Решение № 21547 от 27.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10278/2024
- Вид
- Решение № 21547
- Подписан
- 27.11.2024
- Състав
- ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 21547 гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110110278 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу С. С. Я. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 08.09.2023г. по гр.д. №44804/2023г. по описа на Софийски районен съд,113 състав, а именно: 837,25 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
*******************, аб. №**********, инст. № **********, ведно със законна лихва за период от 09.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 109,33 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 01.08.2023 г., 16,73 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 15.09.2020 г. до 01.08.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 3,47 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 01.08.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период до топлоснабдения имот топлинна енергия, като купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок.
Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
С отговора на исковата молба ответникът чрез назначения му в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител прави възражение за изтекла погасителна давност. Признава, че като собственик на процесния имот притежавал и качеството потребител на топлинна 1 енергия за битови нужди за същия през исковия период. Оспорва твърдяната доставка на топлинна енергия, изправността на измервателните уреди, респ. коректността на измерването й в количествено отношение. Твърди отклонение и в качеството на доставената топлинна енергия. Оспорва коректността на изчисленията при разпределението на стойността на доставената топлинна енергия между потребителите в сградата. Оспорва получаването на изравнителни сметки и на покана за доброволно плащане. Твърди, че вземанията за главници не са станали изискуеми. Иска от съда да отхърли исковете Третото лице-помагач на страната на ищеца – " Техем сървисис" ЕООД, конституирано по делото с определение от 24.09.2024 г., изразява становище, че при определяне разхода на топлинна енергия в процесния имот са спазени всички относими нормативни изисквания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от приложеното ч. гр. д. № 44804/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. С. Я. и Б. С.
Я.а. От Б. С. Я.а не е постъпило възражение в едномесечния срок за това. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника С. С. Я. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от установителната искова претенция, а с оглед идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В настоящото съдебно производство е отделено като безспорно възникването и съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия по отношение на процесния имот между страните по делото за исковия период. Това обстоятелство се установява и от съвкупния анализ на приетите като писмени доказателства нотариален акт за замяна № 42, том LXVII от 1996г. на Първи нотариус при Нотариалната служба към Софийски районен съд, заявление-декларация за откриване на партида, и удостоверения за смърт и наследници на Ц* В* Я.а и С* С.ов Я.. Въз основа на изброените ответникът се легтимира като титуляр на ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота, за който са начислени съдебно предявените вземания по наследство от покойните си родители, поради което и по арг. от чл. 30 ЗС отговаря за съответна на дела му част от разноските, свързани с имота.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при 2 публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид изложеното дотук по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че в процесния период е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "Топлофикация София" ЕАД и ответника, възникнало по силата на индивидуалния договор за покупко-продажба на топлинна енергия, в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач "Техем сървисис" ЕООД, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебнотехническата експертиза.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. По данни на ФДР за процесния период водомерът е бил отчетен смо веднъж през 2021г. По време на отчетите с изключение на м.май 2022г. е попълнен документ за главен отчет. По данни на ФДР в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и е начислявана топлинна 3 енергия за БГВ. За периода 01.05.2021г. – 30.04.2022г. поради липсата на отчет, разходът за топла вода се изчислява на 2 бр. потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно НТ. ТЕ, отдадена от сградна инсталация, била изчислена на база пълна отопляема кубатура, съгласно акт за разпределение на кубатурата на сградата. За процесния период нямало начислена ТЕ за отопление на общи части. Топломерът в абонатната станция е преминал метрологична проверка през 2-годишен период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности. Вещото лице е посочило детайлно как са формирани сумите за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, като е достигнало до извода, че ищецът е начислявал същите съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Предвид изложеното и при съобразяване на изравнителните сметки, изготвени за процесния период, вещото лице е стигнало до извод, че стойността на потребената топлинна енергия за исковия период общо за имота е 1780,93 лв.
В действащата към съответния период Наредба за топлоснабдяването е предвидено, че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/ за преработване на изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират доказателства за подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това срок, а представения по делото отчет е подписан от потребител, като поставеният подпис не е оспорен в законоустановения срок. Ето защо съдът приема, че ищецът е доставял топлинна енергия на адреса на стойността по изравнителните сметки, както и, че на потребителя е предоставяна услуга дялово разпределение.
Разпечатката съдържа 26 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0212cce-87cc-4566-a9df-729409491776