Решение № 146 от 16.01.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Варна, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20223110102694 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от И. К. М. срещу „Е*“ АД отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1748,82 лв., начислена за периода от 04.09.2020 г. до 05.01.2022 г. по клиентски номер *, аб. номер 0100602238 за обект находящ се в гр. *, за която сума е издадена фактура № 0107475544/18.01.2022 г.

Твърди се в *молба, че ищецът е в договорни отношения с „*“ АД по силата на договор за продажба на електроенергия за имот находящ се гр. В*с аб. номер *. При проверка на каса на „*“ АД ищецът установил, че е налице незаплатена сума / процесната/, като от дружеството му били предоставени констативен протокол 5101585/05.01.2022 г., КП за метрологична проверка и процесната фактура. Поддържа, че процесната сума не се дължи, тъй като в обекта през периода, посочен във фактурата не е потребена начислената ел. енергия. Оспорва се правилността на приложената методика по чл. 55 ПИКЕЕ. Твърди, че е налице противоречие на корекционната процедура с Директива 2006/32/ ЕО на ЕП.

Излага се, че при проверката не е присъствал титуляр на партидата или негов представител, не е искано неговото съдействие и КП не му е връчен за подпис. Сочи, че в действащите към момента на извършване на корекцията ПИКЕЕ не се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката. Излага се, че ответникът има задължение да поддържа в изправност измервателния уред и при нередност от отчитането на уреда, абонатът не следва да отговаря, поради липса на вина у него изразяваща се във възпрепятстване на измерването. В исковата молба се поддържа, че при начисляването на сумата са нарушени чл.3, ал.4 ОТ ПИКЕЕ, тъй като сумата е начислена за срок по-дълъг от 31 дни, чл.11, ал.1 ПИКЕЕ- като въпреки избора на абоната да се измерва ел. енергия на дневна и нощта тарифа, му е начислена ел. по трета –различна от посочените от него тарифи; чл.19, т.3 вр. чл.29, ал.3 ПИКЕЕ, тъй като процесното СТИ няма възможност да съхранява данни, не може да се осъществи прочит на точната дата на която СТИ не е измервало ел. енергия; чл.49, ал.3 и ал.4 ПИКЕЕ, тъй като КП не е връчен на абоната след съставянето му, а при изричното му изискване от последния. Доколкото се касае за начислена по трета тарифа е невизуализиран регистър енергия, ищецът счита, че ответникът следва да докаже дали и какво е реалното количество потребена енергия в тази тарифа и 1 периода, в който е потребена. Излага, че наличието на отчетена енергия в невизуализиран регистър изисква софтуер, който абоната не притежава, както и излага, че СТИ притежаващо невидими регистри е негодно, тъй като съдържа регистри, за които абоната не е подал заявление за избор на тарифи в такива регистри. Оспорва съществуването и лицензията на използвания за прочитане на данните от СТИ софтуер. Счита се, че определения във фактурата период е неправилен, а начислената сума е незаконосъобразно и произволно начислена. Иска се уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Сочи се, че остойностената в процесната фактура ел. енергия е отчетена от СТИ и е доставена и потребена от абоната. Поддържа се, че се касае за „софтуерна манипулация“, която има за последица укриване на част от потребената ел. енергия в невизуализиран регистър на СТИ и препятстване на възможността тази енергия да бъде отчетна при ежемесечния отчет на уреда. Сочи се,не съгласно чл.49, ал.2 ПИКЕЕ не е задължително присъствието на абоната при проверката, а същият е уведомен за извършената корекция. Твърди се, че отговорността на ищеца може да се ангажира без да се доказва виновно негово поведение. Поддържа се, че ответникът няма задължение да осигурява видимост до невизуализиран регистър, какъвто е този в който е отчетена енергията по процесната фактура, като въпросния регистър е невидим и за служителите на дружеството, които извършват ежемесечния отчет. Сочи се, че процесното СТИ е параметризирано да използва само първа и втора тарифа и именно те са използвани за измерване на потребеното колучество, а натрупването на енергия в тарифа Т3 е вследствие на неправомерно вмешателство в софтуера на електромера, а не поради предварително планирано използване на същата. Поддържа се, че корекционната процедура има законово основание съобразно приложимите ПИКЕЕ, в която посока са изложени подробни доводи вкл. за приложение на чл.55 ПИКЕЕ. Излага се, че доколкото се касае за точно установено количество реално потребена енергия, заплащането на същата се дължи и на основание облигационните отношения по договор за покупко-продажба на ел. енергия между страните. Иска се отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл.124 ГПК.

Ответникът следва да установи, че ответника има качеството на потребител по договор за продажба на ел. енергия за периода на корекцията, извършването на доставка на ел. енергия в посоченото количество и на твърдяната стойност, надлежното измерване на количеството на доставена ел.енергия посредством метрологично годно СТИ, забавата на ответника; установяване предпоставките дали му основание да начисли процесното допълнително количество ел. енергия, в т.ч. че проверката и начисляването на сумата са извършени съобразно одобрените и приети ОУ; че така преизчислената ел. енергия е определена правилно като количество и размер на дължимата за нея сума съобразно ОУ.

Между страните не е спорно, че ищецът е потребител на ел. енергия за имот находящ се гр. * с аб. номер */ отделено за безспорно с доклада по делото/.

За измерване на количествата доставена електроенергия в този обект на 03.09.2020 г. бил монтиран електромер фабр. № 1114021262156590, като в съставения за монтажа констативен протокол № 2001468 било удостоверено, че показанията на дневна тарифа са 710, а на нощта тарифа-4216./л.52/.

За СТИ фабр. № 1114021262156590 е представен протокол за проверка на електромер 3455p-D-6/23.03.2020 г., извършена от „Еллаб България“ ООД /л.51/, видно от който заключението е че устройството съответства на нормите, като при извършена проверка на показващото устройство е отчетено показание по тарифа 1-710,655 и тарифа 24216,996, за тарифа 3- не е посочено нищо. На л.42 от делото е находящ се документ, за който ответникът твърди, че е част от прочита на данните при извършването на проверката от „Еллаб България“ ООД на 23.03.2020 г., а характера като такъв на документа се оспорва от ответника/ л.92 от делото./

С прието по делото писмо от „Еллаб България“ ООД /л.138/ са предоставени данни, че одобрената от ДАМТН форма на протокола за последваща проверка на СТИ не допуска приложения, както и че не е необходимо да съдържа показания на регистрите, а процедурата 2 изисква само проследяване на правилното натрупване на отчитаната енергия в съответните регистри. Доколкото визирания електромер е програмиран да отчита енергия в две тарифни зони, проверката е установила коректно отчитане на енергията с регистрите на тарифни зони 1 и 2. Отчитането на всички регистри на СТИ не е част от процедурите за извършване на последваща проверка, с оглед на което дружеството не е длъжно и не разполага с отчет за съдържанието на регистрите на електромерите преминали последваща проверка. На 05.01.2022 г. служители на ответното дружество съставили констативен протокол № 5101585 от същата дата /л.38/, с който удостоверили демонтажа на електромер фабр. № 1114021262156590. В протокола било посочено, че в тарифа 1.8.3. фигурира отчет за потребена 008093 квт/ч електроенергия. Документът бил подписан от двама служители на ответното дружество и от един свидетел, поради отсъствие на потребителя. Демонтираният електромер бил предаден за експертиза в БИМ и видно от протокол от 14.01.2021 г., при извършването й била установена намеса в тарифната схема на електромера, поради която в тарифа 1.8.3. била отчетена преминала енергия от 8093,9 квтч.

Ответното дружество извършило корекция на дължимите от ищеца суми за доставена електроенергия за периода 04.09.2020 г.-05.01.2022г. и начислило количество електроенергия от 8093 квтч, разделени на 2 подпериода. На 18.01.2022г била издадена фактура за плащане от ищеца на доставена в обекта му електроенергия на стойност 1748,82 лв. /л.44/

С писмо, връчено на 21.01.2022 г., ответното дружество уведомило ищеца за извършената на 05.01.2022 г. проверка и за резултатите от нея.

От приетата по делото комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза /л.82/ се установява, че проверения на 01.05.2022 г. електромер е с фабр. 1114021262156590, тип МЕ 162 „Искра“, произведен през 2012 г. и същата година е преминал задължителна проверка за годност в БИМ. Монтиран е в обект на ищеца на 03.09.2020 г. с показания в два регистъра, а преди това е преминал проверка оторизирана лаборатория. Срокът на метрологичната му годност е 6 години и изтича през 2026 г., съотв. към 01.05.2022 г. е бил метрологично годен. Сочи се, че електрическата енергия натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 8093 кв./ч е отчетена от СИ, като натрупаното количество ел. енергия този регистър е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера. Сочи се, че е извършено вмешателство чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е въздействано чрез инфрачервения порт.

Излага се, че извършените математически изчисления по фактура 0107475544 са коректно извършени- при изчисленията са употребени правилни цени на електроенергията, определени от КЕВР по технологични разходи за отделните подпериоди. От експерта по софтуерната част е посочено, че при извършената последваща проверка на СТИ на 23.03.2020 г. е извършен прочит на сумарния регистър- 1.8.0., стойността на който е равна на сумата от съдържанието на регистрите 1.8.1 и 1.8.2, като данните за това са приложени на л.42 от делото, с оглед на което при извършване на последващата проверка съдържанието на регистър 1.8.3 е било нулево /л.88/.

В повторната съдебно-софтуерна експертиза , депозирана на 13.10.2022 г. и допълнена с допълнително заключение от 25.11.2022 г. се сочи, че в прочита на регистрите пот протокола за последваща проверка от 23.03.2020 г. се съдържат само регистрите в тарифа 1 и 2, като за тарифа три няма нищо отбелязано. Сочи се, че документа на л.42 от делото представлява извлечение на част от съдържащи се данни за „параметрите на енергонезависима памет“, не е електронен файл, не може да посочи кога и от кого е създаден, тъй като не може да се валидира подпис, разпечатен на протокола. Експертът сочи, че не е открил данни между 23.03.2020 г. и 03.09.2020 г. процесния електромер да е монтиран на друг обект. В о.с.з вещото лице пояснява, че е извършил софтуерно прочитане на процесното СТИ. Сочи, че не може да поясни преписа на л.42 от делото кога и от кого е създаден, като с оглед писмото, изпратено по делото от „Еллаб България“ ООД не може да се заключи, че същия е прочитане на процесното СТИ /л.158/.

Отношенията между страните в тази връзка следва да бъдат уредени по реда на чл.

55, ал. 1 от ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 35/30.04.2019 година, в сила от 04.05.2019 година, във връзка с § 1 от ПЗР на същите. Съгласно посоченото правило случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява 3 измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. От редакцията на разпоредбата следва, че за извършването на начисляването по нея не се изисква виновно поведение на потребителя. Това следва от обстоятелството, че количеството електроенергия реално е преминало през електромера и е било потребено, поради което отношенията между страните ще следва да се уредят по реда на чл. 183 от ЗЗД, тъй като в случая претендираната от дружеството сума представлява цена на доставена и потребена електроенергия, а не обезщетение за вреди от манипулирането на електромера.