Определение № 19578 от 18.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19578 гр. София, 18.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Частно гражданско дело № 20261100109567 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 255 и сл. ГПК.

Образувано е на 14.09.2026 г. въз основа на молба на Д. Е. И. чрез адв. К. с искане за определяне на подходящ срок при бавност за извършване на действия от съда, изразяващи се в произнасяне по направено в о. с. з. на 21.04.2026 г. от ответницата Т.В. - И.а чрез адв. С.Б. искане за допускане на СТЕ, която да даде заключение относно стойността на заплатените консумативи за допуснатите до делба имоти.

От страна на молителя се излагат твърдения, че доказателственото искане е направено в о. с. з. на 21.04.2026 г., в което съдът е заявил, че ще се произнесе по него в закрито съдебно заседание, но до настоящия момент все още не е сторил това, независимо от предходно подадена от него напомнителна молба от 11.05.2026 г., което създава предпоставка за отлагане на делото и нарушаване на правото му за водене на справедлив процес. Предвид изложеното се отправя искане за определяне на подходящ срок за извършване на съответното процесуално действие по събиране на доказателствата, изразяващо се в произнасяне по искането за допускане на СТЕ.

Представеното по реда на чл. 255, ал. 2 ГПК становище на съдията - докладчик е, че с разпореждане № 92835/30.07.2026 г. съдът е указал на ответницата Т.В. И.а в тридневен срок от получаване на съобщението да формулира конкретни задачи към вещото лице, ведно с последиците от неизпълнение на дадените указания, но към настоящия момент те все още не са изпълнени, тъй като няма данни разпореждането от 30.07.2026 г. да е връчено на страната, поради което въпросите към експертизата все още не са уточнени, а това препятства възможността за произнасяне по доказателственото искане.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е на етап втора фаза на съдебна делба по отношение на допуснати до делба 14 броя недвижими имоти, по отношение на част от които (паркоместа 5 и 6 в ж. к. „Хиподрума“ в гр. София) същото е било прекратено на 1 основание чл. 232 ГПК – поради оттегляне на иска, а по отношение на останалата част от тях съдът е счел, че също е бил надлежно десезиран, но следва да се произнесе по искането на страните за прекратяване с крайния съдебен акт, поради което предмет на разглеждане са останали заявените от страните и приети за разглеждане възлагателни претенции и претенции по сметки.

Във тази връзка в о. с. з. на 21.04.2026 г. от страна на ответницата Т.В. – И.а чрез адв. Б. е направено искане за допускане на СТЕ, която да даде заключение относно стойността на заплатените консумативи за допуснатите до делба имоти, позовавайки се на представените от нея с предходна молба квитанции за платени консумативи и входни такси към етажната собственост и извършени разходи за ремонтни дейности и труд, като съдът е указал на страните, че ще се произнесе по него в закрито съдебно заседание.

С молба от 11.05.2026 г. ищецът Д. И. чрез адв. К. е направил искане за своевременно произнасяне по направеното в о. с. з. на 21.04.2026 г. доказателствено искане за допускане на СТЕ с цел обезпечаване на възможността за изготвяне на същата в срок и за да се предотврати отлагане на делото, без да има данни за произнасяне по постъпилата молба от съда.

На 10.08.2026 г. е постъпила молба от ответницата Л. И.а чрез адв. Б. с искане за издаване на незаверен препис от протокола от последното о. с. з. на 21.04.2026 г., което с разпореждане от 17.08.2026 г. е било уважено.

На 02.07.2026 г. от страна на ищеца Д. И. чрез адв. К. е подадена молба по чл. 255 ГПК, адресирана до Софийски градски съд, с искане за определяне на срок за произнасяне по доказателственото искане за допускане на СТЕ с цел обезпечаване на възможността за изготвяне на същата в срок и за да се предотврати отлагане на делото.

С разпореждане от 30.07.2026 г. съдът е констатирал, че направеното в о. с. з. на 21.04.2026 г. от ответницата Т.В. – И.а доказателствено искане за допускане на СТЕ е нередовно, поради което на същата са дадени указания в тридневен срок от съобщението да формулира конкретни задачи към вещото лице, като е напомнено, че при неизпълнение – същото ще бъде оставено без уважение.

