Решение № 16 от 05.02.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Петрич, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андроника Ил. Ризова Ръжданова при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова Административно наказателно дело № 20231230200835 по описа за 2023 година

Делото е образувано по жалба на Г. И. Г. от с. Т., общ. П. с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-0314-000606/11.10.2023 г. на Началника на РУ Петрич, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени съответно административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на издаденото наказателното постановление като се посочва, жалбоподателят на процесната дата не е управлявал посоченото МПС.

Жалбоподателят, редовно уведомен се явява лично в проведеното съдебно заседание.

Въззиваемата страна – Началник РУ Петрич, редовно призована не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП. Подадена е в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като НП е връчено е на жалбоподателя на 20.10.2023 г., като жалбата е входирана в РС Петрич на 02.11.2023, тоест в цитирания срок.

Обжалваното НП е издадено на основание постановление за отказ за образуване на досъдебно производство срещу жалбоподателя за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като е констатирано, че на 19.07.2023 г. около 09.54 часа на Главен път Е-79 в района на с.М., общ. П., полицейски служители от РУ Петрич спрели за проверка моторно превозно средство -л.а.м. "Сузуки Витара" с рег.№ 460М393, собственост на М. Г. Г.. Превозното средство било управлявано от правоспособния водач Г. И. Г.. При извършена справка в информационните масиви се оказало, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 05.11.2022г. заради това, че същото е било регистрирано с временни табели 1 на 05.10.22 г. като автомобилът не е бил пререгистриран в срока на валидност на регистрацията или непосредствено след неговото изтичане.

С оглед на така установеното, на водача Г. бил съставен АУАН № 990416/19.07.2023г.

/който не е приложен по преписката/.

Видно от справката за нарушител-водач, по същия акт е издадена мотивирана резолюция.

Описана е в същата справка като № 23-0314-М000087/01.08.2023 г., влязла в сила на 16.08.2023 г. /същата не е приложена по преписката/.

В постановлението на прокурора за отказ да се образува наказателно производство от 15.09.2023 г. е направен извод, че се касае до нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

По идентичен начин, словесно и като правна квалификация, е описано нарушението и в обжалваното НП.

На жалбоподателя са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

В хода на проведеното съдебно следствие пред настоящия съд са разпитани свидетелите Х.

Й. и Е. К., които потвърждават фактите, така както са отразени в обжалваното НП и приложения АУАН. Обясненията на жалбоподателя, че не е управлявал моторното превозно средство, тъй като е било на ремонт съдът намира за изцяло защитна позиция, тъй като не са подкрепени с никакви доказателства. Твърденията, че е тормозен от полицейските служители също не са скрепени от доказателства, поради което съдът ги намира за голословни.

С оглед на това от фактическа страна съдът приема за установени фактите, описани в АУАН, а именно:

Към 19.07.2023 г. регистрацията на превозното средство, управлявано от жалбоподателя е била прекратена чрез служебно вписване на това обстоятелство в автоматизираната информационна система, без да е посочено правното основание за това.

Установи се от разпита на свидетелите, че жалбоподателят е бил спрян в района на с. М., установили, че автомобилът е с табели с временен регистрационен номер, а след направена справка с дежурния се установило, че е и със служебно прекратена регистрация.

Свидетелите сочат, че автомобилът е бил дерегистриран, защото няма застраховка. Видно и от преписката е, че Г. е наказан и за такова нарушение, включително е заплатил и наложената му глоба.

От обясненията на жалбоподателя се установи, че джипът е собственост на сина му, който го е купил втора употреба, бил с транзитни номера като заради това, че бил развален и постоянно бил по ремонти, не могъл да го регистрира.

Описаните обстоятелства съдът установи от приобщените писмени доказателства – посочените по-горе АУАН и НП, постановление за отказ да се образува ДП, показанията на свидетелите Й. и К., частично от обясненията на жалбоподателя /не ги кредитира единствено в частта, че МПС не е карано/.

Материалната компетентност на лицето, заемащо длъжността Началник РУ Петрич е посочена в представената заповед № 812з-1632/02.12.2021 г., в т. 3.8, съгласно която лицето, заемащо такава длъжност има право да издава НП за нарушения на ЗДвП.

По същество, след преценка на изложените обстоятелства, съдът счита, че ангажирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е незаконосъобразно поради липса на доказателства за уведомяване на жалбоподателя за прекратената регистрация.

Основното е задължителното за съда тълкуване, направено с ТП № 2/05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, с което еднозначно е постановено, че: "Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно 2 средство." В случая по делото не са представени доказателства, че собственикът на МПС М.

