Решение № 25 от 04.04.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. ЛЕВСКИ, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20254410200030 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е образувано настоящото съдебно производство по постъпила жалба от *** ООД, ЕИК ***, с адрес: гр. ***, представлявано от управителя Т.Г.М., чрез адвокат С. С. М.- АК Русе, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата №8506959393, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ.

Жалбоподателят счита, че обжалваният ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, при подробно изложени съображения.

Посочва се,че съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП във вр. чл. 10, ал. 3 от ЗП се дължи такса за изминато разстояние-тол такса за пътни превозни средства, попадащи в обхвата на чл. 10б, ал.З от ЗП, която такса можела да бъде заплатена чрез маршрутна карта, в която предварително се задава трасето на движение и водачът не може да се отклони от него или чрез електронно предоставяне на данни. Контролът и редът за функциониране на системата за електронно предаване бил регламентиран с отделна НАРЕДБА за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, приета с Постановление № 285 на Министерския съвет от 2018 година.

Агенция "Пътна инфраструктура" извършвала изчисление на дължимите тол такси съгласно тарифата по чл. 10, ал. 6 от Закона за пътищата, 1 това се случвало посредством Електронната система за събиране на пътни такси. Сочи, че съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, за всяко МПС по чл. 10а, ал.7 от ЗП, се дължала ТОЛ такса съобразно изминатото разстояние, екологичният клас и броят оси за пътно превозно средство, и следвало да бъде инсталирано необходимото устройство, което да работи без прекъсване, а по нарочната сметка налични средства.

Твърди, че в конкретния случай изискванията били изцяло изпълнени и нямало причина да се предполага, че плащанията не се осъществявали по вина на собственика, ползвателя или водача.

Счита, че *** ООД е изпълнило задължението си по чл.102, ал 2 от ЗДвП. Собственикът е имал сключен договор за предоставяне на тол данни с ТОЛ БГ ООД, имал е регистрация в системата на Тол Пас Бг, както и депозирани средства по профила в системата. По този начин превозвачът е изпълнил задълженията си във връзка с установяването и заплащането на таксата по чл. 10, ал.1 от ЗП. При изпълнение на горните изисквания, преди началото на курса, собственикът не е можел да предвиди настъпването на общественоопасните последици изразяващи се в конкретния случай в липса на обмен на данни между ТОЛ БГ ООД и Тол Пас БГ, поради „случайно събитие", вследствие на което не е заплатена такса за процесния сегмент.

Счита, че на теория и на практика е налице хипотезата на чл. 15 от НКслучайно деяние.

Твърди, че АНО не е посочил в какво точно се изразява нарушението на *** ООД. Какво е било вмененото изискване към *** ООД за деклариране на категория и каква е измерената категория ППС и че тази неяснота лишавала от възможността да се разбере в какво точно се изразява нарушението и да бъде предотвратено повторното му допускане.

Твърди се, че в случая издателят на ЕФ в лицето на АПИ грубо е нарушил и правото на ЕС, и действащите към него момент разпоредби в националното законодателство, а именно че принципът на пропорционалност е част от общите принципи на общностното право на ЕС, които държавите членки трябва да спазват - решение от 17 април 2018г., С-414/16, т.68 , С537/16, т. 56/. Строгостта на санкцията следвала да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора за ЕО свободи. Посочва се в жалбата, че в Решение на СЕС от 04 октомври 2018 г., по Дело С-384/17г., което е постановено по преюдициално запитване, касаещо тълкуване за директно приложение на член 9а от от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. съдът посочил от една страна, че не може да се приеме, че изискването за съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, има директен ефект, а от друга страна, че с оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба, 2 националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с посочената разпоредба, или ако такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

Посочено е, че нарушението се изразявало в неплащане на дължимата пътна такса само за преминаване през сегмента/рамката, отчела нарушението.

