Решение № 1273 от 21.04.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1273

Плевен, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - IX състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА и с участието на прокурора ИВАН БОРИСОВ ШАРКОВ като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА НИКОЛОВА административно дело № 20257170700468 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на материали, изпратени от ВАС (частно адм.дело № 4730/25г. по описа на ВАС и адм.дело № 175/25г. по описа на АС-Ловеч), съдържащи искова молба от Г. Ц. И. с [ЕГН], адрес: гр.Ловеч, [улица], против Министерство на вътрешните работи, адрес: гр.София, [улица], представлявано от Д. П. М.. Посочва се в исковата молба, че със Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на министъра на вътрешните работи на основание чл.204 т.1, чл. 197, ал.1 т.6 от ЗМВР за твърдяно деяние по чл. 194, ал.2 т.3 от ЗМВР на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и на основание чл.210 ал.7 от ЗМВР е отнето почетно отличие на МВР „За доблест и заслуги“ – III степен и „Почетен знак“ – III степен. Сочи се, че Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на министъра на вътрешните работи е отменена от АС-Ловеч, като решението не е обжалвано и е влязло в сила на 11.01.2025г. Твърди се, че от получаването на Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на министъра на вътрешните работи на 28.06.24г. до датата на влизане в сила на Решение №2309/27.24г. на АС-Ловеч 11.01.25г. ищецът се намирал в тежко психо-емоционално състояние. Получил нарушения на съня от постоянния стрес, трудност при заспиването, лек и неспокоен сън, чести събуждания, заради наложеното дисциплинарно наказание. Заради неправомерната заповед градения с години авторитет пред колеги и приятели се сринал, което довело до понижаване на самочувствието му. Ищецът започнал да страни от близки и приятели, ограничи социалните си контакти. Достигнал до състояние на отчаяние и депресия, което се отразяваше неблагоприятно и на отношенията в семейството му, тъй като не можел да обясни защо изобщо е наказан. Издаването на заповедта породило неприятно чувство за „нарушител“, въпреки че през цялата си служба винаги се стремял да спазва законите и разпорежданията на ръководството на МВР. Чувствал се некомфортно и от факта, че поради наложеното наказание загубил доверието на колегите си, относно правомерното му поведение и професионализъм. Като заместник ръководител на ОД на МВР-Ловеч и публична личност на ищеца били причинени отрицателни емоции и психологически преживявания. Бил накърнен и авторитетът му в обществото. Отнемането на почетните знаци, с които заслужено бил награден, още повече засилило нервното му напрежение, повишило раздразнителността му, имал прояви на непредизвикана избухливост, враждебност, гневност, трудно съсредоточаване, чувство на безполезност. С отнемането на почетните знаци била потъпкана и гордостта на И.. Твърди, че цялата му професионална кариера е преминала в системата на МВР, като последователно е преминал от най-ниското стъпало да най-високото в йерархията на една дирекция, като винаги се стремял да изпълнява стриктно и съвестно служебните си задължения. По време на службата си в МВР за повече от тридесет години ищецът винаги се стремял към безупречно поведение. Посочва се още в исковата молба, че ищецът е награждаван многократно при различни ръководства на МВР. Приемал служенето си като полицай като призвание. Твърди, че уволнението му било отразено широко в медиите и интернет пространството и станало достояние до широк кръг от лица, вкл. било съобщено по БНР. Твърди се, че и до момента ищецът търпи неприятни психологически емоции, въпреки че актът е отменен, като все още не е възстановил състоянието си на пълноценен човек. Излага се становище, че са налице всички предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като наложеното му наказание е най-тежкото предвидено в системата на дисциплинарните наказания по чл. 197, ал.1 т.1-6 от ЗМВР, поради което приема за справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди, оценими в размер на 20 000 лв., както и мораторна лихва в размер на 658,78 лв. за периода до 07.04.2025г. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди Министерство на вътрешните работи да заплати сумата от 20 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинен стрес, изнервяне, нарушение в съня, понижено самочувствие вкъщи и сред колегите, затваряне в себе си и намаляване на контакти с хората, депресия, нарушени семейни взаимоотношения, нарушен авторитет, причинени в периода от 28.06.2024г. до датата на влизане в сила на решение №2309/27.24г. на АС-Ловеч, в резултат от отменен акт- Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на министъра на вътрешните работи, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 204 т.1, чл.197, ал.1 т.6 от ЗМВР, както и на основание чл.210 ал.7 от ЗМР е отнето почетно отличие на МВР „за доблест и заслуги„ – III степен и „Почетен знак“ III; както и сумата от 658,78 лв. – мораторна лихва за периода от датата на влизане в сила на Решение №2309/24г. до 07.04.2025г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 08.04.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, в който взема становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Посочва се, че по делото не са ангажирани доказателства за предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ вкл. за причинно следствена връзка между дисциплинарното уволнение на И. и твърдените от него вреди. Посочва се в отговора, че не е налице елемент от състава на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, тъй като дейността по налагане на дисциплинарно наказание на служители на МВР не е административна, а вредите произтичат от незаконосъобразен административен акт, който обаче е постановен по повод служебно правоотношение и не е резултат от административна дейност. Сочи, че не всяко неразположение представлява неимуществена вреда, а неблагоприятните усещания, които предизвиква един деликт, без да се отразява съществено върху душевността, не се схваща като изменение на душевното спокойствие. Твърди се, че на стр.3 пети абзац, ищецът признал факта, че се е почувствал като всеки нормален човек. Оспорва твърденията на И. на стр.2 абзац 6, че след отнемане на почетните знаци се е повишила раздразнителността му, като имал прояви на избухливост, враждебност и гневност. Твърди, че ищецът и преди уволнението е бил избухлив, враждебен и гневен, изводимо от съдържанието на Решение № 2309/27.12.2024г. по адм.дело № 350/24г. по описа на АС-Ловеч в частта относно показанията на свидетеля Ц. П.. Твърди се, че не са причинени на ищеца неимуществени вреди. Посочва се още, че от момента на евентуалното увреждане е изтекъл период от шест месеца, като през този период няма писмени доказателства за претърпяно увреждане на здравето на И., липсва приложена медицинска документация в исковата молба за наличие на заболявания на ищеца, установени чрез епикризи, като ако е имал здравословни проблеми, възникнали вследствие на уволнението, то те не могат да се определят като сериозни, щом не е потърсил незабавно медицинска помощ, а ефектът им е преходен. Твърди се още, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат, като не е положил обичайна грижа за здравословното си състояние. Излага становище в отговора на ответника, че претендирания размер на обезщетение е крайно завишен. Счита, че ищецът злоупотребява с правото си по ЗОДОВ, за да се обогати неоснователно. Твърди се, че решението не е оспорено от министъра на вътрешните работи, а развръзката е можела да бъде друга, ако делото е гледано на втора инстанция. Посочва се, че не е налице и причинната връзка между твърдените вреди и деянието. Поради неоснователността и недоказаността на главния иск, се иска отхвърляне и на акцесорните такива. Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност на исканите от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът, редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв. М. И. с пълномощно по делото, който поддържа исковата молба и моли съда да уважи изцяло предявените искове. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Ответникът – Министерство на вътрешните работи, се представлява от главен юрисконсулт Р. М., която моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Излага становище за недоказаност на елементите от състава на чл.1 от ЗОДОВ вкл. причинени вреди, които да са пряка последица от административен акт или бездействие. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по депозиран списък и излага подробни съображения в писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен – прокурор И. Ш. изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете и предлага на съда да ги отхвърли изцяло.

Административен съд – Плевен, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е по делото и не се спори между страните, че със Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на министъра на вътрешните работи на основание чл.204 т.1, чл. 197, ал.1 т.6 от ЗМВР за нарушение по чл. 194, ал.2 т.3 от ЗМВР на Г. Ц. И. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и на основание чл.210 ал.7 от ЗМВР е отнето почетно отличие на МВР „За доблест и заслуги“ – III степен и „Почетен знак“ – III степен.

Не се спори и относно обстоятелството, че Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на министъра на вътрешните работи е отменена от АС-Ловеч с Решение № 2309/27.12.2024г. по адм.дело № 350/24г. по описа на АС-Ловеч, влязло в сила на 21.01.2025г.

Спори се между страните причинени ли са неимуществени вреди на ищеца и в какъв размер от отменения акт, има ли причина връзка между отменения акт и твърдените вреди, както и съпричиняване на вредите от страна на ищеца.

За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени и гласни доказателства.

Установява се от заверено копие на кадрова справка рег.№ 8121р-11471/06.06.2024г. – л. 28 от адм.дело № 175/25г., че професионалната кариера на ищеца в МВР е започнала на 23.09.1991г., като И. е заемал различни длъжности: от 01.08.1993г. специалист в отдел 05, служба „Свръзки“ със звание „лейтенант“ повишен в звание „старши лейтенант“ от 01.07.94г. и „капитан“ от 24.06.1998г.; в периода 15.01.200г.-25.02.2002г. - инспектор в група „Имуществени престъпления“ към РПУ-Ловеч при РДВР –Ловеч; считано от 25.02.2002г. до 01.03.2002г. - инспектор в група „Тежки престъпления“ в сектор „Криминална полиция“; в периода от 01.03.20202г.- 15.07.2002г.- ВРИД началник на група „Тежки престъпления“ в сектор „ Криминална полиция“; в периода 15.07.2002г. – 05.11.2003г. - ВРИД началник на сектор „Криминална полиция“. Със заповед на министъра на вътрешните работи бил повишен в звание „майор“, считано от 01.07.2003г. В периода 05.11.2003г.-21.09.2006г. заемал длъжността началник на сектор „Криминална полиция“ към РПУ-Ловеч; считано от 21.09.2006г.-04.02.2010г. - началник на сектор „Криминална полиция“ към ОДП-Ловеч, като му е присъдена категория В – главен инспектор; от 04.02.2010г.- 17.01.2011г. – ВНД директор на ОД на МВР-Ловеч II степен; от 17.01.2011г.-14.04.2015г.- директор на ОД на МВР-Ловеч II степен, като му е присъдена категория Б-комисар; от 14.04.2015г. директор на ОД на МВР-Ловеч II степен, старши –комисар. През 2015, 2017 и 2020г. служебното правоотношение на И. било прекратявано, но на основание решения на ВАС впоследствие същото било възстановявано, като със заповед № 8121К-10003/07.09.2021г. на министъра на вътрешните работи Г. Ц. И. бил възстановено и преназначен на ръководна длъжност, както следва: считано от 09.09.2021г.- заместник –директор II степен, тои и началник на отдел „Криминална полиция“ на ОД на МВР-Ловеч „комисар“; считано от 14.09.2022г. – заместник директор, тои и началник на отдел „Криминална полиция“ на ОД на МВР-Ловеч, която заема до 27.06.2024г.