Определение № 2384 от 24.07.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2384 гр. София, 24.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20258002900992 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Ямбол, предявена от М.

К. (началник на отдел „Правни дейности“, служител с юридическо образование по чл. 32, т. 3, предл. 2 ГПК), с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 12/22.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 167/2024 г. по описа на ОС-Ямбол, 1 въззивен с-в, с което е потвърдено решение № 128/19.03.2024 г., постановено по гр. д. № 1171/2022 г. по описа на Районен съд-Ямбол, с което е уважен предявеният от „Профит“ АД срещу Община Ямбол отрицателен установителен петиторен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за отричане със сила на пресъдено нещо, че Община Ямбол не е носител на право на собственост върху ПИ с идентификатор № ***, с площ 1140 м2, намиращ се в гр. Ямбол, ул.

„Търговска“ № 35, при съседи: ПИ № № ***;***;

***;

***; *** и ***.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – неосъществяване на съвкупен анализ на събраните по делото 1 доказателства, се е достигнало до неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че в процеса на доказване неизяснено е останало приетото за установено от окръжния съд правнорелевантно обстоятелство, че спорният поземлен имот е проектиран, изграден и предназначен именно като „прилежащ терен“, необходим за функционирането на изградените със собствени средства от ОКС-Ямбол сгради. Поддържа, че процесният ПИ е част от по-голям поземлен имот (с площ от 4177 м2), който е бил отчужден от държавата и отреден за строителство на супермаркет, поради което той е придобит от държавата, за което е съставен акт за държавна собственост, като частта от отчуждения имот извън границите на разрешения обект, е останала държавна собственост, а впоследствие – съгласно § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ПЗР на ЗОС, общинска собственост. В този смисъл, обосновава правното съждение, че актът за държавна собственост като официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК притежава обвързваща съда материална доказателствена сила, която не била надлежно опровергана в процеса на доказване, поради което в противоречие с процесуалните правила въззивният съд не я е зачел, вследствие на което е постановил своя краен съдебен акт в противоречие с материалния закон.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните процесуалноправни въпроса: 1. „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля? Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и по какъв начин се извършва анализ на дадените заключения на вещите лица?“ (твърди се противоречие с решение № 22/29.06.2017 г. по гр. д. № 2113/2016 г. на ВКС, I г. о.; решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 71/28.04.2015 г. по гр. д. № 6943/2014 г., I г. о. и решение № 236/28.01.2015 г. по гр. д. № 692/2013 г., III г. о.) и 2) „Относно задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава 2 възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не? Може ли съдът да прием един правнорелевантен факт за доказан само въз основа на възпроизведени от вещото лице твърдения на едната страна по делото, без да е поставил въпроси към съдебния експерт за изясняване на посочените релевантни обстоятелства и води ли това до постановяване на решение при неизяснено дело?“ (твърди се противоречие както със задължителната практика – тълкувателните разяснения по ТР 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, така и с казуалната практика - решение № 173/06.11.2020 г. по гр. д. № 4404/2019 г. на ВКС, III г. о.).

Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил, че ищецът обосновава правния си интерес за предявяване на отрицателен установителен вещен иск с правното твърдение, че е станал собственик на спорния имот: 1) въз основа на договор за покупко-продажба, като продавачът е кооперация, която го е придобила на основание чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОС, както и 2) на основание изтекла в полза на праводателя и самия него придобивна давност, като твърдяното от него право на собственост се оспорва от ответника поради издаден акт за публична общинска собственост на имота.

Изяснил е, че съгласно ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС при предявен отрицателен установителен петиторен иск ищецът е длъжен да докаже фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът - фактите, от 3 които произтича субективното му право, като трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Счел е, че в конкретния казус правният интерес се обуславя от възникналия между ищеца и ответната община спор за правото на собственост върху процесния имот, поради което предявеният отрицателен установителен вещен иск е допустим, като разгледан по същество, той се явява и основателен.

Въззивният съд е разгледал наведените от Община Ямбол правни доводи за принадлежността в нейния патримониум на правото на собственост върху спорния имот – той е бил държавна собственост, а впоследствие общината го е придобила на основание §42 от ПРЗ на ЗОС, като със заповед от 25.06.2001 г. е предвидена улица тупик за транспортно обслужване на парцел IX по ЗРП на ЦГЧ, която към настоящия момент е част от спорния УПИ и служи за осъществяване на достъп до парцели IX и X, кв.89 по ЗРП от 03.10.2007 г.; според чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗОС улиците са общинска собственост, а на основание § 7, ал. 1, т. 4 и т. 7 ЗМСМА спорният имот е общинска собственост.