С разпореждане от същата дата на ищеца Д. И. са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да заяви дали поддържа молбата си за определяне на срок при бавност с оглед настъпилото развитие на производството и извършените по делото процесуални действия, като е напомнено, че при неизпълнение – съдът ще приеме, че молбата не се поддържа.

В изпълнение на дадените указания с молба от 04.09.2026 г. ищецът Д. И. чрез адв. К. е заявил, че поддържа молбата си по реда на чл. 255 ГПК за определяне на срок при бавност, тъй като до момента липсва произнасяне и допускане на исканата СТЕ, поради което съдията – докладчик е администрирал същата.

При така установеното и произнасяйки се в срока по чл. 257, ал. 1 ГПК въззивният съд намира, че подадената молба с вх. № 213093/02.07.2026 г. и уточнение към нея с вх. № 2

74437/04.09.2026 г. е неоснователна, като съображенията за това са следните: искането за определяне на срок при бавност по реда на чл. 255 ГПК касае процесуалното действие по допускане на направеното в о. с. з. на 21.04.2026 г. от ответницата Т.В. – И.а доказателствено искане за изслушване на СТЕ, чието произнасяне е отложено от първоинстанционния съд за закрито съдебно заседание, като видно е, че за период от над 3 месеца той не е сторил това, независимо от подадената от ищеца Д. И. напомнителна молба от 11.05.2026 г., по която също липсва произнасяне. В същото време с разпореждане от 30.07.2026 г. съдът е коригирал становището си от о. с. з. на 21.04.2026 г., приемайки, че не са налице предпоставките за произнасяне по направеното в него доказателствено искане за допускане на СТЕ, тъй като същото е нередовно, поради което е дал указания до отправилата го страна да формулира конкретни задачи към вещото лице, от което следва, че от този момент нататък извършването на твърдяното за забавено процесуално действие вече е обусловено от процесуалното поведение на ответницата Т.В. – И.а, а не от преценката на съда. В случая по делото няма данни дадените указания за уточняване на въпросите към СТЕ да са връчени на страната, респ. същите да са били изпълнени и/или да са останали неизпълнени, за да се приеме, че за първоинстанционния съд е възникнало задължението да се произнесе по доказателственото искане, чието произнасяне е било отложено. В настоящото производство съдът няма правомощия да извършва преценка относно правилността на разпореждането от 30.07.2026 г., а доколкото извършването на твърдяното от молителя забавено процесуално действие следва да се предхожда най-напред от връчване на съобщението за разпореждането от 30.07.2026 г. и евентуално изпълнение, респ. неизпълнение на дадените с него указания, на този етап от производството няма основание да се приеме, че е налице допусната от съда забава при произнасяне по направеното в о. с. з. на 21.04.2026 г. доказателствено искане за допускане на СТЕ. Както вече се посочи по-горе, настоящият съдебен състав не дължи проверка относно правилността разпореждането от 30.07.2026 г., а единствено следва да прецени налице ли е хипотеза на необосновано забавяне от страна на съда при извършване на съответното процесуално действие и каква е причината за това. При наличието на извършена преценка за нередовност на направеното доказателствено искане, поради което се е наложило то да бъде уточнено от страната, което тя все още не е сторила, няма основание да се приеме, че на настоящия етап на производството причината да липсва произнасяне по него се дължи на поведението на съдията – докладчик по делото, което обаче не изключва възможността същият да предприеме действия по проверка относно резултата от връчването на съобщението за разпореждането от 30.07.2026 г. до страната и причината за забавянето му.

По изложените съображения подадените молба с вх. № 213093/02.07.2026 г. и уточнение към нея с вх. № 74437/04.09.2026 г. на Д. Е. И. чрез адв. К. за извършване на твърдяното забавено процесуално действие следва да се оставят без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадените молба с вх. № 213093/02.07.2026 г. и уточнение към нея с вх. № 74437/04.09.2026 г. на Д. Е. И. чрез адв. К. с искане за определяне на подходящ срок за извършване на действия от съда, изразяващи се в произнасяне по произнасяне по направено в о. с. з. на 21.04.2026 г. от ответницата Т.В. - И.а чрез адв. Б. искане за допускане на СТЕ.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4