се разноски.

С определение № 2488/25.10.2023г. ПОС е оставил без движение насрещната въззивна жалба с указания за уточняване на обективираното в нея искане.

Депозирана е молба от 21.11.2023г. от М. Б., чрез адв.К.А., с която се прави уточнение, че същата желае допълване на първоинстанционното решение с произнасяне по искането за осъждане на ответника да преустанови изобщо вкарване и миене на леки автомобили, складиране на части и аксесоари за тях, тъй като районният съд се е произнесъл само по отношение на един конкретен автомобил.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата. Не е депозирана въззивна жалба срещу решението в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за премахването на батут, 10 чифта автомобилни гуми, градинска люлка-шезлонг, два броя дървени сандъци, различни части за автомобили поради премахването им в хода на процеса, поради което решението на първоинстанционния съд в тази част е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно, но недопустимо, поради следните съображения:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.109 от ЗС, предявен от М. Н. Б. против В. Т. М.. Ищцата твърди, че е собственик на 176/335 ид.части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № *****.*****.693 по действащата КК и КР на гр. **** с адрес на имота: гр.

2

*****, с площ от 335 кв.м ведно с първи жилищен етаж от построената в този имот триетажна жилищна сграда, като собствеността е придобита въз основа на реституция, наследяване и договор за дарение оформен в нот.акт от *****.2022г. № ***. Сочи се, че ответникът В. Т. М. е собственик на 1/3 ид.част от мястото ведно с трети жилищен етаж въз основа на договор за покупко-продажба, оформен в нот. акт № *****. Останалите ид.части от дворното място са собственост на племенника на ищцата – Н. А. Н. и сестра му М. А.а П.. С договор за разпределение реалното ползване от 09.01.2007г. ищцата М. Б., сестра й И.ка Ш., племенниците им Н. Н. и М. П. сключват договор за разпределение на реалното ползване, като ищцата с договор за дарение, придобива правата на сестра си върху дворното място. В исковата молба са наведени доводи, че ответникът М. паркирала леки автомобили в частта от дворното място, която се ползва от М. Б., включително такива, които се ремонтират и препродават, като е поставила и множество свои вещи: батут, 10 чифта автомобилни гуми, чадър за слънце с метална рамка и тежести, градинска люлка-шезлонг, два броя дървени сандъци, различни части на автомобили, които пречат на ищцата да ползва правото си на собственост върху дворното място. Твърди се, че в резултат на посочените неправомерни действия, за Б. възникват препятствия за свободното й придвижване и ползване на собствеността й, нарушават спокойствието и възпрепятстват нейната почивка. Заявено е искане за осъждането на ответник М. да преустанови своето действие/ бездействие, с което нарушава правото на собственост на ищцата в процесното дворно място, както и да премахне последиците от неправомерните си действия - да премахне паркираните в имота леки автомобили, батут, 10 чифта автомобилни гуми, чадър за слънце с метална рамка и тежести, градинска люлка-шезлонг, два броя дървени сандъци, различни части за автомобили, да преустанови ползването на двора като паркинг и склад за вещи и да се въздържа от повреждане на насажденията в същото дворно място.

С разпореждане № 24*****/28.10.2022г. районният съд е указал на ищцата да прецизира петитума на исковата молба, съобразно представената скица от 11.05.2006г. към Договор за разпределение ползването на процесния имот, като посочи вещите, чието премахване се иска с оглед местоположението им по приложената скица.

Във връзка с разпореждането на съда е постъпила молба от 3

03.11.2022г. от ищцата, с която се уточнява исковата претенция както следва: на основание чл.109 ЗС да се постави решение, с което ответникът да бъде осъден да преустанови своето действие/бездействие, с което нарушава правото на собственост на ищеца, както и да премахне последиците от неправомерните си действия, премахне паркираните в имота леки автомобили, батут, 10 чифта автомобилни гуми, чадър за слънце с метална рамка и тежести, градинска люлка-шезлонг, два броя дървени сандъци, различни части за автомобили, които вещи са разположени, съгласно договор за разпределение на реалното ползване на процесния недвижим имот от 09.01.2007г. и скица към същия, в незастроената, незащрихована част от същото, да преустанови ползването на двора като паркинг и склад за вещи и да се въздържа от повреждане на насажденията в същото дворно място.

