Решение № 230 от 29.02.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Плевен, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска А.а при участието на секретаря Калина В. Д.а като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска А.а Гражданско дело № 20234430104016 по описа за 2023 година

Депозирана е искова молба от „МАРТИ МОТО“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. Драгоман, №6, представлявано от Г.Д., чрез адв. С.К., против ЗК „БУЛ ИНС“АД, с която се твърди се, че на 12.10.2020г, в гр. Плевен, на кръстовището на ул. Хаджи Димитър и ул. Странджа, е настъпило ПТП, между мотоциклет „Ямаха“, модел „ИЗФ“, с рег.***, с водач М.О.Д. и лек автомобил ***, с рег.№***, с водач Д. Р. Д.. Твърди се, че вина за настъпване на ПТП има водача на лекия автомобил, който не е спрял на знак „СТОП“ и е отнел предимството на водача на мотоциклета, движещ се направо по път с предимство. Твърди се, че виновния водач е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към ответното застрахователно дружество, с полица №BG/02/120002129898, валидна до 31.10.2020г. Твърди се, че на 11.11.2020г, управителя на ищцовото дружество е уведомил ответника, образувана е ликвидационна преписка, по която не е определено и изплатено обезщетение.

Твърди се, че пред ПлРС е образувано гр.д.№1658/2021г, с което е предявен частичен иск от 1250лв., от пълния размер от 13000лв, който е уважен изцяло; решението по делото е влязло в сила на 08.12.2022г. Моли съда, на основание чл. 432, ал.1, вр. чл.386, ал.2 от КЗ, да осъди ответника да заплати сумата от 11750лв., представляваща част от остатъка до 13000лв, обезщетение 1 за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило ПТП на 12.10.2020г, за която сума е установено,че е дължима въз основа на влязло в сила решение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на отв. ЗК „БУЛ ИНС“АД, чрез адв. М. Г., е депозиран писмен отговор, с който оспорва предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Не се оспорва наличие на застрахователно правоотношение между страните, въз основа на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, за лек автомобил ***, с рег.№***.

Оспорва се механизма на настъпване на ПТП. Оспорва се иска по размер.

Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Безспорно е по делото, че по предявен като частичен иск за сумата от 1250лв. от пълният размер на иска от 13000лв,- обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило ПТП на 12.10.2020г., е образувано по гр.д.№1658/2021г. на ПлРС. С влязло в сила решение №980/29.06.2022г, предявеният иск е уважен изцяло, като основателен, като в полза на ищеца е присъдена сумата от 1250лв- като частично заявена претенция, от общо 13 000лв, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП на 12.10.2020г, гр. Плевен, между мотоциклет „Ямаха“, модел „ИЗФ“, с рег.***, с водач М.О.Д. и лек автомобил ***, с рег.№***, с водач Д. Р. Д..

По делото е безспорен факта на съществуването на валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност“, за лек автомобил ***, с рег.№***, с ответника, към датата на ПТП.

По делото е безспорен и факта на настъпване на ПТП на 12.10.2020г, в гр. Плевен, на кръстовището на ул. Хаджи Димитър и ул. Странджа, между мотоциклет „Ямаха“, модел „ИЗФ“, с рег.***, с водач М.О.Д. и лек автомобил ***, с рег.№***, с водач Д. Р. Д.. Безспорно е по делото също, че за настъпилото ПТП е образувано ДП№252/2020г. по описа на ОДМВР Плевен.

/приложено по изисканото гр.д.№1658/2021г. на ПлРС/.

По делото, като свидетели са разпитани лицата Д. Д. и М.Д. /водачите на 2 двете МПС, участници в ПТП/, от показанията на които се установява следното: св. Д. сочи, че се е движел по ул. Странджа, на кръстовището е спрял на знак „Стоп“, но т.к. е нямал видимост, е излязъл напред с автомобила си, като се е движел мног леко 5-10 км/ч. Посочва, че видял моториста, който се е движел по улицата, пред пицария „Кантоната“, и е тръгнал да премина през кръстовището. Посочва, че е чул моторът да ускорява, след което е настъпил удара. Посочва, че всичко е станала много бързо и не е успял да предотврати удара. Посочва, че времето е било ясно и топло. Посочва, че по време на удара, предната част на автомобила му е бил в другото платно; ударът е настъпил в предната лява гума. Св.Д. посочва, че по време на движението си с мотоциклет по ул. Странджа, преди кръстовището, до детската градина, е видял дясностоящ л.а. Посочва, че пред пицария Кантоната има знак за ограничение на скоростта „40км/ч“, но според свидетеля е само в този участък и в кръстовището важи скорост 50 км/ч.

Посочва, че се е движел със скорост ок 60 км/ч, но е окачвал водача на автомобила да спре, тъй като той се е движел по главен път. Посочва, че не е имал време за спирачки и се опитал да отклони мотора в ляво, тъй като автомобила /според него/ е навлязъл в кръстовището със скорост от ок 30/40 км/ч. посочва ,че ударът е настъпил в предната лява гума на автомобила.

Посочва, че след това се е ударил в стена, като е счупил гръбнака си.

По делото е изслушана и приета САвТЕ, от заключението по която се установява следното: при реализиране на процесното ПТП, мотоциклетът се е движил в дясната пътна лента на ул. Хаджи Димитър, в посока към кръстовището с ул. Странджа, със скорост от 88 км/час; когато челната част на мотоциклета се е намирала на разстояние 63 м от мястото на удара, от ул.

Странджа, от състояние на покой пред знак Стоп, водача на лек автомобил Сеат Алхамбра, е реализирал ускорително движение към кръстовището. ВЛ е посочило, че водачът на мотоциклета е имал техническа възможност да предприеме спиране и спре до мястото на удара, с което да предотврати ПТП при скорост на движение от 40 км/час и по-малка от нея, видно от вертикалната маркировка на улицата, движейки се със скорост значително поголяма от разрешената за движение в населени места- 50км/ч. Посочил е че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да реализира спиране на челната част на МПС в непосредствена близост до пътното платно на ул. Хаджи Димитър, като плавно до момента на възможна видимост на 3 достатъчно надлъжно разстояние спрямо посоката на мотоциклета, а след това да реализира ускорително движение в избраната от него посока, с което да предотврати ПТП. Посочва, че скоростта на движение на автомобила е била 18,46 км/ч. ВЛ е посочило също, че вредите по мотоциклета са на стойност 4250,12лв., представляващи 57% от реалната стойност на МПС към момента на ПТП., като размера на щетата не е икономически тотална. ВЛ посочва също, че стойността на мотоциклета марка Ямаха“, модел „ИЗФ, към датата на настъпване на произшествието 12.10.2020г., е 7520лв; размерът на стойността на запазените части, които могат да се реализират на вторичния пазар на мотоциклет марка Ямаха“, модел „ИЗФ е със стойност 3269,88лв. ВЛ е посочило, че е налице технически тотал на щетата, съгласно вида на настъпилите повреди по мотоциклета- с наличие на пластични деформации по рамковата конструкция.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Както бе посочено по – горе, в настоящата хипотеза е налице влязло в сила решение, по предявен частичен иск, в размер на 1250лв., между същите страни, на същото основание- реализирано ПТП на 12.10.2020г, гр. Плевен, между мотоциклет „Ямаха“, модел „ИЗФ“, с рег.***, с водач М.О.Д. и лек автомобил ***, с рег.№***, с водач Д. Р. Д.. Поради това, и съобразно разрешенията, дадени с ТР№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че е овързан със СПН на постановеното съдебно решение, по гр.д.№1658/2021г на ПлРС, досежно основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му, до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането- каквато е настоящата хипотеза, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.

Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е 4 недопустимо в последващия исков процес, за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

Поради това, съдът приема, че е недопустимо ответника да оспорва механизма на ПТП /така, както е заявено в отговора на ИМ/. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. В диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в решението да бъде посочено какво постановява съдът по съществото на спора, и с оглед СПН на диспозитива съобразно постановките на ТР № 1/ 4.01.2001 г. на ВКС, т. 18. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. В този смисъл, съдът приема, че в настоящето производство е безспорно установен фактическият състав на нормата на чл. 432, ал.1 от КЗ.

Съдът намира, че с оглед на установената основателност на иска, следва да бъде разгледано приетото за съвместно разглеждане в настоящето производство възражение за съпричиняване, доколкото същото касае размера на отговорността на ответника. От събраните по настоящето производство доказателства и от заключението по приетата САвТЕ, която съдът кредитира напълно, безспорно по делото се установи, че водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, като е допуснал процесното ПТП; безспорно е установено, че същият е имал техническа възможност, когато е видял приближаващия отляво водач на мотоциклет, да спре и да го пропусне, като по този начин да предотврати ПТП. От друга страна, водачът на мотоциклета също е имал възможност да предотврати удара, но 5 несъобразената скорост, с която се е движил от 88 км/ч, не му е позволила.

Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на обективна причинно-следствена връзка, а субективното отношение /вината/ на пострадалия е ирелевантно. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да се обсъжда въпроса за наличието на вина на пострадалия. Съдът приема, че в случая се установява безспорно съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на мотоциклета, в резултат на управление на МПС със скорост значително над допустимата. Категорично в тази насока е заключението по СТЕ, в което ВЛ посочва скорост на движение на мотоциклета от 88 км/ч, при разрешена скорост от 40 км/ч., както и водачът на мотоциклета е имал техническа възможност да предприеме спиране и спре до мястото на удара, с което да предотврати ПТП /ако се е движел в разрешената скорост/. По тези съображения съдът прави извод, че противоправното поведение на водача на мотоциклета обосновава извод за 50% съпричиняване на вредоносните последици и дължимото обезщетение следва да бъде намалено с посочения процент.