Решение № 770 от 02.07.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000502033 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 260763 от 29 май 2023г. по гр. д. № 14765/2019г.

Софийски градски съд, І – 18 състав е признал за установено по искове, предявени от В. Н. Н. и К. П. Н. срещу П. Б. Н., с правно основание чл. 108 ЗС, че ищците са собственици на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 5, находящ се на трети етаж във вход „Ж“ на жилищната сграда на ЖСК „***“ в гр. ***, ж.к. „***“ , ул. „***“ № *, със застроена площ от 71,51 кв.м., състоящ се от: една стая, дневна, кухня баня-тоалетна, антре, един балкон, при съседи на жилището: североизток-апартамент № 4 на Б. Г., северозападкоридор и апартамент № 4 на Б. Г., югоизток-двор на сградата, югозападапартамент № 6 на Е. С., заедно с принадлежащото му мазе № 5, с обща плащ 3,37кв.м. при съседи: североизток-преградна стена с вх. „3“, северозападкоридор и мазе № 4 на Б. Г., югоизток-мазе № 6 на Е. С., югозапад-коридор, заедно с прилежащите му 3,448% ид.ч. от общите части на сградата и ведно със съответното му отстъпено право на строеж върху държавното място, в което е построена сградата, съставляващо съгласно титула за собственост имоти с пл. номера 11,8, 8а, 7, За, 9, 3, 2, 4, 5, 6, 10 от квартал 86, по 1 действалия към 1996г. ДРП на гр. София, местност „***“, който АПАРТАМЕНТ, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, община Столична, област София /столица/, одобрени със заповед РД-18-51/15.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, представлява самостоятелен обект с идентификатор ***, построен в сграда с идентификатор ***., с адрес съгласно схема: гр.

София, район „***“, ж.к. „***“, ул. „***“ № *, бл. *, вх. Ж, ет.3, ап. 5, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж:

***,

***, под обекта:

***, над обекта: ***.; на основание договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 130, том I II, peг. № 07614, дело № 0487/2016г. с № 302 в регистъра на НК, като осъдил ответника да предаде на ищците владението на същия имот; осъдил ответника да заплати на ищците сумата от 3 605 лв., представляваща направени по делото разноски.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на П. Б. Н. срещу решението по гр. д. № 14765/2019г. на СГС, ГО, 18 състав. С оплаквания, че решението е неправилно, тъй като съдът не е отчел, че договорът, легитимиращ праводателя на ищците като собственик, е нищожен, като не е обсъдил всички събрани доказателства, възраженията и доводите му, иска отмяна на решението и отхвърляне на исковата претенция.

В. Н. Н. и К. П. Н. са оспорили жалбата.

За да постанови решението си и да уважи предявения иск за собственост, първоинстанционният съд е приел, че ищците са придобили процесния имот въз основа на договор за продажба от 26.05.2016г. в режим на съпружеска имуществена общност – голата собственост, при запазено право на ползване за Н. Б. - прехвърлителя и за негова майка Н. Х. и в този имот ответникът безспорно живее. Съдът е приел за неоснователни възраженията, че договорът не прехвърля права - не е доказано, че прехвърлителката, прехвърлила през 2010г. имота на праводателя на ищците, не е могла да формира правно валидна воля поради това, че е страдала от атеросклероза; неплащането на продажна цена също не е основание за нищожност на 2 договора; други възражения, че договорът е унищожаем, отделени за разглеждане в друго производство, което е прекратено, също са недоказани.

Софийски апелативен съд, в рамките на правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК (ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), при служебната проверка на валидността и допустимостта на решението, предмет на инстанционен контрол, намира същото за валидно и допустимо, а по същество и за правилно.

С оглед посоченото в жалбата на ответника, доводите срещу нея и в приложение на императивните норми на материалния закон, уреждащи спорното правоотношение, за чието приложение следи служебно, въззивният съд намира следното:

Предявен е иск за собственост по чл. 108 ЗС, предмет и на въззивното производство.

