Решение № 77 от 14.03.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Карлово, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20215320101168 по описа за 2021 година

Предявен e иск с правно основание на иска е по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 386, ал. 1, във вр. с чл. 400, ал. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът – Н. В. К. твърди, че на 30.04.2021г. около 09.40ч., собственият му мотоциклет марка „С.“, модел „*****“, с peг. № ***** бил управляван от А.Д.Д., с ЕГН **********, който упълномощил надлежно с пълномощно с peг. № 1741 от дата 17.03.2020г., заверено от нотариус П.И., по главен път **** в посока от гр. К. към гр. С.. Упълномощеният се движил след колона от три автомобила с разрешената от ЗДвП скорост и предприел маневра изпреварване на позволен за това участък. В този момент второто в колоната МПС - марка „Ф.“, модел „ П.“, с peг.№ *****, управлявано от В. Н. Н., без да се е уверил, че не създава опасност за участниците в движението по пътищата, в това число и за А.Д.Д. като такъв, предприел маневра изпреварване и отнел предимството на движещия се в лявата пътна лента водач Д.. След това последвал сблъсък, А. Д. загубил контрол над управляваното от него МПС и се ударил в обезопасителната мантинела, находяща се на въпросния пътен участък. Тъй като управляваното от виновния водач МПС притежавало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с рег. № BG/02/121000881912, със срок на валидност до 23.04.2022г. към ответното дружество З.Д. „****“ АД, на 07.05.2021г. посетил негов офис в гр. К. и уведомил негов представител за настъпилото събитие и предоставил всички изискани му документи във връзка с него. С оглед на това неговата щета била образувана под № 2110012743. За да се установят по несъмнен и категоричен начин всички имуществени вреди по отношение на собственото ми МПС настъпили вследствие на ПТП-то бил извършен опис изготвен от представител на ответника - вещо лице. В описа, в 4 (четири) 1 позиции били описани конкретните имуществени вреди, настъпили по отношение на неговото МПС, причинени от настъпилото на 30.04.2021г.

ПТП, както и степента им на увреда. Те били, както следва: мигач преден ляв -за подмяна; воден радиатор - за подмяна; предна джанта 17“ - за подмяна; задна джанта 17“ - за подмяна.

Въпреки изложеното и противовес с нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ до момента не е получавал, каквото и да е застрахователно обезщетение и този факт го мотивирал да поде жалба по реда на чл. 108, ал. 6 от КЗ срещу мълчаливия отказ на ответника да се произнесе по отправената от него застрахователна претенция. В тази връзка получил отказ от страна на ответника с рег. № ОК-432453/13.07.2021г., в който бил уведомен, че няма да получи никакво плащане, тъй като било необходимо да представи документ за прекратяване на регистрация на неговия мотоциклет марка „С.“, модел „*****“, с рег. № *****.

Счита отказа за незаконосъобразен, тъй като имуществените вреди предмет на настоящото дело не отговаряли на нормата на чл. 390, ал. 2 от КЗ, съгласно която - стойността на разходите за необходимия ремонт следва да надвишава 70 (седемдесет) на сто от действителната стойност на собствения му лек автомобил. Претендираните от него имуществени вреди в размер на 400 (четиристотин) лева били далеч под законоустановената сума в посочената разпоредба и в тази връзка за него било икономически неизгодно и необосновано да бракува собственото му МПС. Дори и да се приеме, че щетите по собственото му МПС били от категорията на визираните в чл. 390, ал. 2 от КЗ, а именно - тотал щета, това не освобождавало ответника от облигационното му задължение, съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ да му заплати реалното и справедливо застрахователно обезщетение. При определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят следвало да се съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, според която обезщетението следвала да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на под застраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не била налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това била сумата от 400 лева. Това било така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност била реципрочна на тази на деликвента, изисквала обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество.

Това било определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 от КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди на основание чл.

