Определение № 4690 от 17.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4690 гр. София, 17.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20248002101230 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Д. П., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [община], област Шумен, [улица], ап. 6, действащ чрез пълномощника си адв. Сн. Т. при ШАК, срещу решение № 273/14.11.2023 г., постановено по в. гр. дело № 324/2023 г. по описа на Окръжен съд – Шумен. С въззивното решение в едната му част е отменено решение № 12/22.01.2023 г. по гр. д. № 445/2022 г. по описа на Районен съд - Велики Преслав, а именно: в частта на определения режим на лични отношения между Р. В. Я., ЕГН [ЕГН], с нейната внучка Д. П. П., ЕГН [ЕГН], като е определен нов режим на лични отношения, както следва: през първите четири месеца от влизане на решението в сила: всеки втори петък от месеца, по три часа - от 9.00 часа до 12.00 часа, когато детето е на училище втора смяна или от 14.00 часа до 17.00 часа, когато детето е на училище първа смяна, като срещите се осъществяват в присъствието на психолог или социален работник от ДСП Велики П., в подходящо помещение в ОЗД при ДСП - Велики П., без присъствието на бащата П. Д. П., а след изтичане на първоначалния период от четири месеца: всяка втора събота и неделя от месеца за времето от 14.00 ч. в събота до 12.00 часа в неделя, с преспиване в дома на бабата в [населено място], като бабата следва да взема детето от дома на бащата в [населено място] и да го връща обратно там. В останалата му част въззивният съд е потвърдил решение № 12/22.01.2023 г. по гр. д. № 445/2022 г. по описа на Районен съд - Велики Преслав, а именно: в частта, в която на основание чл. 128, ал. 3 от СК е определен режим на лични отношения на Р. В. Я. с нейната внучка Д. П. П., както следва: 7 последователни дни през лятната ваканция на детето, с преспиване, когато бащата не ползва правото си на платен годишен отпуск, при условие и доколкото майката С. М. С. не е в състояние да изпълнява и не е осъществила определения й с Решение №86/24.04.2015 г. по 1 гр.д. № 363/2014 по описа на Районен съд - Велики Преслав режим на лични контакти с детето. С касационната жалба въззивното решение се обжалва и в двете му части.

В касационната жалба се излагат съображения за наличие на всички основания по чл. 281, т.

3 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е изслушал детето в съдебно заседание, с което е постановил незаконосъобразно решение.

Изразява се становище, че с оглед на събраните по делото доказателства, така определеният от въззивния съд режим на лични отношения на бабата по майчина линия с детето, не е в негов интерес. Моли се за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на претенциите на молителката.

В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът се позовава на разпоредбата на чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като изрично твърди, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона, а именно:

1. При обсъждане на доказателствата от въззивния съд водеща ли е волята на детето за това да има определени срещи със своята баба по майчина линия, съответно следва ли да се отчетат неговата възраст, нарушената емоционална връзка и прекъснатият за продължително време контакт между тях?

2. Следва ли детето да бъде изслушано и пред въззивната инстанция във връзка с предявената искова претенция, ако е минал продължителен период от време между изслушването му пред първоинстанциония съд и разглеждането на делото пред въззивната инстанция?

3. Кои са критериите, от които следва да се ръководи съдът при преценката за интереса на детето като условие за определяне режим на лични контакти между него и разширения семеен кръг по смисъла на чл.128 от СК?

4.

Не представлява ли нарушаване правата и законните интереси на бащата постановяването на режим на личните отношения на бабата по майчина линия с внучката й, при положение, че има постановен режим на лични отношения и на майката с детето?

Като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение на Шуменския окръжен съд се сочи и това, че решението е постановено при очевидна неправилност - чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Ответната по касация страна Р. В. Я. от [населено място], чрез своя процесуален представител адвокат И. И. от АК – Т., оспорва жалбата като твърди, че поставените в изложението въпроси от касатора са изключително общи и теоретично зададени. По съществото на касационната жалба излага становище, че контактите на детето с бабата не застрашават неговото развитие и са изцяло в негов интерес. Моли въззивното решение да не се допуска до касационен контрол, евентуално – да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед предмета на делото - чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение съобрази следното:

2

Делото е образувано по молба на Р. В. Я. в качеството й на баба по майчина линия на детето Д. на основание чл. 128 от СК – за определяне на режим на лични отношения на молителката с внучката й и при отсъствие на майката на детето тя да упражнява част от определения на майката С. С. режим за лични контакти с детето. Районен съд – Велики Преслав е уважил претенциите на молителката с оглед своята преценка за удачните мерки за лични контакти между бабата и внучката й. По въззивна жалба на бащата П. Д. П.