Ответникът оспорва тезата на ищцата, че същата притежава право на собственост върху ид.части от процесния УПИ, концентрирани реално само върху неговата свободна дворна площ, а В. М. е собственик на идеални части от същия, но концентрирани реално само върху площта му, заета от сграда с идентификатор *****.*****.693.1. Счита, че не е налице и смущаване упражняването на правото на собственост на ищеца до степента, предвидена за негаторна защита. Иска се отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

С постановеното по спора Решение № 3434/21.04.2023г. по гр.д. № 14637/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, първостепенният съд е осъдил В. Т. М. ДА ПРЕУСТАНОВИ неоснователното си бездействие, с което пречи на М. Н. Б. да ползва притежаваните от нея 176/335 ид.части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *****.*****.693 по действащата КК и КР на гр. **** с адрес на имота: гр. *****, с площ от 335 кв.м, КАТО ПРЕМАХНЕ паркирания в дворното място лек автомобил без регистрация и чадър за слънце с метална рамка и тежести, КАТО Е ОТХВЪРЛИЛ така предявения иск за премахването на батут, 10 чифта автомобилни гуми, градинска люлка-шезлонг, два броя дървени сандъци, различни части за автомобили поради премахването им в хода на процеса.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Искът по чл. 109 ЗС е средство за защита на собственика или носителя на ограничено вещно право срещу неоснователните действия, с 4 които му се пречи да упражнява своето право в пълен обем. Ищецът трябва да посочи кое е действието/бездействието, с което се смущава правото му на собственост и с оглед на твърденията си да формулира петитум. Ако в исковата молба не е уточнено действие/ бездействие, смущаващо правото на собственост, то се касае за нередовност на исковата молба и съдът на основание чл. 129, ал. 2 ГПК следва да даде указания за отстраняването й, като ищецът посочи в какво се състои смущаването на пълноценното упражняване на вещното му право и по какъв начин счита, че следва да бъде преодоляно състоянието и/или да се осуети бъдещо накърняване на правата м у. В случай, че предметът на спора не е индивидуализиран, но съдът се произнесе и задължи ответника да извърши или да преустанови извършването на действия, които са неконкретизирани по съдържание, то при влизане в сила на осъдителното решение по иска по чл. 109 ЗС, което се ползва с изпълнителна сила, не би могло да има яснота и безспорност с извършването на кое действие и/или преустановяване на кое бездействие ще се счита, че решението е изпълнено, а преценката за последното би била поставена в зависимост от субективните възприятия на ищеца /Решение № 50075 от 31.07.2023 г. по гр. д. № 3200/2022 г., г. к., і г. о. на ВКС/.

В настоящия случай в исковата молба, както и в уточнителната молба към нея, е заявен петитум за преустановяване на „действие/бездействие, с което нарушава правото на собственост на ищеца, както и да премахне последиците от неправомерните си действия, премахне паркираните в имота леки автомобили, батут, 10 чифта автомобилни гуми, чадър за слънце с метална рамка и тежести, градинска люлка-шезлонг, два броя дървени сандъци, различни части за автомобили, които вещи са разположени, съгласно договор за разпределение на реалното ползване на процесния недвижим имот от 09.01.2007г. и скица към същия, в незастроената, незащрихована част от същото да преустанови ползването на двора като паркинг и склад за вещи и да се въздържа от повреждане на насажденията в същото дворно място“. Следователно, по отношение на леките автомобили, става въпрос за родово определени движими вещи без конкретни индивидуализиращи ги белези, които по принцип се вкарват и паркират в процесното дворно място. Видно от иницииращите първоинстанционното производство документи, както и от насрещната въззивна жалба от М. Б. става ясно, че районният съд е бил сезиран с искане за преустановяване 5 изобщо на вкарване и паркиране на леки автомобили, складиране на части и аксесоари за тях, т.е. петитумът е по отношение на каквито и да е леки автомобили по принцип, а не на конкретен такъв.

Изискването за индивидуализацията на предмета на делото не се налага самоцелно. То е абсолютно задължително за осъществяване на адекватна правна защита на нарушени права за едната страна и същевременно за предоставянето на възможност за защита по иска от насрещната страна в процеса. Индивидуализацията на предмета на делото определя рамките на правния спор, а оттук и необходимия анализ на релевантните за него факти, който дължи да направи при постановяване на мотивираното си решение съдът.

От друга страна, първоинстанционният съд се е произнесъл по отношение на индивидуално определена вещ – лек автомобил без регистрация. В мотивната част на решението му се обсъждат обстоятелства и доказателства по отношение на един автомобил, паркиран в процесното дворно място от ответницата, като именно за този автомобил е налице диспозитив.

Настоящата инстанция не счита, че е налице непълнота на първоинстанционното решение. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет поради липса на формирана воля на съда относно част от спорното право или един от съединените искове, или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Ето защо постановяването на допълнително решение предпоставя такава непълнота на решението, която може да се отстрани, без да се променя постановеното решение. В тази връзка допустимостта на производството по чл. 250 ГПК се обуславя от предвидената от законодателя възможност страната, която счита, че съдът не се е произнесъл по цялото й искане, сам да отстрани този порок. На допълване подлежи това съдебно решение, чийто диспозитив не съдържа произнасяне по целия предмет на спора, с който съдът е бил сезиран. По реда на чл. 250 ГПК не могат да бъдат отстранявани други пропуски на съда при постановяване на решението, дори такива да са налице. /Решение № 253 от 28.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4250/2019 г., IV г. о., ГК, ВКС/.