Присъда № 52 от 30.03.2023, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда № 52 от 30.03.2023 година, по н.ч.х.дело № 2972/2022 година по описа на Старозагорския районен съд.

С частната тъжба, при съобразяване с установеното по делото, съдът прие, че е предявено следното обвинение от частен характер от П.К.Г., против В.Т.Д., роден на ***** година в село Троян, община Симеоновград, област Хасково, живущ в град Гълъбово, българин, български гражданин, женен, със средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 27.04.2021 година, в град Стара Загора в писмена жалба до Директора на Диализен център „Виа Диал“ Стара Загора, за която жалба частния тъжител и пострадал П.К.Г. е узнал на 12.05.2022 година е изнесъл клеветнически твърдения по отношение на пострадалия П. Г., изразяващи се в следното: „Всеки ден при транспортиране от Гълъбово до Стара Загора и обратно говори на висок глас. Кара се с мен и останалите хора в автобуса. Имало е случка когато се сбиват вътре в автобуса. Псува и обижда жените, че са курви.“, като клеветническите твърдения са разпространени по друг начин и от длъжностно лице – шофьор в Диализен център „Виа Диал“ град Стара Загора по повод изпълнение на службата му – престъпление по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.2, предложение второ и т.4 предложение второ, във връзка с чл.147, ал.1 от НК.

В наказателното производство съдът прие за съвместно разглеждане предявеният от П.К.Г. против подсъдимият В.Т.Д. граждански иск за сумата от 12 50 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на престъпното деяние по чл.148, ал.1, т.2 и т.4, във връзка с чл.147, ал.1 от НК. На основание чл.84 и следващите от НПК, съдът конституира в качеството на граждански ищец по делото, частния тъжител П.К.Г..

Повереника на частния тъжител адвокат Ивелина Минчева от АК – Стара Загора в съдебно заседание заявява, че поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимия, като пледира подсъдимият да бъдат признат за виновен по него и да му бъде наложено съответното наказание. В тази насока поддържа и предявеният граждански иск.

Частния тъжител – П. Г. поддържа казаното от своя адвокат. Подробни съображения се излагат в хода на съдебните прения.

Подсъдимият В.Т.Д. не се признава за виновен и моли съда да бъде оправдан.

Счита, че е изпълнил дълга си като, е подал жалбата, като с това е изразил своето мнение и не е целял да урони престижа на частния тъжител.

По делото се събраха множество гласни и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

В изложението на частната тъжба е посочено, а и съдът приема въз основа на доказателствата че е така, че подсъдимия В.Т.Д. бил служител, длъжностно лице в диализен център „Виа Диал“, който посещавал и частния тъжител, предвид заболяването си.

Подсъдимия бил назначен на длъжност шофьор в посочения център и транспортирал пациентите от град Гълъбово до град Стара Загора, между които бил и частния тъжител.

Познанството между двамата било отдавна във времето. Частния тъжител имал стар конфликт с подсъдимия, а от друга страна и с част от екипа на диализния център и пациентите в него. В тази връзка били заведени множество дела. Така на 12.05.2022 година в съдебно заседание по ч.н.дело № 47/2022 година по описа на Районен съд град Гълъбово, частния тъжител узнал за подадената от страна на подсъдимия жалба срещу него до директора на диализния център. В нея било записано: „Всеки ден при транспортиране от Гълъбово до Стара Загора и обратно говори на висок глас. Кара се с мен и останалите хора в 1 автобуса. Имало е случка когато се сбиват вътре в автобуса. Псува и обижда жените, че са курви.“. Частния тъжител твърди че тези думи написани от подсъдимия засегнали честта и достойнството му. Всичко това го натоварило изключително много в негативен план и довело до претърпяване от страна на частния тъжител на непоправими морални вреди.

Съдът, след като събра всички представени по делото доказателства, изслуша свидетелите по делото, взе предвид твърденията и допълнителните разяснения от страна на обвинението, намира, че по делото е изяснена следната фактическа и правна обстановка:

Подсъдимия В.Т.Д. бил служител, длъжностно лице в диализен център „Виа Диал“, който посещавал и частния тъжител, предвид заболяването си. Подсъдимия бил назначен на длъжност шофьор в посочения център и транспортирал пациентите от град Гълъбово до град Стара Загора, между които бил и частния тъжител. Познанството между двамата било отдавна във времето. Частния тъжител имал стар конфликт с подсъдимия, а от друга страна и с част от екипа на диализния център и пациентите в него. В тази връзка били заведени множество дела. Така на 12.05.2022 година в съдебно заседание по ч.н.дело № 47/2022 година по описа на Районен съд град Гълъбово, частния тъжител узнал за подадената от страна на подсъдимия жалба срещу него до директора на диализния център. В нея било записано: „Всеки ден при транспортиране от Гълъбово до Стара Загора и обратно говори на висок глас. Кара се с мен и останалите хора в автобуса. Имало е случка когато се сбиват вътре в автобуса. Псува и обижда жените, че са курви.“. Частния тъжител твърди че тези думи написани от подсъдимия засегнали честта и достойнството му.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин по делото от обясненията на подсъдимият, както и от приложените писмени доказателства в това число и жалбата от подсъдимия и изпратено до директора на диализния център.

