Решение № 3877 от 14.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3877 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100503644 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 14195 от 08.12.2022 г. на СРС, 165-ти състав са уважени в една част предявените от К. И. М., ЕГН:********** срещу С.О., със седалище: гр.София, ул.

„*******, осъдителни искове по чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, като последният е осъден да заплати сумата 5 000.00 /пет хиляди/ лв., на основание чл.45, ал.1 вр. чл.52 от ЗЗД, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от настъпил на 07.12.2021г. инцидент от падане, поради ненадлежно почистен заледен участък на дясното тротоарно платно на ул. „Пловдив“, в близост до кръстовището е ул. „*******, в гр.София, изразяващи се в болки, страдания и стрес, настъпили от телесно увреждане, изразяващо се в закрито счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 13.05.2022г. до датата на окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен иска за горницата над сумата от 5 000.00 /пет хиляди/ лв., до пълно предявения размер от 15000.00 /петнадесет хиляди/ лв., като неоснователен; отхвърлен е като неоснователен предявения от К. И. М., ЕГН:**********, срещу С.О., със седалище: гр.София, ул.

„*******, осъдителен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 658,39 /шестстотин петдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки/ лв., представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на настъпване на инцидента- 07.12.2021 г. до датата на съдебното сезиране1 13.05.2022 г.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу постановеното решение, в частта, с която е уважен предявения иск по чл.49 ЗЗД е подадена въззивна жалба от ответника С.О., в която се излага, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и издадено при нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Неправилно съдът е уважил претенцията на ищцата за посочения размер при неизяснен механизъм за настъпване на вредата, при неустановяване, че вина за настъпване на описания инцидент носи С.О. въпреки установеното, че същата е изпълнила задълженията, които закона й вменява във връзка с осигуряване безопасност при придвижването в зимни условия в посочения пътен участък. Поддържа, че съдът е определил обезщетение в завишен размер, което не е съответно на принципа за справедливост с оглед установените наранявания и периода необходим за възстановяване на здравето на ищцата. Поддържа, че неправилно съдът е приел за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалата. Отправя искане за отмяна на решението като неправилно в посочената част. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата К. И. М., в който е изразено становище за нейната неоснователност.

В срока по чл.263, ал.2 ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от ищцата К. И.

М., в който постановеното решение се обжалва в частта на отхвърляне на исковете.

Излагат се доводи, че постановеното решение в посочената част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и издадено при нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Излага правни и фактически доводи, че в първоинстанционното производство е направен неправилен анализ и оценка на доказателствения материал, което е довело до частично неправилно и необосновани изводи; до неправилно приложение на материалния закон и неправилно определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Изразява становище, че при определяне на обезщетение за неимуществени вреди съдът е следвало да съобрази и периодът на извършена рехабилитация от пострадалата ищца, продължителността на лечението, както и това че и към настоящия момент ищцата изпитва болки и страдания от уврежданията. Същевременно, според ищцата, при определяне на обезщетението СРС не съобразил емоционално-психологичното състояние на ищцата след инцидента и причинените й от него увреждания. Излага доводи, за това че при отхвърляне на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД СРС е приложил неправилно материалния закон.

Отправя искане за отмяна на постановеното решение в посочената част и постановяване на друго, с което исковете бъдат уважени в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ГПК, ответникът С.О. е депозирала писмен отговор, в който 2 изразява становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба. Претендира разноски.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 вр. чл.84 ЗЗД.

С оглед спецификата на конкретния случай следва да се отбележи, че отговорността по чл. 49 от ЗЗД следва да се ангажира включително и при виновно поведение, изразяващо се в бездействие от страна на изпълнителя по договора, на което е възложено изпълнението на определена работа, а именно - снегопочистването на дясното тротоарно платно на ул. „Пловдив“, в близост до кръстовището е ул.

„*******, в гр.София. Лицето, което е възложило работата, може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че служителят или работникът, на който е възложена работата, не е причинил никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа. В този смисъл ППВС 7/58 г. и дадените в него разяснения.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивният съд намира, че предявеният иск за главното вземане е с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, тъй като вредите са настъпили във връзка с неизпълнение на задължения по възложена работа. Съгласно задължителните указания в Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС, когато вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД, а когато вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата, е по чл. 50 ЗЗД.

Разгледано по същество, обжалваното решение е частично неправилно по следните съображения.

