Определение № 7944 от 06.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7944 гр. София, 06.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501965 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№25013261/17.10.2025г. на „Инвестиционна Компания“ АД срещу Определение №20144618 от 23.09.2025г., постановено по гр. д. № 4055/2021 г. по описа на СРС, 176 състав, с което е прекратено производството по делото на основание чл.126, ал.1 ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че липсва идентичност между гр. д. № 4055/2021 г. по описа на СРС, 176 състав и гр.д.№64938/2019г. по описа на СРС. Посочва, че гр.д.

№64938/2019г. по описа на СРС е прекратено и е предмет на въззивна проверка от СГС, поради което гр. д. № 4055/2021 г. по описа на СРС, 176 състав следвало да продължи или да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

Ответниците по жалба „Кибис“ ООД и „РОС Паркет“ ЕООД, считат същата за неоснователна. Поддържат, че гр.д.№64938/2019г. по описа на СРС, 155 състав не е прекратено, а е на етап размяна на книжа по чл.131 ГПК, като подадената по делото жалба е срещу Определение по чл.83, ал.2 от ГПК.

Образувано е и по частна жалба вх.№25015341/02.12.2025г. на „Инвестиционна Компания“ АД срещу Определение №20147228 от 18.11.2025г., постановено по гр. д. № 4055/2021 г. по описа на СРС, 176 състав, с което е допълнено Определение №20144618 от 23.09.2025г. в частта за разноските и на основание чл.78, ал.4 ГПК „Инвестиционна Компания“ АД е осъдена да заплати на ответниците „Кибис“ ООД и „РОС Паркет“ ЕООД сумата от общо 100лева съдебни разноски по делото.

Жалбоподателят поддържа, че по делото не са представени договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК, поради което и не следва да се присъждат разноски в полза на дружествата.

Ответниците по жалба „Кибис“ ООД и „РОС Паркет“ ЕООД, сочат, че бланкетните 1 доводи на жалбоподателя са неверни. Сочи се, че с молба от 18.10.2025г. „РОС Паркет“ ЕООД е приложил по делото договор за правна защита и съдействие, като това е сторено и от „Кибис“ ООД – с молба от 18.01.2025г.

Образувано е и по частна жалба вх.№25015846/15.12.2025г. на „Кибис“ ООД и „РОС Паркет“ ЕООД срещу Определение №20147228 от 18.11.2025г., постановено по гр. д.

№ 4055/2021 г. по описа на СРС, 176 състав, с което е допълнено Определение №20144618 от 23.09.2025г. в частта за разноските и на основание чл.78, ал.4 ГПК „Инвестиционна Компания“ АД е осъдена да заплати на ответниците „Кибис“ ООД и „РОС Паркет“ ЕООД сумата от общо 100лева съдебни разноски по делото.

Жалбоподателите молят за отмяна на постановеното определение и присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на по 1000лв. за всяко от дружествата. Излагат се подробни съображения за липса на действителна преценка за стойността на положения труд по делото от страна на процесуалния представител.

Ответникът по жалба „Инвестиционна Компания“ АД , счит същата за неоснователна. Поддържат, че жалбата на „Кибис“ ООД е нередовна доколкото дружеството е в ликвидация, а липсва пълномощно от ликвидатора към адв.Панталеева. сочи се и че липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение и ако има плащане то било след прекратяване на делото.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателите и взе предвид данните по делото, приема следното:

Частните жалби са депозирани в рамките на срока за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими.

Разгледана по същество, частна жалба вх.№25013261/17.10.2025г. на „Инвестиционна Компания“ АД срещу Определение №20144618 от 23.09.2025г., постановено по гр. д. № 4055/2021 г. по описа на СРС, 176 състав е ОСНОВАТЕЛНА.

