Решение № 263 от 13.12.2021, Административен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е

Н И Е № 236 гр.Кюстендил, 13.12.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Административен съдия: НИКОЛЕТА

КАРАМФИЛОВА секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№398/2017г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В.Н.К.

***, съдебен адрес ***, офис 29 чрез адв.В.С.С. е предявила обективно съединени искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Българска народна банка за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, както следва: 1. сумата от 8 627.96 лв., представляваща лихва за забавено плащане на сумата от 196000 лв. за периода от 30.06.2014г. до 04.12.2014г. и 2. сумата от 37 096.88 лв., представляваща разликата между размера на вложенията й в ТБ „Корпоративна търговска банка“ АД и изплатения й гарантиран депозит. Твърди се, че вредите са настъпили от незаконосъобразни действия/бездействия на БНБ, изразяващи се в нарушаване на приложими с директен ефект норми на Общностното право, а при условията на алтернативност – от незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на вменените на БНБ със закон функции по осъществяване на ефективен банков надзор. Претендират се разноски.

Ответната страна чрез пълномощника в съдебно заседание и в писмен отговор изразява становище за неоснователност на предявените искове. Претендират се разноски.

Заключението на прокурора е за доказаност на иска по основание в частта на претендираното обезщетение, представляващо лихва за забавено плащане. По отношение на иска за заплащане на обезщетение, представляващо разликата между размера на вложенията на ищцата и изплатения й депозит счита, че следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В.Н.К. е титуляр на разкрити в ТБ

„Корпоративна търговска банка“ АД /КТБ/ сметки – разплащателна, за която е подписан договор за издаване и обслужване на банкова карта БОРИКА на клиент физическо лице от 04.09.2012г. и преференциален безсрочен депозит в евро, за което е подписан Анекс към рамков договор за платежни услуги от 26.03.2014г. Съгласно чл.9, ал.1 от анекса, сумите по банковата сметка до размер на 196 000 лв. са защитени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките /Фонда/, а според ал.3 - изплащането на суми от Фонда започва не по-късно от 20 работни дни от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност на банката, съгласно чл.23, ал.5 от ЗГВБ. Към 06.11.2014г. по левовата сметка салдото е 1.34 лв. и начислена лихва от 0.18 лв., а по сметката в евро – 118 938.89 евро и начислена лихва в размер на 3 052.71 евро /вж. доказателства от КТБ – л.279-292 и заключение вх.№4621/08.11.2021г. на в.л. М. В./.

На 20.06.2014г. представителите на

КТБ внесли в БНБ искане изх.№4098 банката да бъде поставена под специален надзор с мотив - предизвикана загуба на доверие, масова паника сред вложителите и проблеми с ликвидността, което предизвиквало затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите. С писмо изх.№4099 от същата дата КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане с решение №73/20.06.2014г. на УС на БНБ, на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, ал.2, т.2, 3, 6 и 7, във вр. с чл.103, ал.2, т.24 от ЗКИ, КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас. Указано е на квесторите да осигурят пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група КТБ /КТБ АД и ТБ „Виктория“ ЕАД/ от независим външен одитор. В тази връзка е възложена частична проверка на активите на КТБ, която се отнасяла главно до кредитния и инвестиционния портфейл, и имала за цел да даде оценка за състоянието и качеството им, както и ограничен анализ на пасивите на банката. При проверката било установено, че за определена категория кредитополучатели /по кредити с общ размер 3, 5 млрд. лв. от общ кредитен портфейл в размер на 5, 4 млрд. лв./ липсва съществена информация за финансовото им състояние и/или целевото усвояване на кредита.

Установени са съществени индикации за кредитен риск като това би могло да доведе до съществени обезценки, размера на които не е коментиран от одиторите поради недостатъчна информация.

С решение №94/31.07.2014г. УС на БНБ приел доклад за текущото състояние на КТБ.

С Решение № 114/16.09.2014г. УС на

БНБ констатирал, че продължават да са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на КТБ под специален надзор, тъй като банката продължавала да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори, поради което действието на всички мерки, наложени с решение №73/20.06.2014г. на УС на БНБ – за поставяне на банката под специален надзор, както и тези по решение №82/30.06.2014г. на УС на БНБ – за намаляване лихвените проценти по депозити, било продължено до 20.11.2014г. Със същото решение, на основание чл.107, ал.3 от ЗКИ, на квесторите на КТБ било указано най-късно до 20.10.2014г. да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на КТБ, а до 31.10.2014г. да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на КТБ на база изготвената пълна оценка на активите, след което на база резултатите от тази оценка, да бъде взето окончателно решение относно КТБ.

На 20.10.2014г. квесторите на КТБ внесли в БНБ докладите на одиторските фирми, като заключението се изразявало в необходимост от обезценки на активи на КТБ в общ размер на 4 222 млн. лв.

Докладите са приети с решение №133/21.10.2014г. на УС на БНБ. На 04.11.2014г. в изпълнение на решение №133/21.10.2014г. на УС на БНБ, квесторите на КТБ внесли в БНБ финансовите и надзорни отчети на КТБ към 30.09.2014г., въз основа на които УС на БНБ установил отрицателна стойност на собствения капитал на КТБ в размер на минус 3 745 313 лв., определен според Регламент (ЕС) №575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) №575/2013.