От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е 3 претърпяла инцидент на 07.12.2021г., около 11:15 ч., при преминаване по западното крило на тротоарното платно на ул.„Пловдив“ в гр.София, като се подхлъзнала и паднала от заледен участък на пътното платно. В резултат на това пострадалата получила фрактура на лъчевата кост на лявата ръка в долния й край- в областта на китката, след което е била закарана до УМБАЛСМ „.Н.И. ПИРОГОВ“ ЕАД, за да й бъде оказана необходимата медицинска помощ.

Доводите на въззивника – ответник, че в производството не е установен механизъм на настъпване на инцидента и причинените от него на ищцата неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с него, съдът намира за неоснователни.

Чрез показанията на свидетеля – очевидец Т.Х., разпитан пред първата инстанция /л.73 от делото на СРС/ се установява, че почистване на тротоара е имало само в района на спирката за градския транспорт, а жената /ищцата/ е паднала след този участък на тротоара, в който не е било почистено от снега и се е чувствало, че е опасно. Свидетелят Х. е вървял след ищцата и е видял как тя полита, пада и започва да издава писъци от болка и уплаха. Именно тогава свидетелят е видял и ръката й, която е била застанала в неестествена поза и посиняла. От своя страна жената била пребледняла. Свидетелят Х. предложил на ищцата да й помогне като извикат такси, за да се придвижат по бързо до Спешна помощ, тъй като в това време на това място пристигането на линейка щяло да се забави. Така и направили.

Доводите на въззивника – ответник, че пострадалата е допринесла с поведението си за настъпване на вредите, тъй като е избрала да се придвижи до Спешна помощ с такси, а не с линейка, съдът намира за недоказани и неоснователни. В производството не са ангажирани доказателства, че този избор за придвижване на пострадалата е довел до причиняване на вреди, респ. че е довел до завишаване на причинените й вреди.

Сочените от ответника обстоятелства е следвало да бъдат доказани без съмнение в производството, т.е. при пълно и главно доказване.

Доводите на въззивника – ответник, че тротоара е бил почистен в посочения участък на настъпване на инцидента, съдът намира за недоказани и неоснователни.

Именно, чрез показанията на свидетеля Х., които настоящия състав кредитира напълно е установено, че почистване на тротоара от снега и леда е имало единствено в участъка на спирката.

Чрез представените пред първата инстанция писмени доказателства, приетата пред първата инстанция СМЕ, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК и чрез показанията на свидетеля М.Р. /син на ищцата/, които съдът кредитира съобразно изискванията на чл.172 ГПК се установяват причинените наранявания и проведено лечение на пострадалата- ищца в резултат на инцидента. Така, чрез констатациите на СМЕ се установява, че нормална продължителност на лечебния 4 процес за получените наранявания е шест месеца, като през първите два месеца са налице болки е по- голям интензитет. Установено е, че е проведено консервативно лечение с ръчно наместване на счупването и поставяне на гипсова имобилизация на лявата гривнена става за 35 дни, с поставянето на местна упойка. След свалянето на гипсовата имобилизация са проведени 4 курса на физиотерапия и рехабилитация- на 11.01.2022г., на 25.01.2022г. на 11.03.2022г. и на 14.06.2022г. Вещото лице потвърждава, че е проведено лечение по добра медицинска практика. Извършен е и личен преглед, от който се установява, че лявата гривнена става е леко деформирана и е с ограничен обем на движение. Сочените обстоятелства са били обсъдени от СРС и преценени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с понесените травми. Доводите на ищеца в обратен смисъл съдът намира за неоснователни.

Чрез показанията на свидетеля М.Р. /син на ищцата/, които съдът кредитира съобразно изискванията на чл.172 ГПК се установява, че в резултат на причинените травми ищцата е търпяла болки и страдания и се е страхувала от случката.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че по делото са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД по своята правна същност има обезпечителногаранционна функция, като тя настъпва след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия. За да се приеме, че съществува основание за ангажиране на отговорност на възложителя в хипотезата на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, въпросът за неговата вина е ирелевантен за изхода на спора. Необходимо е кумулативното наличие на предвидените в тези две норми предпоставки, а именно: да е осъществено деяние - действие или бездействие; деянието да е противоправно; от него да са причинени вреди, които да са в причинноследствена връзка с противоправното деяние; деянието да е извършено виновно, като деецът е лице, на което ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението на която са причинени така установените вреди. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. За възложителя бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила и от характера на възложената работа.