Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 130 от 21.07.2026, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 164/2026
Вид
Решение № 130
Подписан
21.07.2026
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Албена Янчева Зъбова Кочовска, Кремена Илиева Лазарова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.101 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.127, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 127, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.138 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.179 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Бургас, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20262000500164 по описа за 2026 година Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалбите на двете страни по гр.д.№60/25г. по описа на Окръжен съд-Сливен против Решение №147/05.06.25г. постановено по същото дело, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №78/18.03.26г., изменено в частта за разноските с Определение №283/03.04.26г.

Въззивната жалба на ищеца А. С. С., ЕГН ********** от гр. С. З, подадена чрез пълномощник адв. Ц. Б. Б.-АК-Сливен е против горното решение в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен поради погасяване по давност иска му против М. К. С. с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, за осъждането й да му заплати сумата от 33 989.08 лева, представляваща надвнесена от ищеца сума за погасяване на задълженията по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL34907/21.03.2008г., предоставен от „Юробанк и Еф Джи България” АД; в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца спрямо ответницата иск за осъждането на последната да му заплати надвнесената от него сума за погасяване на кредита по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №4254/24.09.15г.,предоставен от „Търговска банка Д“ АД в 1 размер над 17606,25лв. до пълния претендиран такъв от 22835,27лв.,както и в частта, с която върху присъдената в полза на ищеца сума над 14640лв. до 17 606,25лв.(за разликата от 2966,25 лв.) законната лихва за забава е начислена от 16.05.25г.(датата ни изменението на претенцията), а не от завеждането на иска/30.03.21г./.

В жалбата се сочи, че решението в посочените части е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в нарушение на закона, поради което следва да бъде отменено в посочените части.

Досежно първия отхвърлен иск, касаещ кредита, отпуснат на страните от „Юробанк и Еф Джи България” АД, жалбоподателят счита за неправилен извода на първата инстанция, че ответницата не му дължи заплащане на надвнесената за погасяването на заема сума в тази банка като погасена по давност предвид факта, че задължението за погасяването на кредита е изпълнено на 02.10.2015г., а искът против солидарния длъжник е бил предявен на 30.03.3021г.Поддържа, че след като безспорно двамата с ответницата са солидарно отговорни към кредитодателя и след като е платил пълната сума, следва да получи от другия длъжник- ответницата- половината, която е трябвало да внесе на банката. Счита също, че е налице прекъсване на давността с оглед обстоятелството, че вторият кредит е бил погасен изцяло на 14.02.2018 г. и давностният срок не е изтекъл към датата на предявяване на иска - 30.03.2021 г..

По отношение на втория частично отхвърлен иск, за разликата между присъдените 17606,25лв. и поисканите 22835,27лв. по претенцията на ищеца срещу ответницата, представляваща също надвнесена от С. сума за погасяването на кредита към втората банка и по довода, че Окръжен съдСливен е присъдил законна лихва за забава от подаването на исковата молба само върху първоначално заявеното вземане за сумата от 14 640 лв., а за увеличената част от претенцията е присъдил неправилно забавата от датата на приетото изменение- 16.05.25г.,вместо от датата на иска, се сочи, че С. не бил отправил покана до ответницата за изпълнение на това задължение съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД и в случая не се касаело до забава за изпълнение от страна на ответницата,защото тя е солидарен длъжник по кредита и й е известна датата за погасяването му. Ето защо съдът бил неправилно приложил чл.84,ал.2 от ЗЗД.Увеличението на иска било направено в съдебно заседание, с 2 връчен на ответницата препис от молбата и по него нямало заявено възражение.Размерът на претенцията бил установен с експертно заключение по делото пред първа инстанция. Следователно е нямало основание искът да бъде частично отхвърлен. Страната приема това за неправилно и защото според нея след увеличението претенцията се счита за първоначално предявена в новия размер от подаването на исковата молба, т.е. лихвата се дължи само от 30.03.21г., а не върху увеличението от 16.05.25г.

В обобщение на изложеното се моли за отмяна на съдебното решение в горепосочените части и за постановяването на ново по същество, с което претенциите на ищеца да бъдат изцяло уважени за заявените главници, както и за присъждането на лихви за забава върху втората претенция от датата на иска.Не се ангажират доказателства. Претендирани са деловодни разноски. В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбата се поддържа и се моли да бъде уважена.

Подаден е писмен отговор на жалбата от ответница М. К. С. ЕГН ********** от гр.С, чрез процесуален представител адв. Р. Ш. от АК-Бургас.

В отговора жалбата се сочи за неоснователна. Изразява се становище, че всеки от кредитополучателите следва да се приеме за задължен към банковата институция не по равно, а според това каква част е ползвал от заема.Ответницата не се е възползвала от него изобщо, нямала е достъп до банковата сметка на ищеца, не е знаела, нито предполагала за какво той е ползвал получената сума. Солидаризира се и със становището на първата инстанция досежно погасителната давност, която се счита изтекла за възстановяване на надплатеното по първия заем, т.к. той е погасен изцяло на 05.10.15г., а претенцията за връщане на даденото в повече е заявена на 30.03.21г.,т.е. извън петгодишния погасителен срок.

По отношение на втората частично отхвърлена претенция се споделя довод,че страните са били солидарно отговорни спрямо банката, а не помежду си, като в случая ответницата не дължи на ищеца нищо и защото той се е възползвал изцяло от изтеглените суми.

Освен това вземането по иск за връщане на даденото без основание става изискуемо от поканата, но такава по делото не е била представена, а молбата за увеличение на претенцията представена в съдебно заседание на 16.05.25г. не можела да се приеме като покана за плащане.