432, ал. 1 от КЗ ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 400.00 лева, представляваща незаплатеното му застрахователно 2 обезщетение, вследствие на настъпилото на 30.04.2021г. застрахователно събитие, при което е увредено собственото му МПС - мотоциклет марка „С.“, модел „*****“, с рег. № *****, от която сума - 100.00 лева, представляващи сбора от сумите на цената на предния ляв мигач, подлежащ на замяна в размер на 50.00 лева с такъв от същия вид и цената за труда по подмяната в размер на 50.00 лева; 100.00 лева, представляващи сбора от сумите на цената на водния радиатор, подлежащ на замяна в размер на 50.00 лева с такъв от същия вид и цената за труда по подмяната в размер на 50.00 лева; 100.00 лева, представляващи сбора от сумите на цената на предна джанта 17“, подлежаща на замяна в размер на 50.00 лева с такава от същия вид и цената за труда по подмяната в размер на 50.00 лева; 100.00 лева, представляващи сбора от сумите на цената на задна джанта 17“, подлежаща на замяна в размер на 50.00 лева с такава от същия вид и цената за труда по подмяната в размер на 50.00 лева, като подробно описаните по пера имуществени вреди са настъпили вследствие на настъпилото ПТП на 30.04.2021 г., причинено от виновното поведение на застрахования водач със застрахователна полица с рег. № BG/02/121000881912, със срок на валидност до 23.04.2022г., сключена с ответното дружество, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението, считано от датата на подаване на настоящия иск, а именно 28.07.2021г. Моли обезщетението за настъпилите имуществени вреди по отношение на собствения му мотоциклет, ведно с законната лихва от датата на завеждането на настоящата искова претенция - 28.07.2021г. до датата на окончателното изплащане на задължението, както и направените от съдебноделоводни разноски в това число и заплатения адвокатски хонорар да бъде преведено по следната банкова сметка: ****** в ****** ЕАД, собственост на адв. М.Т..

В ХОДА на делото, съдът е допуснал на основание чл. 214 от ГПК изменение на цената на първоначално предявения иск, като същият е увеличен на сумата от 1511.60 лева.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът - ЗД „****“ АД е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.

Единствено доказателство за механизма, което ангажира ищеца е съставения по случая двустранен констативен Протокол за ПТП от 30.04.2021г., който не се ползва материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото това е частен документ, който няма официална и удостоверителна сила. Без да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма па ПТП, като счита, че те не намират опора в доказателствения материал. Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност“, оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС „Ф. П.” с рег. № *****. Счита, че твърдяното произшествие не е настъпило по начина описан в Протокола за ПТП и виновен за настъпване на процесното ПТП е водача на МПС „С. *****“, който се е движел с несъобразена скорост, отнел е предимството на водача на МПС „Ф. П.“, с което е нарушил императивни 3 норми на ЗДвП.

Прави възражение за съпрпчнпяване и счита, че водача на МПС „С.

*****“, с рег. № *****, при изпреварване отнема предимството на движещото се в същата посока в дясна лента МПС „Ф. П.“ и се е движел с несъобразена с интензивността на движението скорост, в противоречие на императивните норми на ЗДвП, в резултат на което е реализирал ПТП. Оспорва предявените искове и по размер. Счита, претендираната от ищеца сума в размер на 400.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за ремонт на увредения мотоциклет е силно завишена и не отговаря на действителния размер на щетите. Счита, че същият не е бил ремонтиран, тъй като няма приложени доказателства за това от ищеца. Липсва фактура за извършен ремонт, както и приемо-предавателен протокол за издаването на възстановения автомобил от сервиз извършил ремонта. Ищецът твърди, че щетата по автомобила е тотална и е икономически нецелесъобразно да се прави ремонт на процесното МПС.

Счита, че ищецът е направил проучвания за цената на ремонт на автомобила в оторизиран или официален сервиз или сервизи, в които цента за ремонт значително надвишава средно пазарните, а увредения автомобил не следва да се ремонтира в оторизиран сервиз на марката, тъй като към датата на ПТП автомобилът е бил в експлоатация повече от 15 години. Не се налага възстановяването на автомобила да бъде в официален сервиз, при цени на предоставяните там услуги значително надвишаващи средните за пазара. Тази негова претенция е неоснователна, тъй като липсват каквито и да било доказателства за пазарно проучване, оферти, предложения и ценоразписи от сервизи за ремонт на автомобили.

Счита, че са надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими, както и дейности и части, които не са били увредени следствие на процесното събитие. Оспорва преди настъпването на ПТП увреденото процесно МПС „С. *****“, с рег. № ***** да е било в добро състояние и без щети. Претендираната с исковата молба сума в размер на 400 лева не отговаряла на действителната стойност на причинените щети. Тъй като ищецът не е представил на застрахователя доказателства за ремонт на автомобила, фактура или друг разходен документ и МПС е в експлоатация повече от 15 години към датата на ПТП, обезщетението следва да бъде определено съобразно методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, приета с Наредба по чл. 504, ал. 2, т. 2 от КЗ. В случай, че се установи основателността на исковите претенции, то действителната вреда, не може да надвишава посочения и определен от застрахователя размер. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) стойност или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да получи друго със същото качество. В случай, че цената на ремонта на автомобила надвишава със 70 на 100 действителната стойност на процесното МПС, се прилага нормата на чл. 390, ал. 1 и 2 от КЗ. Необходимо било да се вземе предвид, че при определяне на обезщетението следвало да се приспадне и стойността на запазените части на увредения мотоциклет. Не били описани изрично запазени и годни части на мотоциклета, поради което в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.