Решение № 3114 от 08.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3114 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100507997 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ срещу решение от 11.04.2025 г. по гр.д. №38251/2024 г. на Софийски районен съд, 72 състав, с което е призната за незаконна и е отменена по предявения от П. А. Т. срещу жалбоподателя заповед №8 от 03.06.2024 г., издадена от генералния директор на ДП „НКЖИ“, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на основание чл.188 т.1 вр. чл.187 т.3 пр.1 /неизпълнение на възложената работа/, т.7 /неизпълнение на законните нареждания на работодателя/, т.10 /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в Правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение от КТ/, за системни нарушения в стратегическа зона на стратегически обект ЖП възел Пловдив и изтекъл срок на техническо обслужване на средствата за пожарна и аварийна безопасност на територията на регион Пловдив, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото и държавна такса по сметка на СРС.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, и необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, поради което и неправилно е приел, че не е налице нарушение на 1 конкретни трудови задължения от страна на ищеца. Поддържа, че от събраните по делото доказателства са установени извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина – не е изпълнил задълженията си да контролира пропускателния режим в стратегическата зона и да следи за навременното техническо обслужване на пожарогасителите. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна П. А. Т. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът предпоставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове. Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя – ответник в процеса.

Настоящият съдебен състав намира, че процесната уволнителната заповед отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 КТ /съдържа всички задължителни реквизити/, чл.194 КТ /спазени са преклузивните срокове за налагане на наказанието/, чл.193 ал.1 КТ /работодателят е приел писмените обяснения на ищеца/.

На ищеца е вменено извършването на следните нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.3 пр.1, т.7 и т.10 КТ, а именно: 1. При извършена проверка на 05.04.2024 г. от ТП на ДАНС е установено, че служители на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, които не са 2 служители на компанията, се помещават в стратегическата зона на ДП „НКЖИ“, за които лица не е възлагана задача от ръководителя на стратегическата зона и те не попадат в утвърдения от Ген. директор и съгласуван с ДАНС „Списък на длъжностите в стратегически обект ЖП възел Пловдив, които изискват достъп до стратегически зони“, за което нарушение е дадено разпореждане на ТП на ДАНС за предприемане на съответни мерки за отстраняването му; 2. Във връзка с изтичане на срока на договор №11354/02.03.2021 г., сключен с „БГ Пожарна безопасност“ ЕООД, през мес.02.2024 г. за предприети от ръководителя на направление/инспекция „Вътрешна сигурност и гражданска защита“ действия за събиране на информация относно техническото състояние на средствата за пожарна и аварийна безопасност, който срок е бил 18.02.2024 г., а изпратената от ищеца информация за регион Пловдив е на 25.03.2024 г., както и не е предприел необходимите действия за проверка на техническите заверки на пожарогасителите.

Неизпълнение на възложената работа – чл.187 т.3 пр.1 КТ, и неизпълнението на законните нареждания на работодателя – чл.187 т.7 КТ, са сами по себе си тежки нарушения на трудовата дисциплина, тъй като се отнасят до най-съществения елемент на трудовото правоотношение - престирането на работна сила.

Неизпълнението на други трудови задължения по чл.187 т.10 КТ включва виновно неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи, и без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите /решение №128/28.05.2013 г. на ВКС по гр.д. № 726/2012 г., IV ГО/.

Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.3 ППЗДАНС, ръководителите на стратегически обекти и възлагащите или извършващите съответната дейност предоставят на органите п о чл.44 ал.1 списък на длъжностите, които изискват достъп до стратегическите зони на стратегическия обект и до зоните, свързани с изпълнението на стратегическа дейност. При промяна в списъка те са длъжни да уведомят същите органи незабавно. На основание чл.3 ал.5 Инструкция за условията и реда за определяне на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности от значение за националната сигурност, издадена от МВР и ДАНС, рег. №Із-3025/21.12.2010 г., във вр. чл.45 ал.3 ППЗДАНС, Ген. директор на ДП „НКЖИ“ изпраща за съгласуване списъци на длъжностите и стратегически обекти, които изискват достъп до стратегически зони.