Видно от всички дела, приложени към гр. д. № 4055/2021 г. по описа на СРС, 176 състав и от всички уточнителни молби по делото, Софийски районен съд е бил сезиран от „Инвестиционна Компания“ АД с иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено по отношение на „РОС Паркет“ ЕООД, „Европаркет“ ЕООД, Р.Ж.Б. и „Кибис“ ООД, че ищецът не дължи на ответниците сумата от 2030лв. разноски, присъдени с Обратен Изпълнителен лист от 19.08.2019г., издаден по т.д.№7179/2014г. по описа на СГС, поради погасяване на вземането чрез прихващане през 2017г., за събирането на която е образувано изп.дело №20197160400703 по описа на ЧСИ Н.Г.. С Определение №566 от 25.01.2022г. по в.ч.гр.д.№15220/2021г. по описа на СГС е прието, че е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, разяснено е, че подадената искова молба не е съдържала изложение на обстоятелствата на предявените искове /изискване по чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК/, но нередовностите по отношение на предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК са били отстранени с уточнителните молби от 27.02.2020г. и от 04.06.2020г., подадени в производството по гр.д. № 1632/2020г. по описа на РС – Варна. Такива са били депозирани в 2 срок и във връзка с дадените указания от СРС. В същите изрично е посочено, че ответникът „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД е инициирал принудително изпълнение въз основа на издаден в негова полза на 19.08.2019г. изпълнителен лист, който обективира вземане срещу ищеца в размер на 2 030 лева. Посочено е, че изпълнителното основание, по което е издаден изпълнителният лист, е определение от 16.07.2015г., постановено по т.д. № 717982014г. по описа на СГС, което определение според представената справка от деловодната система на СГС е влязло в законна сила на 26.07.2017г. Поддържа се твърдение, че изпълнителният лист от 19.08.2019г. е бил издаден след като в полза на кредитора вече е бил издаден на 18.08.2017г. изпълнителен лист въз основа на същото изпълнително основание и за същото вземане. Заявена е недължимост на присъденото в полза на ответното дружество вземане поради погасяването му чрез изявление за прихващане със съществуващо в полза на ищеца еднородно, насрещно и ликвидно /установено по основание и размер в издаден в полза на ищеца изпълнителен лист от 15.05.2015г., издаден по т.д. № 3416/2015г. по описа на СГС/ вземане. Твърди се компенсационното изявление да е достигнало до кредиторите по изпълнителния лист на 25.08.2017г. Прието е, че ищецът е основал иска си по чл. 439 от ГПК на факти, настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание, с които се свързва недължимост на претендираното от ответника вземане. Налице е твърдение за факт, с който се отрича материалното право на взискателя поради настъпило погасяване на вземането след влизане в сила на изпълнителното основание чрез компенсационно изявление по чл. 103 от ЗЗД на ищеца, достигнало до ответното дружество на 25.08.2017г.

От приложеното по делото копие от искова молба, по която е образувано гр.д.

№64938/2019г. по описа на СРС, 155 състав се установява, че „Инвестиционна Компания“ АД е предявила иск за признаване за установено, че не дължи в полза на „Кибис“ ООД сумата от 2030лв. поради недействителност на Договор за цесия, сключен с „РОС Паркет“ ЕООД, „Европаркет“ ЕООД и Р.Ж.Б.. Независимо, че в заглавната част на исковата молба като ответници са посочени „Кибис“ ООД, „РОС Паркет“ ЕООД, „Европаркет“ ЕООД и Р.Ж.Б., в петитума на исковата молба като ответник е посочен единствено „Кибис“ ООД.

Видно и от справка, предоставена от СРС, 155 състав единствен ответник по иска с правно основание чл.124 ГПК във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД е „Кибис“ ООД.

Независимо, че и по двете дела се претендира установяване недължимост на сумата от 2030лв., основанията на двата иска са различни, различни са и страните по делата.

По гр. д. № 4055/2021 г. по описа на СРС, 176 състав е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, при който дължимостта на сумата се отрича поради погасяване на вземането след приключване на производството в което е издадено изпълнителното основание. По гр.д.

№64938/2019г. по описа на СРС, 155 състав дължимостта на сумата от 2030лв. се отрича поради липса на възникване на вземането в патримониума на цесионера. Видно е, че основанията на исковете по двете дела са различни, различни са и лицата на страната на ответниците, поради което не са лице основанията на чл.126 ГПК за приемане че има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане.

Видно от гр. д. № 4055/2021 г. по описа на СРС, 176 състав не е ясно иск на какво 3 основание се предявява спрямо „Кибис“ ООД доколкото не се твърди изявление за прихващане да е отправяно спрямо това дружество. Ако се твърди, че сумата не се дължи в полза на „Кибис“ ООД поради това, че няма валидно прехвърляне на вземането, то тогава би могло да има идентичност между двете дела, в тази част и производството по гр. д. № 4055/2021 г. по описа на СРС, 176 състав по отношение на „Кибис“ ООД да се явява недопустимо. Поради изложеното СРС, 176 състав следва да даде указания за посочване на конкретния иск, по основание и фактически твърдения, който се предявява спрямо „Кибис“ ООД и преценката за идентичност в тази част да бъде направена едва след постъпване на уточнението от ищеца.

Поради изложеното Определение №20144618 от 23.09.2025г., постановено по гр. д. № 4055/2021 г. по описа на СРС, 176 състав, с което е прекратено производството по делото на основание чл.126, ал.1 ГПК, следва да бъде отменено. Поради отмяна на прекратителното определение, на отмяна подлежи и

Определение №20147228 от

18.11.2025г., постановено в производство по чл.248 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №20144618 от 23.09.2025г., постановено по гр. д. № 4055/2021 г. по описа на СРС, 176 състав, с което е прекратено производството по делото на основание чл.126, ал.1 ГПК.

ОТМЕНЯ Определение №20147228 от 18.11.2025г., постановено по гр. д. № 4055/2021 г. по описа на СРС, 176 състав, с което е допълнено Определение №20144618 от 23.09.2025г. в частта за разноските и на основание чл.78, ал.4 ГПК „Инвестиционна Компания“ АД е осъдена да заплати на ответниците „Кибис“ ООД и „РОС Паркет“ ЕООД сумата от общо 100лева съдебни разноски по делото.

ВРЪЩА делото на СРС, 176 състав за продължаване на съдопроизводствените действия, при съобразяване на мотивите на настоящето определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4