Това е конкретното място, посочено във фиша като такова на извършване на нарушението. Посочва се, че принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз (Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело С-210/10, т.23), което според жалбоподателя с обжалвания ЕФ за неплатена такса в размер под 2-3 лева за участък е наложена имуществена санкция 2500лв. - несъответна на нарушението.

Навежда довод, че процесният ЕФ се явява издаден в противоречие на материалния закон и на още едно основание, като се позовава на решение от 21.11.2024 г. подело С-61/23 на СЕС Твърди се, че при съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство - решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 на СЕС се налагал изводът, че оспореният електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност.

Искането е съдът да постанови решение, с което да отмени обжалвания ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ.

Претендират се направените разноски.

В с.з. жалбоподателят не се явява, не се представлява. Представено е писмено становище от процесуалния представител адв. М., в което заявява, че поддържа жалбата. Моли съда да съобрази новата европейска практика, свързана с Решение №С-61/23-СЕС по преюдициално запитване относно законността на диспропорционално високите тол глоби и компесаторни такси, както и да прецени, че не са представени доказателства за задължителното известяване на ползвателите на услугата за деклариране на тол данни по реда на чл. 10б, ал.7 и 8 от ЗП.

Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт.

Становището на ответника е, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а ел. фиш да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Навежда съображения по същество.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 01.02.2024г. в 21:18ч. е установено нарушение № 107FFC7BA6261613E063031F160AA1D1 с ППС товарен автомобил МАН ТГЛ 8.220 4X2 БЛ., регистрационен номер С07533СХ, с технически допустима максимална маса 8800, брой оси 2, 3 екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 4, с обща технически допустима максимална маса на състава 18750, в община Левски, за движение по път l-З км 53+642, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Нарушението е установено с устройство № 40211, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път l-З км 53+642. Посочено е, че собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател: *** ООД, със законен представител ПАВЕЛ АЛЕКСАНДРОВ ПЕНЧЕВ.

Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 102, ал.2 от Закона за движение по пътищата и е отразено, че на основание чл. 187а, ал.2, т.3 във вр. с чл. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството – жалбоподател се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв. Посочено е, че независимо от налагането на това административно наказание дружеството жалбоподател дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от *** ООД пътно превозно средство в размер на 234.00 лв.

Според чл. 102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал.3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

В случая не е налице надлежно описание на административното нарушение в рамките на електронния фиш, което се явява съществено процесуално нарушение. Видно от съдържанието на електронния фиш, в същия липсва отразяване на изпълнителното деяние на нарушението, като се има предвид, че съгласно чл. 102, ал.2, вр. чл. 179, ал.3б ЗДвП се санкционира поведение на собственик/ ползвател, който допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.1 от 4

Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Липсата на конкретно посочване на размера на дължимата тол такса, като не е посочено как точно е формирана тази стойност, колко километра е прието, че е изминало ППС, между кои две точки от платената пътна мрежа е отсечката, която е прието, че е изминало ограничава правото на жалбоподателя да разбере в пълнота фактическите предели на вмененото му нарушение.

Несъответствието на фактите, сочени като установени, с посочените като нарушени законови разпоредби, вкл. тези, с които се регламентират видът и размерът на наложеното наказание, е основание за отмяна на ЕФ поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, препятстващи възможността на лицето да разбере обвинението спрямо него и да осъществи ефективно правото си на защита. Изложеното дава основание на съда да приеме, че издаденият електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

От друга страна изискването за пропорционалност при заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и санкциите за нарушения на националните разпоредби, приети съгласно Директива 1999/62/ЕО в член 9а и с оглед национална правна уредба, съгласно която всички нарушения се санкционират с глоба с фиксиран размер“, с решение на ЕС от 21 ноември 2024година, постановено по дело С61/23 по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково, изрично се извежда, че Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Така постановеното решение на ЕС има задължителна сила относно тълкуването на европейското право е още едно основание установяващо незаконосъобразността на атакувания ЕФ и налага извода от необходимостта за неговата отмяна.