Съобразил е, че ответникът основава своята материална легитимация като носител на правото на собственост върху процесния имот на акт за публична общинска собственост № 2941/14.04.2022 г., в който е посочено като правно основание за неговото придобиване именно чл. 2, ал. 1, т.1 и т. 2, във вр. с чл.

59, ал. 1 ЗОС, § 42 от ПЗР на ЗОС и Наредба № 8/17.12.2009 год.

Препращайки на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за законосъобразен правния извод на районния съд, че съгласно чл. 5, ал. 3 ЗОС актът за общинска собственост не притежава правопораждащо действие – той е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, с който общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имотите, но, за да докаже принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, общината трябва да установи правопораждащите фактите, от които то възниква. Изяснил е, че общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон, както и имотите, чиято собственост е възстановена на общината при условия и по ред, определени със закон (чл. 2 ЗОС). По силата на § 42 от ПЗР на ЗОС (в сила от 01.07.2006 г.) застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на 4 действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.

Окръжният съд е обосновал правното съждение, че в процеса на доказване в настоящото исково производство ответникът не е установил, че спорният имот е бил държавна собственост, като впоследствие общината го е придобила.

Счита, че съобразно установените по делото правнорелевантни факти не са приложими правните норми, уредени в § 42 от ПЗР на ЗОС (в сила от 01.07.2006 г.) и в § 7, ал. 1, т. 4 и т. 7 ЗМСМА. Тъй като на основание § 42 от ПЗР на ЗОС общината придобива правото на собственост върху определен недвижим имот само ако държавата е притежавала такова право, уреденото в тази разпоредба придобивно основание е производно, но ответникът не е доказал на какво основание (одържавяване, отчуждаване, сделка, конфискация и пр.) спорният имот е бил придобит от държавата, за да стане впоследствие общинска собственост на това основание. От друга страна, от събраните по делото доказателства несъмнено е установено, че ищецът е придобил правото на собственост върху спорния имот въз основа на транслативна сделката, удостоверена в н. а. № 124/05.06.2003 г. - Кооперативен съюз-гр. Ямбол се е разпоредил посредством покупко-продажба в полза на „Ямбол Кооп 2“ АД (с ново търговско наименование „Профит“ АД) с недвижимия имот, находящ се в гр. Ямбол, на ***, представляващ УПИ VIII, кв. 83 по ПУП на гр. Ямбол, с площ 3150 м2, при граници: от север - ул. „Стефан Стамболов“, от юг - ул. „Търговска“, от изток - УПИ IX и УПИ VI-3558, от запад - общински имот. Съгласно заключението на неоспорената комплексна СТЕ може да се направи извод, че спорната недвижима вещ попада в терени, отчуждени за нуждите на Кооперативен съюз - за изграждане на обект „Търговска сграда и работни помещения“, вкл. попада и върху площадков път с паркинг, прилежащ към сградите на ОКС. Обектът (посочените в разрешението за строеж сгради и обслужващата го инфраструктура - подобект „площадков път, паркинг, тротоари и подпорна стена“) е изграден със средства на ОКС-Ямбол, като обектът е приет (строителството е завършено) с протокол на приемателна комисия – акт обр. 16/22.12.1978 г.

Въззивният съд е изяснил, че съобразно непротиворечивата практика на ВКС (решение № 13/28.09.2021 г. по гр. д. №1527/2020 г. на ВКС, II г. о.; решение № 305/28.11.2011 г. по гр. д. № 1421/2010 г. на ВКС, II г. о. и пр.) с чл.

5

2, ал. 3 (отм.) ЗОС от обхвата на общинската собственост са изключени сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г., вкл. и прилежащият терен. Нормата установява самостоятелно, изрично предвидено в закона основание за придобиване право на собственост, за осъществяването на което е ирелевантно дали към момента на изграждането на постройките е съществувало правно основание кооперацията да придобие правото на собственост върху построеното. Без правно значение са обстоятелствата относно градоустройствения статут на сградата и дали строителството е извършено въз основа на надлежно учредено право на строеж. За да бъдат изключени тези обекти от общинската собственост, следва единствено да се докаже влагането на собствени на организациите средства за построяването на сградите и крайният момент, до който те следва да са били построени. Други изисквания не са поставени. Кооперативните организации и сдруженията с идеална цел придобиват не само правото на собственост върху постройките, изградени със собствени средства, но и така и правото на собственост върху земята, явяваща се прилежащ терен. Следователно, на тези сгради се признава не статут на суперфициарна собственост, а се създава правно положение, при което сградите и прилежащият терен се разглеждат като единен обект на правото на собственост, в който теренът има акцесорен характер и следва собствеността на сградата. За приложението на тази правна норма не се разграничава обстоятелството дали сградите са построени въз основа на действително учредено право на строеж или без надлежно да е учредено суперфициарно право.