Определение № 342 от 29.08.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 342 гр. Пловдив, 29.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Христо Ив. Крачолов

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600386 по описа за 2023 година Производството е по глава ХХII от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Е. П. – служебен защитник на подс. Х. Й.

Я. срещу определение от 09.08.2023 г. от разпоредително заседание на състава на Пазарджишкия окръжен съд, разглеждащ НОХД № 386/2023 г. Със същото е било оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимата от задържане под стража в по-лека.

В жалбата на адв. П. се релевират доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на определението на първия съд.

Акцентира се върху срока на задържането и обосноваване на нейното продължаване от окръжния съд единствено с тежестта на повдигнатото обвинение. Изтъкват се чистото съдебно минало на подсъдимата и нейните семейни ангажименти, както и обстоятелството, че досъдебното производство е приключило и всички данни по делото са събрани. Адв. Е. П. намира, че съобразно юриспруденцията на ЕСПЧ и ВКС на РБ, продължаването на задържането на Я. влиза в противоречие с със стандартите на ЕКПЧ. Намира, че съдът не е изследвал задълбочено въпроса дали данните по делото подкрепят наличието на реалната опасност от извършване на престъпление или укриване.

Цитираното дело от общ характер е било образувано пред ПзОС по внесен срещу Х. Й. Я. обвинителен акт за деяние с правна квалификация по 1 чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК – ползване на платежен инструмент – дебитна карта без съгласието на титуляра, извършено при условията на продължавано престъпления, в което са били включени 13 отделни деяния, осъществени на територията на три различни населени места.

С определението си, обявено в проведеното разпоредително заседание, първият съд е приел, че липсват нови обстоятелства, които да налагат изменение на взетата мярка за неотклонение към настоящия процесуален момент и единствено най-тежката такава - задържане под стража, съответства на всички обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК и целите по чл. 57 НПК.

Въззивният съд намира, че първият съд коректно е приел, че обстоятелствата, при които е била взета и изпълнявана мярката за неотклонение задържане под стража спрямо подс. Я. са останали непроменени. Тежестта на деянието, описано в обвинителния акт, начинът на извършването му, каузалните особености на същото и характеристичните данни на Я. не позволяват да бъде прието, така както се предлага в жалбата, че и с по-лека мярка за неотклонение, спрямо подсъдимата могат да се постигнат целите, визирани в разпоредбата на чл. 57 НПК.

Не намират опора в приложените материали и в съдебната практика доводите на защитата, че продължителността на задържането е в разрез със стандартите на ЕКПЧ за разумност на срока на задържане. Според практиката на ЕСПЧ, преценката за неразумна продължителност на задържането се извършва съобразно сложността на делото, фазата в която се намира производството и поведението на съответните органи. Наказателното производство е в съдебна фаза, като след провеждане на разпоредително заседание по делото предстои започване на съдебното следствие, а компетентните органи на съдебното и досъдебното производство не могат да бъдат упрекнати в липса на достатъчно усърдие при воденето му. В частност първият съд е насрочвал разглеждането на делото при стриктно спазване на процесуалните срокове, уредени в НПК, като планираното от него предстоящо съдебно заседание, след провеждането на разпоредително заседание, е насрочено за 28.09.2023 г. Подсъдимата Я. е с мярка задържане под стража от подготвителната фаза на процеса, взета с определение № 126 от 20.02.2023 г. по ЧНД № 262/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик, което е било потвърдено с определение № 97 от 28.02.2023 г. по ВЧНД № 81/2023 г.

2 на ОС-Пловдив. Посочените времеви интервали не подкрепят оплакванията за репресивен характер на мярката, като семейните ангажименти на подсъдимата са били известни и при първоначалното й определяне.

С приключване на разследването и навлизането на наказателния процес в съдебната му фаза не отпадат предпоставките за изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение, както и опасността от повлияване на нормалния му ход. Само по себе си приключването на разследването и внасянето на материалите от същото с обвинителен акт в съда и то за деяние с предвидена от законодателя тежка санкция, не е в състояние да неутрализира опасността от повлияване по неправомерен начин на нормалния ход на производството. В принципен план, с приключване на досъдебното производство и внасяне на обвинителен акт в съда, обвинението постигна и определена концентрация на инкриминиращи данни, съобразно тезата си, която предстои да защитава пред независим и безпристрастен арбитър, поради което не може да се приеме, че с това отпада опасността от укриване или неправомерна дейност, защото пропорционално на постиганата концентрация на данни и навлизането на делото от досъдебната в съдебната му фаза, отчетените опасности също придобиват по-интензивни измерения. Делото се намира в съдебна фаза, при която предстои провеждане на първоинстанционно съдебно следствие, като данните че е налице опасност от укриване и неправомерна деятелност не се базират само на тежестта на повдигнатото обвинение, а и на етапа на разглеждане на делото и особеностите на вменената престъпна дейност, изводими от претенциите на обвинението за нейния характер – предварително планирана при висока степен на конспиративност и интензивност, осъществявана на територията на различни населени места в страната, което също е индиция за възможните опити да се повлияе по неправомерен начин на нормалния ход на производството и неговото своевременно приключване.

Не намират опора в материалите по делото оплакванията на защитата, че визираните от обвинението и първия съд данни за други висящи и приключили производства срещу подсъдимата следва да бъдат квалифицирани като „общи приказки“. Налице са данни за друго висящо производство, по което подсъдимата е била привлечена като обвиняема за квалифициран състав на кражба, водено под № 26/2023 г. на РУ на МВР – В., както и такива за приключване на образуваното срещу Я. бързо производство 3

№ 230/2021 г. на РУ на МВР – П. с административно наказание глоба, наложено по реда на чл. 218б НК.

Във връзка с посоченото, обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 416 от 09.08.2023 г. по НОХД № 691/2023 г. на ОС-Пазарджик, с което е било оставено без уважение искането да бъде изменена мярката за неотклонение на подсъдимата Х. Й. Я. от задържане под стража в по-лека такава.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4