Г. е уведомен за дерегистрацията. На още по-голямо основание не може да се счита, че и Г.

Г., който не е собственик знае за служебно прекратената регистрация.

За да е съставомерно едно деяние като административно нарушение е необходимо наймалко от субективна страна да е осъществено по непредпазливост – чл. 7 от ЗАНН. В случая обаче, от установените факти, освен че не може да се направи извод за умишлено осъществяване на деянието, то не може да се формира такъв и за действие по непредпазливост. Съгласно нормата на чл. 14 от НК, която намира субсидиарно приложение и в административното наказване, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва както умисъла така и непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост /14, ал. 2 от НК/ – т. е. деецът да е бил длъжен и да е могъл да узнае тези обстоятелства, но въпреки това да не го е направил. В настоящата хипотеза не са налице доказателства, затова, че жалбоподателят е бил информиран по какъвто и да е начин, че МПС е с прекратена регистрация и че той умишлено е бездействал.

Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДВП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Съгласно Чл. 18б. от Наредбата за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях, прекратяване на регистрацията по чл.

18, ал. 1, т. 2 се извършва: по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. От горното е видно, че за собственика, който не изпълни задължението си, следват неблагоприятни последици по силата на закона.

От писмените и гласните доказателства обаче се установява, доколкото нищо не сочи противното, че автомобилът е бил с поставени регистрационни табели и не е имало никакви белези, че същият е дерегистриран. Т. е. не са били налице външни белези, от които жалбоподателят да установи липсата на регистрация. Ето защо, макар и да се приеме, че в качеството си на водач на процесния автомобил, жалбоподателят е бил длъжен да управлява МПС, регистрирано по съответния ред, то с оглед обстоятелствата той е действал в грешка, която изключва и непредпазливостта, тъй - като не е могъл да узнае релевантните за деянието факти.

Следва да се посочи, че самите свидетели не могат да посочат причината, поради която автомобилът е бил дерегистриран, предполагат че е било заради липса на застраховка. В атакуваното НП не е посочено нищо като основание за дерегистрацията. Тук следва да се посочи и неясно защо се приема, че дерегистрацията е от 05.11.2022 г., след като ако е по чл.

143, ал. 15 ЗДвП, то трябва да е изминал двумесечен срок от придобиването. Никакви данни не са събрани и посочени, а именно кога Мартин Г. е закупил процесното МПС. Освен това за да бъде дерегистрирано, преди това МПС следва да е било регистрирано.

В чл. 27, ал. 1 от същата Наредба се сочи, че транзитна регистрация се издава:

-в случаи на придвижване на нерегистрирани превозни средства в страната; при износ на превозни средства от страната, след прекратяване на постоянната или временната им регистрация или на закупени в страната нерегистрирани превозни средства - след митническо оформяне на вноса и износа им, за придвижване на регистрирани превозни средства в страната или от друга държава до страната при изгубена или открадната постоянна табела с регистрационен номер, след обявяването й за издирване, за придвижване на превозни средства с чужда регистрация извън страната при изгубена или открадната постоянна табела с регистрационен номер на територията на Република България, след обявяването й за издирване.

След изтичане срока на транзитната регистрация издадените табели с транзитен регистрационен номер не могат да се използват. Няма никаква информация за това обаче, 3 кога са издадени табелите с транзитен номер и знае ли Г. за този факт.

Наредбата не говори обаче за последваща дерегистрация, защото тази регистрация е със срок от 30 дни и не е необходимо да има последваща дерегистрация, така както се сочи в атакуваното НП – „прекратена регистрация от 05.11.2023“. В случая е допусната неяснота, която съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя.

В справката, която е за нарушител-водач се сочи, че на процесната дата 19.07.2023 г. срещу Г. са издадени още два акта – по чл. 638, ал. 3 от КЗ и по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Тази неяснота дали пък дерегистрацията не е извършена служебно заради липса на застраховка, поставя и жалбоподателя в още по-неизгодно положение да разбере в какво е обвинен, защото при дерегистрация заради липса на застраховка, собственикът също следва изрично да е уведомен за това. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила. Тук следва да се вземе и предвид липсата на публично достъпен регистър, в който да може да бъде направена справка относно наличието или липса на прекратена регистрация на конкретно ППС.

С оглед изложеното, съдът счита, че процесното наказателно постановление, следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

На основание чл. 63, ал. 2, т 1 от ЗАНН и съобразно горните изводи, СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0314-000606/11.10.2023 г. на Началника на РУ Петрич, с което на Г. И. Г. от с. Т., общ. П. с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Решението може да се обжалва пред Административен съд Благоевград в 14 /четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.