В разглеждания случай основния въпрос по делото е дали изложеното от подсъдимия в подадената жалба е от този вид, че да има за цел за наклевети частния тъжител, или подсъдимия се е възползвал от конституционото си право обусловено в нормата на чл.45 от Конституцията на Република България.

В тази връзка при съвкупната преценка на доказателствения материал по делото съдът намира, че не се доказа по несъмнен начин изложеното в частната тъжба обвинение, а именно, че налице престъпление по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 и т.4 във връзка с чл.147, ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, съдът признава даден подсъдим за виновен единствено и само тогава, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, в случай на недоказаност по несъмнен начин на обвинението, то съдът следва да оправдае подсъдимия. Нещо повече присъдата не може да почива на предположения.

В разглеждания случай нито едно от доказателствата, само себе си, пряко или косвено, и преценено на базата на другите не установява по несъмнен начин наличието на извършено престъпление от субективна и обективна страна по посочената правна квалификация.

Съгласно правната теория и съдебната практика клеветата се определя като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго, или приписването му на неизвършено от него престъпление. Непосредствен обект на престъплението „клевета” са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността. От обективна страна пострадал от клеветата може да бъде само конкретно физическо лице.

Изпълнителното деяние на клеветата е в две основни форми – разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия, или приписването му на неизвършено от него престъпление. Разгласяването сформира в себе си довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на 2 пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който факт сам по себе си може да накърни неговото добро име в обществото. За да е осъществен състава на клеветата е необходимо от обективна страна позорното обстоятелство да е неистинско, деецът да знае, че това обстоятелство е неистинско и с употребата му да цели да злепостави наклеветения и съответно да орони доброто му име в обществото, както и да наруши положителната оценка за личността на наклеветения. Не е ли налице тази цел, не е ли налице знанието на дееца, че позорящото обстоятелство е невярно, или това обстоятелство несъмнено е вярно, то не може да се приеме, че е налице престъплението „Клевета”. Само по себе си клеветата е резултатно престъпление. Тя се приема за довършена, когато поне едно трето лице е узнало твърдението на дееца за съществуващо позорно за жертвата обстоятелство. От друга страна клеветата е престъпление, което се извършва в отсъствие на пострадалия, защото съответните твърдения се отправят пред едно трето лице. Субектът на престъплението „Клевета” може да бъде всяко наказателно отговорно лице – ФЛ. От субективна страна клеветата е престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи е налице умисъл, когато субектът съзнава позорния характер на разгласяваното обстоятелство, както и неистинността на това позорно обстоятелство, но въпреки това, чрез разгласяването му цели да накърни доброто име на пострадалия. В разглеждания случай подсъдимият е обвинен, че при подадения сигнал изложените в него твърдения са целяли да наклеветят частния тъжител. Съдът обаче намира, че така предявеното от страна на частния тъжител обвинение не осъществява признаците на състава на престъплението „Клевета” нито от неговата обективна, нито от неговата субективна страна.

Както бе посочено по-горе във възприетата от съда фактическа обстановка, обвинението се изразява в това, че В.Т.Д. е написал и подал жалба, с което бил разпространил неверни твърдения по отношение на частния тъжител П.К.Г., а именно:

„Всеки ден при транспортиране от Гълъбово до Стара Загора и обратно говори на висок глас. Кара се с мен и останалите хора в автобуса. Имало е случка когато се сбиват вътре в автобуса. Псува и обижда жените, че са курви.“.

Въз основа на изложеното до тук, съдът намира, че не може да се приеме, че в случая предявеното обвинение е доказано по несъмнен начин. Съдът намира, че с поведението си и с действията си подсъдимият не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна престъпния състав на клеветата. В случая не е налице, нито интелектуалния, нито волевият момент, тъй като с действията си подсъдимият не е целял да разпространи позорни обстоятелства, които да дискредитират тъжителя, действията му не са били насочени към опозоряване на личността на тъжителя.

Както бе посочено по-горе, за да се приеме, че е налице престъплението „Клевета” следва по несъмнен начин да се установи и това, че изложените факти и обстоятелства от дадено лице са позорящи такива по смисъла на закона и преследват цел да се орони доброто име и престижа на дадено лице. В разглеждания случай не може да се приеме, че изразеното от подсъдимият в сигнала следва да се приеме, като позорящи частният тъжител обстоятелства. То на практика представлява изразено становище-жалба на подсъдимия за случващото се на работното му място, като не е разгласил, това чрез поведението си. Клеветата е престъпление против честта и достойнството на личността, което се изразява в разгласяване на факти и обстоятелства, които са неистински и позорни.

Несъмнено извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът подава сигнал, жалба, своя лична субективна оценка или извод, изразява становище, или упражнява право на искане, от които произтичат определени правни последици. Несъмнено в тези случаи деецът упражнява права, гарантирани му от Конституцията и законите /чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България/, в това число и правото му да се изказва свободно, да подава жалби, сигнали /чл.45 от Конституцията на Република България/. Съдът намира, че 3 в случая подсъдимият е упражнили едно свое конституционно право. Това право се гарантира и от чл.10 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /Рим, 04.11.1950 година/. Действително чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България ограничава правото на мнение, включително и това в подадени жалби, като разяснява, че то не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго.