Решение № 113 от 17.11.2023, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Никопол, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № 20234420100119 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано е по депозирана искова молба от Община гр.***, против „***“ ЕООД гр.***, с която е предявен иск за сумата от 4 735.39лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на бюджетното плащане – 22.11.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключен Договор № ***/***г. за възлагане на обществена поръчка на обект: „ основен ремонт и въвеждане на мерки за ЕЕ на обекти от образователната инфраструктура на гр.*** по проект „Подобряване на условията за предоставяне на модерни образователни услуги в областта на образованието“ процедура № BG16RFOP001 – 1.001 – 039» «Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 “ по Обособена позиция № 2 Основен ремонт и въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сградата на ***“.

Възложената на „***“ ЕООД гр.*** работа по обществената поръчка била приета без възражения за което се съставили и два протокола, подписани от страните и лицето извършило строителният надзор. В изпълнение на същите, на ответника – изпълнител е извършено междинно плащане от община *** с фактура от 22.11.2018г. в размер на сумата от ***лв. без ДДС или сумата от ***лв. с ДДС.

Твърди се също, че т.к. изпълнението на договора е финансирано от ОП „региони в растеж 2014-2020“ и управляващият орган по програмата МРРБ, следва да възстанови на Община *** допустимите разходи за изпълненито на проекта, след верификация на дейностите, след така направеното междинно плащане, община ***, поискала възстановяване на сумата за същото от управляващият орган. Последният извършил на 27.08.2019г. проверка на място в ***, в която установили разлика в измерените количества 1

СМР и техните стойности.В следствие на това с влязло в сила решение от 26.11.2019г., на зам. Министъра на МРРБ, са отказани верификация на плащане на направени разходи от Община *** към изпълнителя в размер на 21 164.82лв. с ДДС. Ответника е признал, че са му извършени плащания от Община *** за надвишени количества СМР в размер на 16 429.43лв с ДДС и поискал срок за погасяване на задълженията си. Ответника обаче не признал, задължение за разликата в размер на 4 735.39лв. с ДДС и отказал да ги погаси.

Ищеца счита, че с плащането на суми, за дейности и доставки, които реално не са изпълнени, ответника се е обогатил неоснователно за негова сметка. Моли се съда да постанови решение, с което ответника „***“ ЕООД да заплати на Община *** сума в размер на 4 735.39лв., предствляваща недължимо платени СМР при изпълнение на договор Договор № ***/***г., с която сума ответника се е обогатил, ведно със законната лихва от датата на извършеното плащане – 22.11.2018г., до окончателното и плащане ведно с направените деловодни разноски. Представя доказателства. Прави доказателствени искания.

Ответника „***“ ЕООД, чрез адв.Т.Д. от ПлАК оспорва предявеният иск, с депозираният писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, както по основание така и по размер..Развива доводи, че на възстановавена подлежи единствено сумата от 16 429.43 лв. с ДДС, която сума е била заплатена в срока за доброволно изпълнение, а претендираната сума от 4 735.39лв., не се дължи от ответника, т.к. управляващият орган е допуснал грешка в описването, съответно изчисляването на дейностите по Позиция № 5 и № 6, които вероятно били разменени. Според ответника не е налице и неоснователно обогатяване, поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Безспорно между страните е, и това се установява от представените писмени доказателства, че ищецът община *** представлявано от кмета Г.С. е сключил договор за Основен ремонт и въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сградата на ***“, с изпълнител „***“ ЕООД гр.***. Изпълнението на договора е финансирано от ОП „Региони в растеж 2014 -2020“, след подписване на административен договор за безвъзмездна финансова помощ между Община *** и управляващият орган по програмата – МРРБ, сключен на 03.10.2017г. под № № ***/***г. Съгласно уговореното в него, управляващият орган възстановява на бенефициента /Община ***/ допустими разходи за изпълнение на проекта, финансирани от БФП, в съответствие с предмета и целта напроекта, и съгласно действащото законодателства.Възстановяването се извършва, само след верефикация на дейностите, процесите и средствата по проекта от страна на ОУ, която удостоверява дали разходите, включени в съответното плащане, са допустими.

Не се спори също, че ремонтните дейности са приети от представители на ищеца и на изпълнителя е заплатена уговорената междинна сума от *** без ДДС или *** лв. с ДДС.

Не се спори също, че управляващият орган е отказал верефикация и плащане към Община ***а в размер на 21 164.82лв. с ДДС, поради установени от негова страна разлики в актуваните измерени количества СМР и техните стойности, посочени в позиция 1.4. по вид, количество и разлика.

