Решение № 14845 от 19.12.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14845 гр. София, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20211110146156 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.9, чл.11 и чл.33 ЗПК и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от и щ е ц Б. П. П. ФАЙНЕНС С.А., № 542097902 по ТР на Франция, действащо чрез Б. П. П. ФАЙНЕНС С.А.-клон България КЧТ, ЕИК

204915054, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.Младост-4, Бизнес парк София, сграда № 14, срещу ответник М. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр.София, ***, със съдебен адрес гр.София, ***, представляван от назначен от съда особен представител адвокат А. К. Д.-САК, с предявени искове и молба до съда да се произнесе с решение, с ко е т о да приеме за установено между страните, че ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - 1575,59 лева/лв./, представляваща задължение за главница по Договор за потребителски заем №***-*** от 20.3.2017г., ведно със законна лихва от 25.06.2019 г. до изплащане на вземането, договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 495,22 лв. за периода от 5.8.2017г. до 5.4.2019г., мораторна /за забава/ лихва в размер на 280,79 лв. за периода от 5.9.2017г. до 6.6.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №36416/2019г. на СРС, 163 състав.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор за потребителски паричен кредит №***-*** на 20.3.2017г., като ищецът, качеството си на заемодател, е отпуснал паричен заем на ответника в размер на 1716.00 лева за срок от 24 месеца от 20.3.2017г. до 5.4.2019г., който да бъде изплатен на 24 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 98,61 лева. Уговорено било, че в случай на забава на една или повече месечни 1 вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Посочва, че ответникът е преустановил плащането на вноските по Договор за потребителски паричен кредит №***-*** на 5.7.2017г., като на 5.9.2017г. вземането по договора е станало изискуемо в пълен размер поради просрочване на две поредни месечни вноски, за чиято предсрочна изискуемост е изпратено уведомление от ответника. Ищецът посочва, че към 5.8.2017г. кредитополучателят е погасил три месечни вноски.

Моли съдът да уважи претенцията с присъждане на сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ в срока по чл.131 ГПК е подал отговор, с който оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна.

Оспорва, че искът е недопустим поради липсата на активна материално-правна легитимация на, тъй като същият не е идентичен с търговеца сключил процесния договор и на второ място липсва правоприемство.

Оспорва исковете по основателност като посочва следното – сумата от 1500 лв. не е изплащана от ищеца на ответника, посочената банкова сметка за ответника в процесния договор не е била открита на негово име и не е ползвана от ответника, заявява, че посочения от ищеца „Договор за кредит“ под доказателство номер 1, представлява бланкетен, рамков договор, като същият не бил индивидуализиран и определен, както по предмет, така и по страни, и навеждал към наличието на преддоговорни отношения, т.е. по същество не е договор пораждащ задължения за ответника.

Оспорва, че договора не е подписан от служител на ищеца, затова лицето Милена Маринова се е задължила по договора в ЛИЧНО качеството, на физическо лице, а не като представител на ищеца.

Оспорва, че дължимата сума по Договора не е изискуема и не се дължи, защото ищецът не е уведомил кредитополучателя писмено, че ще упражни правото си на предсрочна изискуемост. Оспорва, че изявлението, с което кредитора обявява предсрочната изискуемост, следва да достигне до знанието на кредитополучателя, за да породи правно действие. Моли, при евентуалност, ако се приеме, че ответника е уведомен за предсрочната изискуемост със съдебното решение, то да се вземе предвид, че се дължат само падежираните и непогасени вноски по кредита.

Оспорва, че процесния договор е нищожен, поради липса на предмет, индивидуализация на страните, липса на волеизявление на ответника. Оспорва, че положения подпис не е този на кредитополучателя. Оспорват се подписите на ответника по всички документи приложени към ИМ, като се твърди, че са неистински, защото не носят неговия подпис.

Оспорва се, че част от дължимите по договора суми са заплатени от ответника, затова не са дължими.

Оспорва, че ответника никога не е бил уведомен за договор за цесия и за прехвърляне на вземането му в полза на трето лице за договора.

2

Навеждат се твърдения, че част от клаузите на договора са нищожни поради това, че са неравноправни по смисъла на чл.143-146 ЗЗП, като твърди че тези клаузи са във вреда на потребителя, а именно - Размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, Такса ангажимент, Годишен процент на разходите, Лихвен процент, чл.1, 2, 3,5,7, 8 от Договора, Извлечение от погасителен план с отразените по него плащания, Застраховка - Сертификат JVb***-*** / 20.03.2017г., задно с Общи условия, Сертификат №Card-***, заедно с Общи условия за застрахователна програма, заедно с Европейски формуляр.

По реда на чл.193 ГПК са оспорени - Договор за кредит с приложения в него Застраховка - Сертификат M***-*** / 20.03.2017г., задно с Общи условия, Сертификат №Card- ***, заедно с Общи условия за застрахователна програма, заедно с Европейски формуляр; Извлечение от погасителен план с отразените по него плащания; Последната покана за доброволно изпълнение на задълженията. Всички други документи приложени към ИМ са оспорени по същество, без да е посочено какво ще рече това.

Иска се представяне на оспорените документи в оригинал, открИ.е на процедурата по чл.193 ГПК и разпределяне на доказателствената тежест във връзка с доказването на подписа на ответника в частните оспорени документи.

