Определение № 9144 от 11.04.2019, Софийски градски съд

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Гр. София

11.04.2019 г.

Софийски градски съд първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия:

Свилен Станчев като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 17189 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

Търговско дружество „Е.М.*“ ЕООД гр.

София е предявило срещу Р.България чрез министъра на финансите осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 34 100,77 лева имуществени вреди вследствие удържана от дружеството ищец такса в размер на 20 % за производство на електрическа енергия за периода 01.01.2014 г. – 10.08.2014 г., ведно с лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. При условията на евентуалност спрямо главния иск, ищецът е предявил срещу ответника осъдителен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, за сумата от 7758,50 лева, удържана от дружеството ищец такса в размер на 20 % за производство на електрическа енергия за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. При условията на евентуалност спрямо евентуално предявения иск по чл. 55 от ЗЗД, ищецът е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за сумата от 7758,50 лева, удържана от дружеството ищец такса в размер на 20 % за производство на електрическа енергия за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г.

Съдът намира така предявените искове за недопустими, поради следните съображения:

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът „Е.М.*“ ЕООД гр. София излага, че е производител на електроенергия от възобновяеми източници – вятърна електроцентрала, в експлоатация от 24.02.2012 г., изкупувана от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД. С § 6 т. 2 и 3 от Закона за държавния бюджет на Р. България за 2014 г. се създали нови чл. 35а, чл. 35б, чл. 35в и чл. 73 от Закона за енергията от възобновяеми източници, с които се въвежда такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия. Текстовете били обявени за противоконституционни с решение № 13 от 31.07.2014 г. на Конституционния съд. Ищецът обосновава иска си с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД със събрана от ответника – държавата, такса за производство на електрическа енергия от вятърна енергия на основание чл. 35а-35в от ЗЕВИ по времето, в което тези норми са били действащи, за периода между тяхното влизане в сила и обявяването им за противоконституционни.

Непозволеното увреждане като институт на облигационното право има следните елементи: деяние (действие или бездействие); противоправност на деянието; настъпила вреда; причинна връзка между деянието и вредата; вина, която се презумира, съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД. В конкретния случай, самият ищец не твърди противоправност на деянието, а претенцията се основава на приет и действащ закон, който впоследствие е обявен за противоконституционен. Законът е част от нормативната система на страната и приемането или не на определен закон не може да се квалифицира като противоправно действие или бездействие, дори при констатирано впоследствие противоречие с Конституцията или акт на ЕС. Държавата не носи отговорност за своята нормотворческа дейност, като последната не може да се счита за противоправна, защото произтича от държавния суверенитет и конституционните правомощия на законодателния орган. Тъй като държавната такса е установено със закон публично парично вземане на държавата, нейното събиране не е противоправна дейност и не може да породи право на иск за непозволено увреждане.

Предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД за сумата от 7758,50 лева, удържана от дружеството ищец такса в размер на 20 % за производство на електрическа енергия за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. е недопустим, поради неподведомственост на този спор. Ищецът не уточнява на основания коя от трите хипотези на чл. 55 от ЗЗД претендира заплащане, но изложените доводи в исковата молба обуславят извод, че претенцията е за недължимо платена според ищеца такса на основание чл. 35а-35в от ЗЕВИ (обявени за противоконституционни). Недължимо платени публични вземания, включително и държавни такси, се възстановяват по административния ред на чл. 129 във вр. с чл. 118 ал. 1 т. 3 от ДОПК, а не по гражданскоправен ред.

По същите съображения е недопустим и предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 7758,50 лева, удържана от дружеството ищец такса в размер на 20 % за производство на електрическа енергия за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г.

Поради изложените съображения, налице са основание за прекратяване на производството и връщане на исковата молба. На осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва ищецът да заплати на ответника – Държавата чрез министъра на финансите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното, съдът

О

П Р Е

Д Е Л И:

Прекратява производството по гр. дело № 17189/ 2018 г. на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: