Определение № 218 от 12.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218 гр. Велико Търново, 12.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ С.А

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

АЛЕКСАНДЪР Г.ОВ при участието на секретаря Атанаска Ст. И.а в присъствието на прокурора С. К. К. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Г.ОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264000600172 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по чл.64 ал.7 - ал.9 от НПК.

С определение №280/06.06.2026г. по частно наказателно дело №491/2026г. ОС-Русе е постановил: Взема мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на обвиняемия П. Й. П., ЕГН: **********, по Досъдебно производство - пр.пр.№ 1776/2026 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр.Русе, ДП №288/2026г. по описа на ГДБОП-МВР.

Взема мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на обвиняемия П. М. П., ЕГН: **********, по Досъдебно производство - пр.пр.№ 1776/2026 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр.Русе, ДП №288/2026г. по описа на ГДБОП-МВР.

Отхвърля искането на Окръжна прокуратура - Русе, за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на останалите четирима обвиняеми, като:

Взема мярка за неотклонение „Домашен арест” по отношение на обвиняемия В. М. И., ЕГН: ********** по досъдебно производство - преписка № 5089/2022 год. по описа на Окръжна прокуратура - Русе (ДП № 1182/-Д889/2022 год. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Русе), като мярката да се изпълнява на адрес - гр.Плевен, ************.

Взема мярка за неотклонение „Домашен арест” по отношение на обвиняемия И. И. Й., ЕГН: ********** по досъдебно производство - преписка № 5089/2022 год. по описа на Окръжна прокуратура - Русе (ДП № 1182/-Д889/2022 год. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Русе), като мярката да се изпълнява на адрес - село Кралев дол, обл.Перник, *********.

1

Взема мярка за неотклонение „Домашен арест” по отношение на обвиняемия Р. Х. М. (R. J. R. M.), гражданин на Хондурас, с личен идентификационен номер 0801-1991-10457, роден на ********** г. в Република Хондурас, по досъдебно производство - преписка № 5089/2022 год. по описа на Окръжна прокуратура - Русе (ДП № 1182/-Д-889/2022 год. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Русе), като мярката да се изпълнява на адрес - село Кралев дол, обл.Перник, *********.

Взема мярка за неотклонение „Домашен арест” по отношение на обвиняемия Г. С. Д., ЕГН: ********** по досъдебно производство - преписка № 5089/2022 год. по описа на Окръжна прокуратура - Русе (ДП № 1182/-Д889/2022 год. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Русе), като мярката да се изпълнява на адрес - гр.Петрич, обл.Благоевград, ул.“Осогово“ № 3.

Недоволен от постановеното определение е останал прокурор в ОПРусе, като го протестира с твърдение, че атакувания съдебен акт е неправилен и иска да се отмени в протестираната част и да се уважите искането на Окръжна прокуратура-Русе за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемите В. М. И., И. И. Й., Р. Х. Р. М. и Г. С.

Д. по досъдебното наказателно производство - пр.пр.№ 1776/2026 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр.Русе, ДП №288/2026г. по описа на ГДБОП-МВР.

Сочи се, че в останалата част Определение от 06.06.2026г. по ЧНД №491/2026г. по описа на Окръжен съд-Русе, с която спрямо обв.П. М. П. и обв.П. Й. П. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ определението е правилно и законосъобразно.

Недоволен от постановеното определение е останал адв. А. С. - АК-Русе, защитник на П. М. П., като го обжалва с твърдение за неправилност и иска да бъде отменено и се постанови по-лека мярка за неотклонение от задържане под стража, спрямо обвиняемия.

Недоволен от постановеното определение е останал адв. Д. М. - САК, защитник на В. М. И., като го обжалва с твърдение за неправилност и иска да бъде отменено и се постанови по-лека мярка за неотклонение от домашен арест, спрямо обвиняемия.

Недоволна от постановеното определение е останала адв. К. Д. И., защитник на обвиняемия И. И. Й., като го обжалва с твърдение за неправилност и иска да бъде отменено и се постанови по-лека мярка за неотклонение – подписка, а в противен случай да се потвърди мярката домашен арест, спрямо обвиняемия.

Недоволен от постановеното определение е останал адв. И. М. от АК Русе, защитник на обвиняемия П. Й. П., като го обжалва с твърдение за неправилност и иска да бъде отменено и се постанови по-лека мярка за неотклонение от задържане под стража.

В съдебно заседание представителят на ВТАП изразява становище, че поддържа протеста на ОП-Русе и представя допълнителни доказателства по досъдебното производство, събрани след проведеното в първата инстанция 2 производство.

Изразява становище, представените доказателства допълнително подкрепят протеста.

В съдебно заседание адв. М. А. от АК – София, защитник на обвиняемия Г. С. Д. изразява становище, че оспорва протеста.

В съдебно заседание обвиняемия Г. С. Д. заявява, че иска да не бъде уважаван протеста на прокурора.

В съдебно заседание адв. И. М. от АК - Русе, защитник на обвиняемия П . Й. П. изразява становище, че оспорва протеста и иска да бъде уважена частната жалба.

В съдебно заседание адв. А. С. от АК - Русе, защитник на обвиняемия П. М. П. изразява становище, че оспорва частния протест и поддържа частната жалба.

В съдебно заседание адв. Д. М.-САК, защитник на обвиняемия В. М. И. изразява становище, че частния протест е неоснователен и съответно жалбата следва да бъде уважена.

В съдебно заседание обвиняемия В. М. И. заявява, че иска да не бъде уважаван протеста на прокурора и следва да се уважи жалбата.

В съдебно заседание адв. К. Д. И. от АК - Русе, защитник на обвиняемия И. И. Й. изразява становище, че оспорва протеста и иска да бъде уважена частната жалба.

В съдебно заседание служебния защитник адв. П. А. от АК – Русе на обвиняемия Р. Х. Р. М. изразява становище, че частния протеста не е основателен.

Настоящият въззивен състав разгледа подадените частни жалби и частен протест, с изложените доводи, взе предвид становището на страните и с оглед данните по делото, намери за установено следното:

Частния протест на прокурор от ОП-Русе е процесуално допустим, тъй като е подаден в срока по чл.64 ал.7 от НПК и от надлежна страна.

Частната жалба на адв. А. С. - АК-Русе, защитник на П. М. П. е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.64 ал.7 от НПК и от надлежна страна.

Частната жалба на адв. Д. М.-САК, защитник на В. М. И. е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.64 ал.7 от НПК и от надлежна страна.

Частната жалба на адв. К. Д. И., защитник на обвиняемия И. И. Й., е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.64 ал.7 от НПК и от надлежна страна.

3

Частната жалба на адв. И. М. от АК - Русе, защитник на обвиняемия П.

Й. П., е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.64 ал.7 от НПК и от надлежна страна.

По основателността на частния протест и частните жалби.

За да постанови крайния резултат ОС-Русе правилно е приел, че искането за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение обвиняемите П. Й. П. и П. М. П. е основателно. В тази насока съдът е приел, че тези двама обвиняеми имат съществен принос за деянието по чл.242 ал.4 от НК. За останалите обвиняеми, предвид данните за трайност в местоживеенето, семейна и трудова ангажираност, съдът е приел, че целите на мярката за неотклонение ще се постигнат с определяне на домашен арест. В тази насока съдът е приел като аргумент „установената до момента по делото, сравнително ниска степен на принос на обвиняемите И., Й., М. и Д.“.

На следващо място ОС-Русе констатира една от предпоставките за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ - за престъпленията по чл.242, ал.4 вр. ал. 2, пр.1 вр. ал.20, ал.2 от НК, във връзка с презумпцията по чл.63, ал.2, т.3 от НПК.

По оплакванията в частния протест.

Правилно прокурорът посочва, че съдът основателно е приел, че за всяко от обвиняемите лица е налице кумулативно-изискуемата предпоставка по чл.63, ал.1 от НПК - наказуемост с лишаване от свобода на престъпленията, за които е ангажирана наказателната им отговорност по досъдебно производство.

На следващо място основателно прокурорът посочва, че първоинстанционният съд неправилно и в явно противоречие с фактите е изключил приложимостта на презумпцията на 63, ал.2, т.3 от НПК по отношение на обв. Г. Д.. Обвинението по отношение на обв.Д. включва престъпление по чл.242, ал.4 вр. ал. 2, пр.1 вр. ал.20, ал.3 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години.

Прокурорът с основание се позовава на дадените от обв. П. М. и обв.П.

Й. обяснения, относно деянията, посочени в постановленията за привличане на обвиняемите. Правилно прокурора прави връзка между тези обяснения и останалия доказателствен материал, а именно: извършените по делото претърсвания и изземвания на веществени доказателства, одобрени от съда, събраните гласни доказателства, съдържащи се в протоколи разпити, включително протоколите за разпити на свидетели - В. И., Т. Д.а, , И. С., множество протоколи за претърсване и изземване, одобрени от съда, протоколи за доброволно предаване, приобщените по делото писмени доказателства - експертна справка, протокол за извършена митническа проверка от Агенция „Митници“, ТД- Русе, протоколи за оглед на веществени доказателства, протоколи за доброволно предаване, справка от ДАИ, веществени доказателства - вещества реагиращи положително за наличие на канабиноиди, моторни превозни средства, електронно проследяващо 4 устройство и заглушаващи устройства, комуникационни устройства, откритите в тайника на ремаркето - турска лична карта, бутилки урина, цигари и фасове, справки за съдимост и информация за криминалистическа регистрация. Основателно прокурора се позовава и на съдебното минало на обвиняемия В. И. при преценка на опасността да извърши престъпление или да се укрие, както и прави връзка с предпоставките на чл.63, ал.2, т.3 от НПК презюмиращи реална опасност по чл.63, ал.1 от НПК, която не се оборва от доказателствата.

По отношение на обв. И. Й. и обв.Р. М. основателно прокурорът се позовава на натоварването на наркотичното вещество в Кралство Испания и пристигането им от там със самолет в Република България и наличието на електронното проследяващо устройство, заглушаващи устройства, металните шипове и акумулатор за товарен автомобил, какъвто е влекача на транспортната композиция. В съдебно заседание пред настоящия състав прокурорът с основание се позова във връзка с тези обвиняеми и обвиняемия В. И. на компютърно-техническата справка относно тракера и връзката му с телефона иззет от обв. И. Й.. Тези съображения са изложени във връзка с наличието на обосновано предположение по смисъла на чл.63 от НПК.

Следва да се споделят съображенията на прокурора и относно обв. Г. Д., които се свързват с влекача с рег.№ СТ 09**** в състава на товарната композиция, с която е осъществен транспорта на наркотичните вещества и е притежание на търговско дружество „Дека Транс 2019“ ЕООД, което е собственост на дъщерята на обв. Г. Д. - св.Т. Д.а/ но реално дейността му се управлява от него и той запознат и ръководи всички процеси в дружеството/.

Правилно прокурорът се е позовал и на чл.63, ал.2, т.3 от НПК, презюмиращи реална опасност по чл.63, ал.1 от НПК, тъй като лицето е привлечено като обвиняем за престъпление по чл.242, ал.4 вр. ал. 2, пр.1 вр. ал.20, ал.З от НК лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години.

Относно оплакванията в жалбата на адв. А. С. - АК-Русе, защитник на П. М. П., следва да се посочи, че тя се свежда до оплаквания, че Русенският окръжен съд е извел незаконосъобразен извод за наличието на презумпцията по чл. 63, ал.2 от НПК, приемайки, че се касае за особено тежък случай, обосноваващ наличие на престъпление по чл. 242,ал.4, вр. с чл. с ал.2, пр.1 , вр. с чл. 20,ал.2 от НК. Обвиняемият не е осъждан, както и степента на личната му обществена опасност не може да се изведе изолирано от тежестта на престъплението, което е елемент от обществената опасност на извършеното деяние и е недопустимо да се отчита двукратно в негова вреда. Наркотичното вещество е било иззето непосредствено след опита му да бъде пренесено през границата на страната, което ограничава настъпилите от същото вредни последици, пълното съдействие, което е оказал за разкрИ.е на обективната истина в хода на разследването, семейното положение, трудовата му ангажираност дават основание да се приеме, че деянието не представлява"особено тежък случай", поради което и правилната квалификация на същото е по чл. 242, ал.2 , вр. с чл. 20, ал.2 от НК.