Ищците поддържат в исковата си молба от 11.11.2019г. , че правото им на собственост в режим на СИО върху описан апартамент в гр.София е придобито въз основа на договор за продажба, извършен с нотариален акт на 26 май 2016г., № 130, том III, рег. № 07614, дело № 0487/2016г. на нотариус с рег. № 302 на НК, с продавач Н. Б. Н., който заедно с майка си Н. Х. запазил право на ползване върху имота, но и двамата починали, съответно на ********г. и на ********г. Ответникът отказвал да напусне собствения им имот, поради което иска от съда да ги признае за собственици и да го осъди да им предаде владението върху имота.

Ответникът П. Б. Н. е оспорил предявения иск с правоизключващи според него възражения, че договорът, легитимиращ ищците като собственици, е нищожен поради нищожността на предходния договор за продажба от 06.08.2010г., с който майка му е продала на другия си син – праводател на ищците имота. Ответникът поддържа, че живее в имота заедно с майка си Н. от 1996г. и е полагал грижи за нея предвид влошеното й здравословно състояние - тежка склероза, сърдечна недостатъчност и задух и в медицински документ било обективирано, че 24 ч. в денонощието той се грижи за нея. На 06.08.2010г. брат му Н. отишъл в отсъствието му при майка им и чрез насилие и заплахи я накарал да подпише договор,чието съдържание и смисъл тя не разбирала, като само формално била обективирана продажба, но Н. Х. никога не е получавала продажна цена. По този начин обосновава, че 3 страните не са желаели настъпването на последиците на договора. В края на м.08.2010г. ответникът разбрал за случилото се и обяснил на майка си и тя отговорила, че не е продавала апартамента и не е получавала пари, а била накарана да го прехвърли на Н., като за тези обстоятелства ответникът сезирал прокуратурата. Обобщил е, че Н. Н. се е възползвал от състоянието на майка им и чрез сила, заплаха и измама я е принудил да подпише договора, като състоянието на Н. Х. не й позволило да ръководи действията си и да прави трезвомиiлеща оценка на последиците от договора. Ответникът е оспорил и плащането на цената по договора от 26.05.2016г. и, че страните са желаели да извършат продажба. Счита, че договорът от 2010г. (описван като нотариален акт) е «нищожен поради липса на съгласие, основание или привидност», като тази нищожност влече и нищожност на последващия договор от 2016г., който е нищожен и на собствено основание като сключен поради липса на основание и евентуално като привиден. Евентуално е възразил, съобразно твърденията си, че договорът от 2010г. е сключен при условията на измама, поради заплашване, евентуално поради невъзможност за разбиране или ръководене на действията от страна на продавачката. Поискал е евентуално съдът да намали дарението с размера на запазената му част, в случай че приеме, че договорът от 2010г. и 2016г. представляват дарение.

На описаните възражения са основани искове, именувани като «насрещни» искове, с които ответникът е поискал договорът от 2010г. да бъде обявен за нищожен, както и този от 26.05.2016г., а евентуално е поискал съдът да постанови унищожение на договора от 2010г. и съдът да постанови, че той – ответникът е собственик на имота, евентуално е поискал намаление на даренията, каквито са прикрити с договорите от 2010г. и 2016г., да размера на запазената му част. След указанията на съда, с молба от 26.10.2020г. ответникът е уточнил, че иска намаляване на дарението от 06.08.2010г. и е оттеглил исковете си за нищожност и унищожаемост на договора от 26.05.2016г. С определение от 18.11.2020г. е постановено отделяне за самостоятелно разглеждане на исковете, предявени от ответника. По тях е образувано самостоятелно производство, а настоящото производство е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Производството по делото, образувано по исковете на ответника, е прекратено с влязло в сила определение и производството по настоящото дело е възобновено.