С писмо от 05.11.2014г. квесторите на КТБ уведомили БНБ, че след датата на поставяне на банката под специален надзор до 31.10.2014г. вкл., в КТБ са постъпили уведомления за цесии на вземания, сключени между клиенти на банката, и волеизявления за прихващане на задължения към банката с вземания към нея, придобити по договори за цесия, но дори всички уведомления за цесии и прихващания да бъдат осчетоводени в счетоводните регистри на банката, финансовият резултат на КТБ към 30.09.2014г. би останал отрицателна величина.

Издадено е решение №138/06.11.2014г. на УС на БНБ, с което е отнет лиценза на КТБ /л.158-169/.

Видно от списък на приетите вземания на кредиторите на КТБ /н/, в него е включено вземането на ищцата на стойност 37 096.88 лв., а от частични сметки за разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ – че на ищцата са изплатени суми.

Чрез служебно извършена справка съдът установи, че с решение №664/22.04.2015г. на СГС по т.д. №7549/2014г. е обявена неплатежоспособността на КТБ с начална дата 06.11.2014г. Съдебният акт е обжалван от БНБ и протестиран от СГП. С решение №1443/03.07.2015г. по т.д. №2216/2015г.

САпС е отменил решение №664/22.04.2015г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014г.

В хода на настоящото производство /същото е било спряно/ са постановени решение от 04.10.2018г. по дело С-571/16 и решение от 25.03.2021г. по дело С-501/18 на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет относно тълкуването на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009г.

Изготвено и прието, като неоспорено от страните, е заключение вх.№4621/08.11.2021. на в.л. М. В., в което е посочен размерът на лихвата, начислена по влога на ищцата през периода 30.06.2014г. до 05.11.2014г. и от 26.07.2014г. до 05.11.2014г., както и размерът на законната лихва за забава върху сумата от 196 000 лв. за периодите 26.07.2014г. – 05.11.2014г. и 26.07.2014г. – 04.12.2014г.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира исковете за допустими, като предявени от активно легитимиран субект срещу пасивно легитимиран ответник и пред компетентен да ги разгледа съд. Претенциите за заплащане на обезщетение на ищцата са заявени като обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз.

Макар към датата на предявяване на исковата молба в българското законодателство да липсват специални процесуални норми, регламентиращи реда за реализиране отговорността на държавата за вреди, причинени в резултат на нарушаване на правото на Европейския съюз, такива са приети впоследствие. Съгласно чл.4, §3 от Договора за Европейския съюз, по силата на принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и държавите членки, при пълно взаимно зачитане, си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Правната възможност да се ангажира отговорността на всяка държава членка за вреди от нарушаване на правото на Съюза произтича от чл.4, §3 ДЕС и принципа на лоялното сътрудничество. Правото на ЕС не предвижда процесуалните правила и компетентния национален съд за разглеждане на спорове по повод посочената по-горе отговорност, а предоставя това правомощие на държавите членки в съответствие с принципа на процесуална автономия, ограничени от принципите на равностойност и ефективност. Държавите членки са длъжни да отстранят по реда на националното право последиците от причинените от държавата вреди, при това при спазване на принципите на ефективност, налагащ националните процесуални правила да гарантират ефективна защита на предоставените от общностното право права и на равностойност, изискващ националното право да предостави на всеки основан на общностна разпоредба иск процесуално третиране, което да е поне толкова благоприятно, колкото е благоприятно третирането, предвидено за сходни искове, основани на вътрешното право.

Правото на Съюза предвижда също, че задължението за поправянето на вредите съществува във всички хипотези на нарушаване на правото на Съюза от държава членка, при това независимо кой е публичният орган, извършил нарушението, и кой е публичният орган, който съгласно правото на съответната държава по принцип носи отговорност за поправянето на вредите. Изискванията за прилагане на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти, вследствие нарушение на общностното право, принципно не трябва да се различават от тези, които уреждат отговорността на Общността, при сравними обстоятелства. Защитата на правата, които частноправните субекти извличат от общностното право, не може да се изменя в зависимост от националната или общностната същност на органа, който е причинил вредата. Следователно националният съд е този, който следва да определи пред кой съд и по кой ред трябва да се разгледа предявения иск, както е посочено и в решението по дело С-571/16. Съдът намира БНБ за надлежен ответник, съгласно разпоредбата на чл.205, ал.1 от АПК. Макар и структурирана като независима институция, отчитаща се пряко пред Народното събрание при упражняване на вменените й от ЗКИ надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите, БНБ действа като държавен /публичен/ регулаторен орган, като правоотношенията между него и поднадзорните му търговски банки не са отношения между равнопоставени правни субекти. Във връзка с надзорните си правомощия БНБ може да издава индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол - чл.151, ал.3 ЗКИ, т.е. в определени хипотези БНБ действа като носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, и в това си качество и в тези случаи представлява административен орган по смисъла на §1, т.1 от ДР АПК. Правомощието по чл.1 §3 i) от Директива 94/19/ЕО е възложено на „съответния компетентен орган“ на държавата членка, който е именно БНБ. Тя е натоварена с изключителна компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата интересите на вложителите – чл.2, ал.6 от ЗБНБ. БНБ е компетентният орган за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл.4, §1, т.40 от Регламент (ЕС) № 575/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2013г., а възложеното в чл.13 и чл.36 от ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. По тези съображения иск за ангажиране отговорността на БНБ за вреди, причинени от нейни органи във връзка с осъществяване или неправомерното неосъществяване на вменената й от закона надзорна дейност, се явява допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.