Определение № 220 от 06.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 220 гр. Б. 27.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Катя Бельова

Анета Илинска като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20231200500059 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.278, ал.1 вр. с чл.274, ал.1, т.2 вр. с чл.248, ал.3 ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от В. Д. Х., чрез адвокат С. А. - процесуален представител на ищеца, назначен по ЗПП, насочена против Определение № 906855/18.10.22 г., постановено по гр.д.

№3088/19 г. по описа на РС – гр. Б.

С атакуваното определение е оставена без уважение молбата с вх.№ 903251/30.05.2022г. от ищеца по делото В. Д. Х., чрез адвокат С. А. процесуален представител на ищеца, назначен по ЗПП, с която се иска изменение на постановеното по делото Решение № 906497 от 04.05.2022г., в частта за разноските, като неоснователна.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска неговата отмяна.

Отговор на частната жалба, по реда на чл.276, ал.1 ГПК, не е депозиран.

Б.кият окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване по арг. от чл.248, ал.3, изр.

1 второ ГПК първоинстанционен съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. В този смисъл е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

Аргументи:

С атакуваното по делото Определение №906855/18.10.22г., постановено по гр.д.№3088/19 г. по описа на РС – гр.Б.е оставена без уважение молбата с вх.№ 903251/30.05.2022г., подадена от ищеца по делото В. Д. Х., чрез адвокат С. А. - процесуален представител на ищеца, назначен по ЗПП, с която се иска изменение на постановеното по делото решение № 906497 от 04.05.2022г., в частта за разноските, като неоснователна.

Първостепенният съд е приел, че при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени два иска. Първият иск е уважен, а кумулативно предявеният осъдителен иск е отхвърлен като неоснователен. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника ищецът дължи сумата от 500,00 лв. разноски, съобразно отхвърлената част от този иск. Фактът, че ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по иска не го освобождава от задължението да възмезди разноските, направени от насрещната страна за неоснователно заявения и поддържан правен спор. Това е и в съотвествие с принципа за неоснователното обогатяване. Приел е, доколкото минималния размер адвокатско възнаграждение, съобразно заявения материален интерес по този иск от 2000 лв. е в размер от 370 лв./арг. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения/, следва да се съобрази и калкулирането на по 100 лв. за провеждане на дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание след второто се заплаща допълнително по 100 лв. за всяко заседание – арг. чл.7, ал.9 от цитираната Наредба.

Изложените от първостепенния съд съображения за отхвърляне на молбата за изменение на решението в частта досежно разноските се споделят от настоящия състав на съда и на основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на районния съд.

Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК дава възможност на съда да присъди понисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от страна в производството, когато това възнаграждение, макар и заплатено, е 2 прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.Упражняването на това правомощие е обусловено от направено изрично искане в тази насока от насрещната страна. Дори такова искане да е направено обаче съдът е ограничен в преценката си и не може да определя адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от минимално определения такъв съобразно чл.36 от ЗА. В тази връзка въз основа на законодателната делегация в чл.36, ал.2 от ЗА Висшият адвокатски съвет е приел цитираната Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата).

В настоящия случай,от ответната страна са представени доказателства за направени разноски в общ размер от 1000,00 /хиляда/ лева за адвокатско възнаграждение и за тази сума и основание е вписана в списъка, представен по чл.80 ГПК.

Ето защо, доколкото в случая, съобразно заявения материален интерес по единия иск от 2000 лв. е в размер от 370 лв./арг. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения/, следва да се съобрази и калкулирането на по 100 лв. за провеждане на дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание след второто се заплаща допълнително по 100 лв. за всяко заседание – арг. чл.7, ал.9 от цитираната Наредба, то адвокатското възнаграждение, така изчислено надхвърля обжалваната сума в размер на 500 лв.

С оглед изложеното, несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателите, че в случая първоинстанционният съд е направил погрешни изчисления и е определил сума, която е над минимума, определен в цитираната наредба, поради което не следва да се обсъждат и останалите наведени доводи в жалбата.

Ето защо атакуваното определение следва да се потвърди.

Водим от гореизложените съображения, Б.кият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №906855 от 18.10.2022 г., постановено по гр.д.№3088/2019 г. по описа на РС – гр. Б.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4