Решение № 2100 от 27.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2100 гр. Варна, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. Данева при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова като разгледа докладваното от М. Данева Гражданско дело № 20213110111232 по описа за 2021 година и като съобрази материалите по делото , за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 124 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищците М. Й. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,ул.Л. №** и Ж. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.Л №** срещу ответника ОБЩИНА ВАРНА , с адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк" № 43, представлявана от кмета Иван Николаев Портних отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно:

237 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор №******** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73 / 23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение от 29.05.2019 г., с административен адрес - гр.В., р--н А, ул.Л. №** с площ от 497 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 метра), номер по предходен план: квартал 101, парцел ***-***=***, съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори *************,***************,***********,***********

Ищците обосновават съществуващия за тях правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:

1 твърди се, че правният интерес от предявяване на настоящите искове произтича от следните обстоятелства:

Излага се, че процесният недвижим имот е собственост на ищците, като същите са го придобили по наследство след смъртта на Й.Н.Д. починал на 28.12.1996 г., баща на първата и съпруг на втората ищца, както и въз основа на изтекла придобивна давност, като давностното владение е осъществено в периода от 1959 г. до предявяване на исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство.

Твърди се, че на 31.10.1936 г. по силата на сключен договор за покупко-продажба с И.Р.Х. обективиран в НА № 30, том VIII, peг. № 6795, дело № 1466 / 1936 г., К.Д.К./Н.Д.К., починал на 05.05.1983 г., - баща на Й.Н.Д. е придобил собствеността на 220 кв.м., намиращи се от южната страна на празното място (лозе) в гр. В., м.С.с.,кв.А, под №***, цялото от 440 кв.м. по документ за собственост.

Излага се, че на 25.12.1959 г. с НА № 9, т. 4, дело № 1723/1959 г.

Н.Н.Н признат за собственик „по покупка и давностно владение" на 260 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 480 кв.м., представляващо парцел ***-**** в кв. 83 по плана на кв. Аспарухово, частично идентичен с имота, придобит от него по силата на договора за покупко-продажба от 1936 г., а 40 кв.м. от имота са били придобити от него чрез давностно владение.

Сочи се, че въз основа на решение на Варненския народен съд по гр.д.

№ 311/1959 г., за което е съставен НА № 132, т. 3, дело № 1520/1959 г., 28.11.1959 г., Й.Н.Н. е придобил 1/2 идеална част от останалите 220 кв.м. от парцел ***-**** в кв. 83 по плана на предградие Аспарухово от 1950 г., идентичен с имот с пл. № I- 798 по КП, изработен в периода 1935 г. - 1940 г. с отразена регулация от 1944 г.

Твърди се, че Й.Н.Н. реално е установил давностно владение върху 220 кв. метра от имота. Владението е продължило до смъртта му през 1996 г., а след нея то е продължило да бъде упражнявано от неговите наследници - ищците.

Посочва се, че на 30.09.1983 г. в хода на делбено производство на оставения в наследство имот от Н.Д.Н. по гр.д. № 2751/1983 г. по описа на ВРС, е била одобрена спогодба, по силата на която синът му Й.Н.Д. е придобил дворно място от 260 кв.м., цялото от 460 кв.м., съставляващо парцел ***-*** в кв. 83 ( по ЗРП на 28-ми подрайон от 1978 г.), заедно с избени помещения, в гр. В.кв.А., ул.Л №**

Считано от 1983 г. Й.Н.Д. единствен е владял целия ***-*** в кв. 83 по ЗРП на 28-ми подрайон от 1978 г., в цялата негова площ по реални граници.

На 16.01.2001 г. с НА № 30, том I, peг. № 540, дело № 23/2001 г. ищците са признати за собственици на двуетажна жилищна сграда, масивни гаражи и второстепенна жилищна сграда, построени върху 260 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 480 кв.м., съставляващо парцел № ***-*** в кв.

101 по плана на гр. Варна, с адрес - гр. В.кв.А., ул.Л №** На 15.12.2010 г. ищците са се разпоредили с НА 70, том 70, peг. № 26521 / 15.12.2010 г. с 260 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 497 кв.м., с идентификатор №********, представляващ УПИ ***-*** в кв. 101, идентичен с парцел ***-*** в кв. 83, както и описаните сгради.

В патримониума на ищците е останала част от имота, а именно 220 2 кв.м идеални части по документи, а по измерване 237 кв.м от имота, целият с площ от 497 кв.м., придобита от тях по наследство от Й.Н.Н. и давностно владение, като те присъединяват към своето владение и владението на наследодателя си Й.Н.Н..

В първото по делото открито съдебно заседание ищците допълват , че до 2018г. са владели имота необезпокоявани от никого, когато са имали спор със свидетелите П.И. и М.К., които са придобили от 2018 ид.части от имота и къщата, който е възникнал за това, т.к. те са заключили входната врата на имота и са имали спор относно ползването му.

По настоящем имотът е отразен в КККР като поземлен имот с идентификатор №********.

Сочи се, че ответникът претендира да притежава тези 237 кв.м. идеални части от имота, за което е съставил Акт №10109/09.05.2019 год. за частна общинска собственост на Община Варна, като същият е вписан в имотния регистър към Агенцията по вписванията.

Твърди се, че имотът никога не е бил общинска или държавна собственост, не е бил одържавяван, не е бил конфискуван, не е представлявал земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, не е представлявал земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, не е внасян в ТКЗС или отнеман на каквото и да било друго основание от държавата или общината. Имотът не бил предмет на отчуждително производство.