3

В обобщение се моли за потвърждаване на съдебното решение в обжалваните отхвърлителни части. Не се ангажират нови доказателства, дирят се деловодни разноски.

Въззивната жалба на ответница М. С., приета от съда за допустима, е насочена срещу решението на първата инстанция в частта, с която е била осъдена да заплати на ищеца сумата от 17 606,25лв., представляваща надвнесена от ищеца сума за погасяването на задължението на страните по Договор за банков кредит №4254/24.09.15г., ведно със законна лихва за забава върху частта от сумата в размер от 14640 лв., считано от 30.03.21г. и върху останалата част в размер от 2966,25лв., считано от 16.05.25г., както и за деловодните разноски.

В тези части решението се сочи за постановено неправилно, в противоречие с материалния закон и необосновано.

Страната счита, че съдът е преценил погрешно събраните по делото доказателства и от това е извел неправилен правен извод.Договорът за кредит от 2008г. е за 16 300лв. за покупка на апартамент, находящ се в гр.Сливен и за 22 800лв. за други разплащания. Ищецът е твърдял, че втората сума е за ремонтни работи и за закупуване на обзавеждане и други разплащания, но няма данни как е разходвал в действителност тези суми. От данните по делото се установявало, че материалите за ремонта са закупувани със средства на ответницата, а ищецът е участвал с труда си, т.к. се занимавал със строителство. Нямало доказателства за разходването на сумите, извлечение от банковата сметка на ищеца, нито разходооправдателни документи за разпореждането със заетата сума, не били представени от ищеца и документи за закупуване на стоки и вещи, от които двамата да се възползват. Ищецът не бил доказал и безвъзмездно дарение на строителни материали за ремонта, в какъвто смисъл имал твърдения. М. С. нямала достъп до сметката на ищеца и не знаела за какво е разходвал втората част от сумата по заема към банката от 2008г..

Ответницата намира, че е отговорна само за половината от сумата за закупуването на жилището с оглед придобитите върху него вещни права, но не дължи останалите претендирани от нея средства. Сочи, че е възстановила по сметката на ищеца 14 596,24лв. за погасяването на кредита, което счита за пълно изпълнение на дълга си към ищеца в тази връзка-дори била надвнесла 4 повече от дължимото срещу придобитото вещно право.

За това намира за неправилни изводите на съда касателно дълга й към ищеца по втория кредитен договор за рефинансирането на първия кредит.Поддържа, че рефинансирането не засягало само сумата за закупуването на имота, която вече изплатила, но и средствата за „други разплащания“, каквито ответницата не е усвоила и ползвала.Установената от чл.127 от ЗЗД презумпция за равенство във вътрешните отношения на солидарните длъжници в дълга е оборима и в случая е била оборена, от което ответницата извежда, че не дължи на ищеца останалите суми.

Сочи, че по втория кредит С. е получил и бонус от допълнително финансиране като процент от усвоената сума, който тя също не е усвоила, нито пък дължи връщането му. Позовава се и на това, че не се е ползвала и от кредитната карта, издадена на кредитополучателя- ищец, нито от отпуснатия по сметката му револвиращ кредит в размер от 1000лв.

Т.к. счита дължимата държавна такса за производството по делото за неоснователно невнеса от ищеца(той разполагал с достатъчно средства, но бил освободен от внасянето на такава),ответницата намира решението на Сливенски окръжен съд за недопустимо постановено при нередовна искова молба.

В обобщение от изложеното се моли въззивният съд да обезсили постановеното по делото съдебно решение, алтернативно/съдът го тълкува като евентуално въведено, с оглед степента на тежест на констатирания порок на акта/ се иска съдът да отмени решението на първата инстанция в обжалваните части като неправилно и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковете на С..

Претендират се деловодни разноски за всички инстанции, вкл. за адвокатски хонорар. Не се ангажират нови доказателства.

В отговора на въззивната жалба, представен от ищеца С. чрез процесуален представител, след доводи за частична недопустимост на въззивната жалба на другата страна- разгледани от съда в определението по допустимостта й (Определение №536/25.11.2025г.), се изразява становище и по същество-за неоснователност на възраженията за недоказаността на заявените претенции, предвид събраните по делото доказателства, като се 5 извежда, че те се подкрепят от данните по делото и следва да бъдат уважени.Ето защо се моли за уважаване на жалбата на ищеца и за отхвърляне на тази на ответната страна.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК е определила двете въззивни жалби, насочени срещу първоинстанционния акт на Сливенски ОС за допустими в горепосочените части.

Проверката по чл.269 от ГПК, сочи обжалваното решение за валидно и допустимо.

Неоснователно е според този съд оплакването, че решението на първата инстанция е недопустимо, т.к. ищецът не бил изпълнил изискванията за редовност на исковата молба, като не е внесъл дължимата за производството държавна такса.

По този повод следва да се съобрази, че ищецът е освободен от това си задължение с Определение №964/07.04.22г.на РС-Сливен по гр.д.№3054/ 21г., под който номер е било разглеждано делото след изпращането му от АСБургас по компетентност с оглед повдигнат в тази връзка спор.

По същество, с оглед въведените от страните оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано пред Сливенския окръжен съд по исковата молба на А. С. С. против М. К. С. за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 31668,41 лв. главница, представляваща припадаща се ½ част от заплатена от ищеца през периода 21.03.2008 г до 09.02.2021 г. сума в общ размер от 63336,82 лв. за погасяване на задължения по два договора за банкови кредити - №HL/21.03.2008 г. с „ЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ България“ и №4254/24.09.2015 г. с „Търговска банка Д“ АД- Сливен, сключени от страните.