Поради всичко изложено и предвид направените оспорвания се моли съдът да отхвърли претенциите на ищеца.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява процесуалния представител. С молба приета от съда преди о.с.з. поддържа предявените искови претенции и моли съдът да ги уважи.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от назначения адвокат, който оспорва всички искове и поддържа възраженията направени с отговора на исковата молба /ОИМ/.

Съдът като прецени по реда на чл.12 и чл.235 ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, както и предвид правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства – последна покана до длъжника от 16.1.2018г./л.7/, извлечение по кредит ***-***/л.8-9/, договор № ***-*** oт 20.3.2017г./л.10-15/, медицински въпросник от 20.3.2017г./л.16/, сертификат № *** - *** oт 20.3.2017г./л.17/, ОУ към договора за кредит на ищеца/л.18-20/, сертификат № CARD-*** oт 20.3.2017г./л.21/, ОУ към застрахователна програма/л.22-25/, писмо от Инвест банк с разкрита б.с-ка на ответника М.Р.Р./л.26/, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит от 20.3.2017г./л.27-28/, извлечение за вписване в Търг.регистър към 13.3.2018г. за ищеца/л.31-34/, нотификация за презгранично слИ.е 10.3.2018г./л.35-36/, молба с вх.№ 69320/14.10.2021г. на ищеца за оттеглени осъдителни искове/л.49/.

3

По делото е приета молба с вх.№ 101164/20.5.2022г./л.98-109/ на ищеца с приложени оригинали на докумнети - договор № ***-*** oт 20.3.2017г., медицински въпросник от 20.3.2017г., ОУ към застраховка, ОУ към застрахователна програма, декларация за предоставяне на лични данни подписана от ответника М.Р.Р., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит от 20.3.2017г.

По делото е назначена и приета съдебно-почеркова експертиза/СПЕ-л.139-142/, която съдът приема за коректно и обективно изготвена, като същата не е оспорена от страните. От заключението на експертизата се установява, че ответника е подписал саморъчно всички оспорени документи представени с ИМ и в оригинал по указание на съда във връзка с изготвяне на експертизата.

По делото е прието като доказателство предхождащото заповедно производство по ЧГД№ 36416/2019г. по описа на СРС.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. По отношение на възражението на ответника, че ищеца не е лигитимиран да предяви иска, то съдът го счита за неоснователно, защото към исковата молба/ИМ/е представено доказателство за това, че Б. П. П. ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК 130697606, се е вляло в чуждестранното дружество Б. П. П. ФАЙНЕНС, с номер

542097902 на Парижки Търговски регистър, като последното се представлява в България от ищеца Б. П. П. ФАЙНЕНС С.А.-клон България КЧТ, ЕИК 204915054.

За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е изпълнил задължението си за реално предоставяне на сума като потребителски кредит. Ответникът от своя страна е длъжен в случай, че ищецът установи посочените погоре обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

В разглеждания случай, ответникът е направил множество възражения, но основните са, че договора е нищожен, че има неравноправни клаузи без да се посочва коя точно от хипотезите на чл.143 и чл.146 ЗЗП се счита, че са нарушени, че ответника не е получил сумата на заема, че не е обявена надлежно на длъжника предсрочната изискуемост, че документите по кредита не са подписани от ответника, но реално всички възражения са бланкетни, защото особения представител е назначен от съда и няма как да е запознат с конкретните отношения възникнали между ищеца и ответника, а възраженията са направени не с оглед конкретното дело, а са почерпени от други подобни дела водени от ищеца в СРС.

По възражението на ответника, че документите по предоставяне на кредита не са подписани от ответника същото е оборено от приетата по делото СПЕ.

По възражението, че не е обявена предсрочната изискуемост и ответника не е знаел за 4 нея, съдът го приема за неоснователно, защото последния падеж на вноска по кредита е на 5.4.2019г., а заявлението по чл.410 ГПК в съда е подадено на 25.6.2019г., т.е. е настъпил падеж на всички суми по кредита преди повече от 2 месеца, преди в съда да се подаде заявление по чл.410 ГПК от ищеца.

По възражението, че на ответника не е предадена сумата от 1500лв., същото е неоснователно, защото в Договора за кредит от 20.3.2017г. изрично е записана банкова сметка, на която да се преведе сумата от 1500лв. от ищеца/л.11 от делото/, като за същата банкова сметка е издаден сертификат от банката, че е издадена за титуляр ответника/л.26 от делото/, и не на последно място, ако ответника не беше получил сумата, то той нямаше да направи плащане на първите три вноски с падеж 5.5.2017г./платена на 8.5.2017г./, 5.6.2017г./платена на 12.6.2017г./ и на 5.7.2017г./платена на 14.7.2017г./л.9/ като е платил вноските в размер на погасителен план – три вноски от по 98,61лв./л.10/. Видно е, че дори първите вноски са заплатени със закъснение, а не на датата на падежа.

По отношение на потребителските кредити, както и по отношение на процесния, следва да се съобразят разпоредбите на Закона за потребителския кредит/ЗПК/. В чл.22 от ЗПК е посочено, че: „Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен“, а в чл.10, ал.1 ЗКП е посочено - Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Видно е, че представения договор и условия към него не изпълнява императивно заложените изисквани в закона, следователно е недействителен съгласно чл.22 ЗПК. Не става ясно как се увеличава размера на кредита с 216лв. за покупка на застраховка, а не е видно дали е застрахован кредита и до каква сума, като такова оскъпяване не е оправдано и е недоказано от ищеца. Такса ангажимент в размер на 52,50лв. също оскъпява кредита, без да е ясно какво се покрива с нея.