Определение № 266 от 23.12.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 423/2024
- Вид
- Определение № 266
- Подписан
- 23.12.2024
- В сила
- 23.12.2024
- Състав
- Янко Димитров Янков, Даниела Петрова Костова, Светослава Николаева Колева
Цитирани разпоредби
- чл.255 · Наказателен кодекс
- чл.246 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.341 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.46 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 266 гр. Варна, 23.12.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Янко Д. Янков
Членове:
Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20243000600423 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр.чл.249 ал.3 НПК.
Постъпил е частен протест от прокурор при ОП-Варна срещу определение № 1105 от 14.11.2024г. по НОХД № 177/2024г. на Варненски окръжен съд, с което съдебното производство било прекратено и делото върнато на ОПВарна за отстраняване на констатирани нарушения.
Частният протест като подаден в срок е допустим, но разгледан по същество се явява неоснователен.
По същината си определението касае съдържанието на обвинителния акт. А възраженията в протеста са в насока, че ОА, като изготвен съобразно нормите на закона, притежава качествата, които се изискват от него.
АС споделя изводите на първоинстанционния съд. И добавя следното в отговор на възраженията:
В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът следва да изложи своите виждания по обвинението – какво престъпление според него е извършено, какъв е начинът на извършването му и т.н. Изискванията към тази част на обвинителния акт са поставени от закона – чл.246 ал.2 НПК, както и от обвързващата практика на ВКС на РБ - т. 4.2. от Тълкувателно решение № 2/07.10.2002г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002г., ОСНК, така че не е необходимо тяхното повторение тук. Т.е. ОА следва по съдържание принципно да се ръководи от посоченото ТР на ВКС, а съобразно повдигнатото обвинение (три 1 деяния по чл.255 от НК с различни квалифициращи признаци) то следва да се конкретизира за всяко едно в какво качество е било извършено от подс.О., с какви действия или бездействия, какви са сделките, какви са сумите на избегнатите данъци, как са установени. Тези факти следва ясно да фигурират в обстоятелствената част на ОА, така щото подс.О. да може да се запознае ясно с деянията, в които е обвинен, за да организира адекватно защитата си.
Изписване на определени дружества без ясна конкретизация, промяна на имената им в изложените факти, неясно качество на подсъдимия откъм представляващ или не конкретно дружество (с посочени конкретни примери в атакуваното съдебно определение) са все пропуски за отстраняване.
Т.е. съобразно гореизложеното, че иде реч все за неясно посочени характеристики на конкретните престъпни деяния, които са свързани пряко с елементи от състава на престъплението. Има някакво изложение, което обаче не е достатъчно да удовлетвори изискванията на горепосоченото ТР № 2/07.10.2002г. на ОСНК. С това съдържание обвинителният акт е лишен от възможност да изиграе предписаната му от закона роля – „да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита” (т.4.2. от посоченото горе ТР на ВКС).
Поради това и атакуваното определение следва да бъде потвърдено на посочените от АС основания, а след връщането на обвинителния акт прокурорът да го приведе във вид съобразно изискванията на закона, посочени по-горе: точно и прецизно да посочи фактите, обуславящи наличието на престъпление, кои са доказателствените материали, които го подкрепят.
Прави впечатление, че част от констатираните от ОС празноти се прави опит да се посочат и изяснят в частния протест, което е недопустимо и което не е способ за саниране на порочен обвинителен акт.
По отношение на посредственото извършителство, АС намира, че прокурорът има основание за възражение, тъй като защо тези лица не са обвиняеми/подсъдими по делото е резултат на неговата суверенна преценка и конституционно закрепеното принципното положение, залегнало в чл.127 т.1 и т.3 от Конституцията и чл.46 ал.1 от НПК, според които разпоредби по делата от общ характер господар на досъдебното производство е единствено 2 прокурорът. Той е органът, под чието ръководство и надзор се осъществява досъдебното производство и единствено от неговата суверенна преценка зависи кои лица ще бъдат привлечени в качеството на обвиняеми и за какви престъпления – чл.46 ал.1 и ал.2 т.1 от НПК. В това отношение представителят на държавното обвинение не може да получава изисквания или указания от други органи, включително и от съда. (Решение № 138 от 1.10.2019 г. на ВКС по н. д. № 592/2019 г., III н. о., НК).
Предвид изложеното и като намира, че съдебният акт следва да бъде потвърден като законосъобразен, на основание чл.345 ал.1 от НПК вр. чл.249 ал.3 от НПК Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1105 от 14.11.2024г. по НОХД № 177/2024г. на Варненски окръжен съд, с което съдебното производство било прекратено и делото върнато на ОП-Варна за отстраняване на констатирани нарушения.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3