2

Видно от заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза, по искане и на двете страни, което не е оспорена от страните и съдът възприема като вярна и компетентно изготвена, се установява, че извършените от ответника количествата СМР по спорните позиции, а именно водно – отоплителна инсталация и монтажни работи паркоустройство и благоустройство, е на стойност 13 853.91лв., която сума е била възстановена на Община *** от ответното дружество на 30.03.3032г. ВЛ е заключило още, че разликата в констатациите на ОУ и на ищеца е в грешка, по отношение, посоченото количество в площтта на ударопоглъщаштата настилка посочена в позиция 6, реолно ответника е доставил и монтирал такава в размер на 111 кв.м., а ОУ е посочил 48.25св.м., както и погрешно е посочена цената на същата, вместо реално посочената цена на положената настилка от 3 см., комисията е посочила, че е положена такава настилка с дебелина 3 км., но е отразила цената на 2 см. В с.з., ВЛ уточнява, че единствената разлика, в оценененото колилечство дейност по СМР по позиции от управляващият орган и Обищан *** е в оценката на радиатор, който е съществувал в обекта, предмет на ОП, преди започване на работата и не е следвало да бъде оценяван, след това, като част от СМР. ВЛ е дало заключение в о.с.з. че стойността на този радиатор от 3 бр. глидери/ребра/ е 162.72лв. и тази разлика следва да се дължи за връщане от ответника на ищеца.

Въз основа на горната установеност по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.59 от ЗЗД е установено задължение за всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, да върне онова, с което се е обогатил, до размер на обедняването. Задължението по чл.59 от ЗЗД произтича от един от основните принципи на гражданското право – за недопустимост на неоснователното обогатяване за чужда сметка, като правото на обеднелия по чл.59 от ЗЗД да получи това, с което друг се е обогатил за негова сметка без основание, е субсидиарно и възниква само тогава, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити – чл.59, ал.2 от ЗЗД. Фактическият състав, от който възниква право на вземане за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, включва следните кумулативни елементи : 1/ Обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2/ Обедняване на едно лице, свързано с обогатяването на друго лице; 3/ Липса на основание за обогатяването. Релевантно за отговорността по чл.59 от ЗЗД е само това обогатяване, което е свързано с обедняването на другиго, което предпоставя наличие на връзка между обогатяването и обедняването. Отговорността за неоснователно обогатяване, т.е. възстановяването на неоправданото разместване на блага между правната сфера на обеднелия и на обогатилия се, реализира чрез заплащане на парична сума, която по аргумент от чл.59, ал.1 от ЗЗД се определя чрез съпоставяне на две стойности – тази на обогатяването и тази на обедняването, като обогатилият се дължи връщане на по-малката между двете стойности.

От събраните писмени доказателства по делото и заключението на ВЛ се установи, че стойността на надвишените СМР е в размер на 162.72лв., до който размер искът е основателен и следва да се уважи, а за разликата до 4 735.39 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

3

Ищеца претендира и законна лихва върху главницата, считано от датата на извършеното бюджетното плащане – 22.11.2018г., като твърди, че поканата за това е изпратена на ответника с писмо от 01.02.2023г. По делото няма данни, същата да е връчени и кога на ответника, поради което законната лихва върху сумата от 162.72лв., се дължи от датата на депозиране на исковата молба в съда. Когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на покана, след която длъжникът изпада в забава.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 917.35лв., съобразно отхвърлената част на иска.

Водим от горното, съда

РЕШИ:

ОСЪЖДА „***“ ЕООД гр.*** с ЕИК ********** да заплати на Община *** с код по Булстат ***, сумата от 162.72лв., представляващи стойността на неизвършените и заплатени СМР по Договор № ***/***г. за възлагане на обществена поръчка на обект: „ основен ремонт и въвеждане на мерки за ЕЕ на обекти от образователната инфраструктура на гр.*** по проект „Подобряване на условията за предоставяне на модерни образователни услуги в областта на образованието“ процедура № BG16RFOP001 – 1.001 – 039» «Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 “ по Обособена позиция № 2 Основен ремонт и въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сградата на ***“, ,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 06.05.2023г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ, предявеният иск за разликата до претендираният размер от 4 735.39 лв. , като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Община *** с код по Булстат *** да заплати на „***“ ЕООД гр.*** разноски в размер на 917.35лева .

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд *** в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________

4