Шуменският окръжен съд, чието решение се атакува в настоящото касационно производство, е отменил в едната му част решение № 12/22.01.2023 г. по гр. д. № 445/2022 г. по описа на Районен съд - Велики Преслав, а именно - в частта му на определения режим на лични отношения между Р. В. Я., ЕГН [ЕГН], с нейната внучка Д. П. П., ЕГН [ЕГН], като е определил нов режим на лични отношения, както следва: през първите четири месеца от влизане на решението в сила: всеки втори петък от месеца, по три часа - от 9.00 часа до 12.00 часа, когато детето е на училище втора смяна или от 14.00 часа до 17.00 часа, когато детето е на училище първа смяна, като срещите се осъществяват в присъствието на психолог или социален работник от ДСП - Велики П., в подходящо помещение в ОЗД при ДСП Велики П., без присъствието на бащата П. Д. П., а след изтичане на първоначалния период от четири месеца: всяка втора събота и неделя от месеца за времето от 14.00 ч. в събота до 12.00 часа в неделя, с преспиване в дома на бабата в [населено място], като бабата следва да взема детето от дома на бащата в [населено място] и да го връща обратно там. В останалата му част, в която на основание чл. 128, ал. 3 от СК е определен режим на лични отношения на Р. В. Я. с нейната внучка Д. П. П., както следва: 7 последователни дни през лятната ваканция на детето, с преспиване, когато бащата не ползва правото си на платен годишен отпуск, при условие и доколкото майката С. М. С. не е в състояние да изпълнява и не е осъществила определеният й с Решение №86/24.04.2015 г. по гр.д.363/2014 по описа на Районен съд Велики Преслав режим на лични контакти с детето, решението е потвърдено от въззивния съд. За да постанови своя съдебен акт, въззивният съд е приел, че детето Д. е на 12 години, физически и психически здраво, със съответстващо на възрастта му развитие като от две годишна възраст се отглежда от баща си, с помощта на неговите родители, а впоследствие на неговата майка и съпругата му, с която съжителства от шест години и с която е сключил граждански брак през 2020 г. Съдът е отбелязал, че майката на детето е напуснала семейството, когато то е било на две години и е заминала да работи във Великобритания, където живее преимуществено и понастоящем, както и че до определен момент Д. редовно посещавала баба си по майчина линия в [населено място], където живеел и едноутробния й брат Л., род. през 1995 г., като оставала при нея за по няколко дни. Въззивният съд е съобразил факта, че преди три години детето преустановило контактите си с баба си по майчина линия заради нейни непремерени изказвания, но че молителката е физически и психически здрава и въпреки че е в пенсионна възраст, продължава да работи. Съдът е приел, че бабата по майчина линия притежава собствено жилище в [населено място], в което има много добри битови условия за пребиваване на Д. и че през времето, през което детето е гостувало на ищцата, то е било добре обгрижвано, като баба му не е проявявала агресивно поведение спрямо него и е задоволявала всичките му потребности и предпочитания. Съдът е 3 отбелязал, че при изслушването й малолетната Д. заявила, че иска да се вижда с баба си, но не желае да й гостува. Съдът е направил извод, че с оглед правилното развитие на детето във физически, емоционален, психологически и социален план в негов интерес е да контактува с баба си по майчина линия, което би му предоставило възможност да израства в нормална и пълноценна семейна среда, да познава и общува с всичките си роднини и да получава обич, подкрепа и защита от тях, както и да изгради своята идентичност и приспособимост към различни ситуации и гледни точки. Според въззивния съд молителката притежава необходимите качества и условия за отглеждане на детето, от една страна, а от друга страна не застрашава живота, здравето и благополучието му. Приел е, че на молителката следва да бъде определен режим на свиждане с внучката й. Относно искането по чл. 128, ал.3 от СК, съдът е приел, че майката на детето пребивава трайно в чужбина, където е трудово ангажирана и осъществява лични контакти с Д. само веднъж годишно, когато се прибере в България, обикновено през лятото, както и, че майката и бабата на детето са в добри отношения. Ето защо съдът е приел, че са изпълнени предпоставките на чл. 128, ал. 3 от СК, както и че е в интерес на детето, когато майката С. С. не може да упражнява определения й режим на лични контакти с него през лятото, тя да бъде заместена от баба му по майчина линия за част от периода, а именно за една седмица, когато бащата не ползва платен годишен отпуск и при условие, че майката не е ползвала предоставения й режим на лични контакти.

При тези данни касационният съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Посочените в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК въпрос 1 и въпрос 3 следва да бъдат обединени и преформулирани по следния начин: Кои са критериите, от които следва да се ръководи съдът при преценката за интереса на детето като условие за определяне режим на лични контакти между него и разширения семеен кръг по смисъла на чл.128 от СК и водеща ли е волята на детето?

По така формулирания въпрос е налице многобройна практика на ВКС, включително и задължителна такава.

В практиката си ВКС приема, че с разпоредбата на чл. 128 от СК е признато самостоятелно право на бабата и дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични отношения с него, като единственото предвидено в закона условие е това да е в интерес на детето. Отношенията между баба и дядо от една страна и техните внуци от друга, са ценни и важни и за двете страни, поради което следва да се почитат във всяко семейство. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като то е интерес на отделна личност. Всяко дете е отделно човешко същество, самостоятелен член на човешкото семейство и всяко е носител на всички провъзгласени от международното право човешки права и свободи – на хармонично израстване и благосъстояние; на необходимата защита и съдействие, така че да може пълноценно да поеме своята отговорност в обществото; на право да расте в семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство; на специални грижи и правна закрила. Ето защо задължение на съда във всеки конкретен случай е служебно да прецени и обоснове най-добрият интерес на всяко дете поотделно.