Ищците са оспорили възраженията на ответника, като са направили и 4 възражение за давност на претенциите за унищожение на договора от 06.08.2010г., тъй като Н. Х. и П. Н. са узнали за сделката през 2011г. и до смъртта си Н. Х. не е предявила искове за унищожение на договора, посочили са, че няма основание и за унищожението му по чл. 31 ЗЗД .

По сключването на договори, в предмета на делото, установени в първонстанционното производство не се спори и въззивният съд, действащ при условията на ограничен въззив, в своята правоприлагаща дейност следва да изходи от така установените фактически положения, както следва:

С договор за продажба, извършен с нотариален акт № 127, т. I, рег. № 2941, №199/2010г., Н. К. Х. е продала на сина си Н. Б. Н. собствения си имот, апаратмент № 5, описан в исковата молба , находящ се на 3 етаж, във вх. Ж на жилищната сграда «***» в гр.София, ЖК «***», ул. «***» № *, заедно с принадлежащото му мазе № 5 и прилежащите му общи части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, където тя е построена, срещу сумата от 73 000 лв., която продавачката е заявила, че е получила от Н. Н., като продавачката си запазва правото на ползване върху имота.

С договор за продажба, извършен на 26.05.2016г. с нотариален акт № 130, том III, рег. № 07614, дело № 0487/2016г. на нотариус с № 302 на НК, Н.

Б. Н., чрез пълномощника си В. Н. Н. е продал на В. Н. Н. (в този момент в брак с К. Н.) гореописания апартамент № 5, срещу продажна цена от 40 000 лв. (при данъчна оценка от 55 472 лв.), платима в срок от 1 работен ден след подписване на нотариалния акт по банков път, като е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху продавания имот съвместно с ползвателя Н. К. Х.. С вносна бележка от 27.05.2016г. В. Н. Н. е превел на Н.

Б. Н. за „покупка на недвижим имот“ сумата 40 000 лв.

В докладна записка до началника на 6 РПУ е записано, че на 18.10.2011г. П. Б. Н. се е явил в приемната на управлението и заявил, че брат му Н. е придобил недвижим имот, собственост на майка им, - процесният апартамент № 5, чрез измама. В «Обяснение» с посочена дата на съставяне 11.11.2011г., с посочен автор Н. Х., е записано, както се чете от текста, - «по повод молбата на сина й П., че не е продавала апартамента на сина си Н., прехвърлила го да го получи след смъртта й…пари не е получавала за продажба, подписът приличал на нейния, но не е сигурна дали се е 5 подписала». С постановление на прокурор при СГП от 10.07.2014г. по пр. пр.

№ 10606/2014г. на СГП и № 56392/2011г. на СРП, по жалба на П. Н., е отменено постановление, с което е постановен отказ да се образува досъдебно производство по сигнала на П. Н.. С постановление от 19.12.2016г. на прокурор при АП – София е отменено постановление на СГП от 22.06.2015г., с което е потвърдено постановление на СРП за отказ за образуване на досъдебно производство. По делото няма данни за по-нататъшен ход на досъдебно производство.

Н. К. Х., родена през 1926г., е починала на ********г. и е оставила за свои наследници по закон ответникът и Н. Б. Н., починал на ********г., нейни синове (така удостоверение за наследници). Не се спори на настоящия етап от производството, че ищецът е син на Н. Б. Н., който има още един син.

В медицинско направление от 18.02.2015г., издадено от общо практикуващ лекар, е записано, че ответникът се грижи в рамките на 24 ч. за «болната си майка, която с тежка склероза, не може да се обслужва сама…».

Освен, че времево документът е неотносим към спора, доколкото се отнася за 2015г., същият не удостоверява с обвързваща съда доказателствена сила посочените в него обстоятелства, които не са в удостоверителната компетентност на издателя му (чл. 179, ал. 1 ГПК), още повече, че в случая издателят на документа не потвърждава в показанията си изложеното в него.