Оспорва се правото на собственост на ответника, като се твърди, че ищците и техния наследодател са упражнявали фактическа власт върху имота непрекъснато и необезпокоявано, в реални граници с намерение за своене. В алтернативност, се твърди, че ищците са собственици на процесния имот и по силата на непрекъснато давностно владение от 1959 год. до 2021 год., като към своето владение същите присъединяват и владението на техния наследодател Й.Н.Д.. За имота с обща площ от 497 кв.м. ищците са плащали данъци от 1998 г.

Предвид горното, се счита, че за ищците е налице правен интерес от предявяването на настоящия отрицателен установителен иск за собственост върху процесния имот против Община Варна.

С оглед на горното, ищците молят съда да уважи предявената искова претенция.

Ответникът ОБЩИНА ВАРНА , с адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк" № 43, представлявана от кмета Иван Николаев Портних, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се навеждат твърдения за допустимост на предявения иск, но и за неоснователност на същия.

Оспорва се изцяло насочената срещу Община Варна искова претенция.

Излага се, че Община Варна се легитимира като собственик на процесния имот с Акт за частна общинска собственост АЧОС № 10109/09.05.2019г., издаден на основание чл.2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, във вр. § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, вписан по надлежния ред в СВ - гр. Варна: Акт за общинска собственост № 50, том XXXII, peг. 34498, дело № 6831, вх.рег. № 11494 от 14.05.2019г., като с акта са актувани като общинска собственост 237 кв.м. ид. части от ПИ с идентификатор ************ целия с площ 497 кв.м, по КККР на 3 гр.В.,адм.р-н А.,ул.Л №**

Разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, в сила от 1 юли 2006 г., е императивната и именно община Варна е носител на вещното право на собственост върху спорния имот по силата на закона.

Излага се, че към 31.10.1936 г. за процесната територия е действал Кадастралния план на кв. Аспарухово от 1930г., съгласно чиито предвиждания имот № 309 е ситуиран в кв. 73, като този имот не фигурира в разписния лист към плана. Според КП - 1930г., в частта на имот № 798, и разписния лист, в частта на имот № 798, този имот е ситуиран в кв. 40 и е записан на К.Д.К.

Твърди се, че липсва идентичност между имот № 309 кв. 73 по КП от 1930г. и имот № 798 кв. 40 по същия план и ищцовата страна не може да черпи права от сделката за покупко-продажба, обективирана в НА № 30/1936г.

Оспорва се да е осъществен фактическия състав на придобивната давност, визиран в чл. 79 ЗС, съответно процесната идеална част от имота да е владяна непрекъснато и необезпокоявано от страна на ищците и техния наследодател в реални граници с намерение за своене. Респективно неоснователно е твърдяното от ищците, че в условие на евентуалност същите са станали собственици на процесния имот по силата на непрекъснато давностно владение от 1959 до 2021г., като към своето владение присъединяват и владението на техния наследодател Й.Н.Д..

Сочи се, че плащането на местни данъци и такси за недвижим имот не е индиция за своене на същия, тъй като те се подават в изпълнение на административно-данъчно задължение. Адресната регистрация на ищците също не води до този извод.

Съгласно ЧИЗРП на кв. 101 регулацията минава по имотните граници на ПРОЦЕСНИЯ ИМОТ откъм ул. „Лерин", но имота има лице и откъм УЛ.

„Мара Гидик" и в тази част има отнемане по регулация.

Със Заповед № 115/7. VIII.1978r. на Председателя на ИК на ГНС гр.

Варна, на основание чл. 75 от ППЗТСУ/ДВ, бр. 29/1973г./, е одобрен идейно застроителния и регулационен план на 27 и 28 подрайони - кв. Аспарухово.

Посочва се, че в разписния списък на имотите към КП от 1930г., в частта на имот 798 кв. 40 са вписани имената на К.Д.К. без посочен документ за собственост. В КП от 1950г. в РЛ в частта на имот 859 също са вписани тези имена, без документ за собственост. В РЛ към КП от 1968г. за имот ***-*** кв.

101 са записани имената на Й.Н.Н., без документ за собственост, но отразеното в разписните листи не доказва правото на собственост.

Оспорва се, че имотът не представлява годен обект на давностно владение. Налице е и законово ограничение във възможността да тече давностен срок в периода на упражняване на владението.

Предвид наведените от доводи, изложени по-горе, процесният недвижим имот имот не е бил годен обект на давностно владение, съответно налице е било законово ограничение във възможността да тече давностен срок в периода на упражняване на владението.

Действително намерението за своене се предполага съгласно чл. 69 от ЗС, но за да се осъществи фактическия състав на чл. 79 от ЗС е нужно това владение да е несъмнително - осъществявано по начин, който разкрива ясно 4 желанието на владелеца да държи веща като своя и явно, т.е. намерението на владелеца да е противопоставено на собственика. Нито един от тези признаци на владението не са налице в настоящия случай.

Предвид изложеното, се моли да се постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Моли се на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Варна.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Представен е Нотариален акт за покупко-продажба том VIІI, peг. № 6795, дело № 1466/1936 г., от който е видно, че по силата на сключен договор за покупко-продажба с И.Р.Х. К.Д.К. е придобил собствеността на 220 кв.м., намиращи се от южната страна на празното място (лозе) в гр. В., м.С.с.,кв.А, под №***, цялото от 440 кв.м. по документ за собственост.

Приобщената по делото е Записка за вписване на нотариален акт за продажба том 78 от 1936 г., по силата на който К.Д.К. е придобил собствеността на 220 кв.м., намиращи се от южната страна на празното място (лозе) в гр. В., м.С.с.,кв.А, под №***, цялото от 440 кв.м. по документ за собственост.