В случая в представения от ответника списък на лица с право на достъп за работа към мес.02.2024 г. в стратегическа зона – ет.6, намираща се в административната сграда на ДП „НКЖИ“ на ул. „Македония“ №2, издадени от ДАНС, фигурират и служители на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД със срок до 08.09.2026 г. Представените от ответника с отговора на исковата молба 2 бр. списъци не се установява кога и от кой са съставени, респ. одобрени, и същите касаят само служителите на секция „С и Т Пловдив“, а в приетото по делото писмо 3 от ДАНС, рег. №ПН-3461/04.12.2025 г., е посочено, че списъкът на длъжностите е утвърден от Ген. директор на ответника на 08.02.2024 г. и е съгласуван с Председателя на ДАНС, като в същия са посочени служители от различни структурни звена. Ето защо, въззивният съд намира, че посочените от въззивника 2 бр. списъци не представляват такива по чл.3 ал.5 Инструкция за условията и реда за определяне на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности от значение за националната сигурност, издадена от МВР и ДАНС, рег. №Із-3025/21.12.2010 г., вр. чл.45 ал.3 ППЗДАНС. Този извод се подкрепя и от показанията на доведения от ответника свид. Т.К., според които и лица, които не са служители на ответника, са имали достъп до процесния ет.6 от сградата на ДП „НКЖИ“.

Евентуалното включване в списъка по чл.45 ал.3 ППЗДАНС на лица, на които ДАНС е предоставил достъп, включително и такива, които са служители на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, при несъответствие с предоставения за съгласуване от ДП „НКЖИ“ списък, не може да бъде вменено като нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца.

Съгласно раздел 2 т.2.5 от длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност, основното му задължение е да контролира пропускателния режим и воденето на отчет на лицата, получили разрешения от ДАНС за достъп до стратегическите зони в стратегически възел – Пловдив. В случая именно в представения и съгласуван с ДАНС списък фигурират и служители „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, за които е установено, че са се намирали в стратегическата зона към момента на процесната проверка, извършена от служителите на ДАНС. Ищецът не е ръководител на стратегическия обект по смисъла на чл.45 ал.3 ППЗДАНС и не може да бъде отговорен за неправомерно включени в посочените списъци лица.

Съгласно раздел 2 т.2.9 от длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност, едно от основните му задължения е да ръководи, организира и контролира дейността по пожарната и аварийна безопасност в ДП „НКЖИ“ и подчинените му поделения в региона.

От представения по делото договор за възлагане на обществена поръчка на услуги №11354/02.03.2021 г., осъществяването на техническо поддържане и извършване контрол на състоянието и изправността на пожарогасителите е възложено за срок от 3 г. на външен изпълнител – „БГ Пожарна безопасност“ ЕООД.

По делото липсват каквито и да е доказателства работодателят да е определил конкретен срок /посоченият в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание 18.02.2024 г./ за представяне на информация във връзка изтичащия срок по цитирания погоре договор за техническа поддръжка, каквато информация ищецът е предоставил на работодателя на 25.03.2024 г. Не е установено, а и няма наведени твърдения в тази насока, действително по отношение на пожарогасителите да са били изтекли сроковете за техническите им заверки по чл.21 и чл.23 Наредба №8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите към 18.02.2024 г., които дейности са били възложени на външен изпълнител по изтеклия договор за техническа 4 поддръжка. Действително ищецът отговаря за цялостната дейност по пожарната безопасност на ищеца, в изпълнение на което си задължение същият е сезирал работодателя, че към 25.03.2024 г. вече са били налични пожарогасители с изтекло техническо обслужване, но данни за наличието на такива към по-ранната дата липсват.

При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав намира, че по делото не е установено, че ищецът е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав счита, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание е незаконно и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 511,29 евро, представляваща адвокатско възнаграждение.