Протокол № 541 от 10.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 541 гр. Пловдив, 03.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова и прокурора и Иван Хр. Перпелов

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600440 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателят – частен обвинител Ц. П. А. се явява.

Жалбоподателят – частен призован. обвинител И. П. Ч. не се явява, редовно

За двамата частни обвинители се явява адв. Б. Б. с пълномощно по делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Д. З. М. се явява лично и с адв. В. Д. и с адв. Е. П. от Адвокатска колегия - София, преупълномощена от адв. Д. М., за което представя пълномощно.

ПОДСЪДИМИЯТ Д. М.: Съгласен съм с преупълномощаването на адв.

П., за което сега се подписвам на пълномощното.

Не се явява защитникът на подсъдимия - адв. Д. М., редовно призован.

По делото са постъпили допълнение към въззивната жалба от частните обвинители Ц. А. и И. Ч. чрез повереника им – адв. Б., както и становище по въззивната жалба от адв. В. Д. – защитник на подсъдимия Д. М..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

1

АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.

Ч. О. Ц. А.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Д. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът след съвещание намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЛАГА към същото допълнение към въззивната жалба от частните обвинители Ц. А. и И. Ч. чрез повереника им – адв. Б., както и становище по въззивната жалба от адв. В. Д. – защитник на подсъдимия Д. М..

ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.

РАЗЯСНИХА се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи и доказателствени искания.

АДВ. Б.: Нямам отводи и доказателствени искания.

Ч. О. Ц. А.: Нямам отводи и доказателствени искания.

АДВ. П.: Оспорваме подадената въззивна жалба на частното обвинение.

Поддържаме възражението с подаденото становище от адв. Д.. Нямаме отводи нови искания.

АДВ. Д.: По същия начин – нямам искания за отводи. Нямам доказателствени искания. Оспорваме подадената въззивна жалба на частното обвинение. Поддържаме възражението с подаденото становище. Нямаме отводи нови искания.

ПОДСЪДИМИЯТ Д. М.: Съгласен съм с това, което казаха адвокатите ми. Нямам отводи и нови искания.

Съдът след съвещание, с оглед изявленията на страните намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход по същество, поради което

2

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ:

Уважаеми апелативни съдии, от страна на прокуратурата липсва протест относно размера на наказанието, но е налице въззивна жалба от частните обвинители.

Моля да имате предвид, че изложените обстоятелства в допълнението към въззивната жалба, а те не всички са изложени съобразно мотивите на съда, обосновават, че действително съдът неправилно е определил като отегчаващи обстоятелства факти по делото, които нямат такъв характер. В допълнението към въззивната жалба и в основната жалба не е посочено, но моля да имате предвид, че от стр. 8 в мотивите на съда е прието като смекчаващо вината обстоятелство направеното признание за виновност и дадените подробно обяснения.

Моля да имате предвид, че съобразно тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС но тълкувателно дело № 1 от 2008 г. с докладчик – съдия Цветинка Пашкунова в т.7 изрично е посочено, че определяне на наказанието по правилата на чл. 373, ал. 2 НПК признанието не следва да се третира като допълнително смекчаващо вината обстоятелство, тъй като то е включено при тази хипотеза, която е разглеждаме.

В случая по никакъв начин не е налице и друго обстоятелство, за да се счете това признание на вината като смекчаващо обстоятелство. Това признание е допринесло за изясняване обстоятелства по делото, а те са били безспорно ясни и не е било необходимо, съобразно това тълкувателно решение.

На следващо място, съдът, както е посочено в допълнителната въззивна жалба, неправилно е счел, че смекчаващо вината обстоятелство е било, че пострадалата е с тъмни дрехи, във фактическата обстановка дори съдът е посочил, че е валяло. Всички тези натрупвания на смекчаващи вината обстоятелства са несъотносими, тъй като, ако се счете за смекчаващо вината обстоятелство, то трябва да се приеме, че пострадалата по някакъв начин е съпричинила пътнотранспортното произшествие, а тя има определени задължения по закон да има определено поведение.

Напротив, тук тези обстоятелства - валежът, обстоятелството, че 3 пострадалата е била видима в крайна сметка, поради това е прието, че подсъдимият е имал задължение да има съответното поведение, е била блъсната и то, на пешеходна пътека, където подсъдимият е следвало да бъде изключително внимателен при движението си.

Моля да имате предвид и обстоятелството, че само след около месец законодателят е променил минималните наказания и тук минималният размер на наказанието би бил значително по-висок след около месец, но в крайна сметка правилно съдът е преценил минимумът на предвиденото в закона наказание. В противен случай биха били по-различни обстоятелствата по делото и приложим чл. 2 от НК.

Считам, че вие следва да отчетете всички тези обстоятелства, които съдът неправилно е приел за смекчаващи и дали те биха се отразили за определяне на размера на наказанието и оттам, с неговата трансформация – с намаляване с 1/3-та, дали са налице условията той да бъде освободен от наказателна отговорност, тоест наказанието дали да е 3 години лишаване от свобода или повече.

От страна на прокуратурата няма протест и ние нямаме възможност, в случай дори и на несъгласие с определяне на наказанието, да атакуваме присъдата в тази й част относно наказанието, пред Върховния касационен съд.

Това ми е становището.

АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, аз изцяло се солидаризирам с изложеното от прокуратурата. Считам, че наказанието, което беше определено от първоинстанционния съд, е явно несправедливо.и занижено по размер по изложените съображения.

За неправилното оценяване на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия, в допълнение на заявеното от представителя на държавното обвинение, ще заявя, че съдът неправилно е приел, че е налице и критично отношение на самия подсъдим към извършеното деяние, доколкото той не е осъществил никакъв контакт с наследниците на починалата за период вече от близо 2 години от настъпване на произшествието.

Също така, следва да се отбележи и абсолютната липса на реакция на подсъдимия при извършването на деянието, доколкото има видеозапис, който 4 е приложен по делото. От него се вижда, че няма спирачен път, няма абсолютно никаква реакция. Той си минава със скорост от около 50 км/час, а може би и по-висока, през пешеходната пътека, при което настъпва произшествието.

Следва да се отбележи това, което отбеляза прокурорът. Налице е много силна обществена нетърпимост към подобни деяния. Заради това и наказанията се увеличиха през последните години. Затова считам, че с оглед генералната превенция, следва наказанието да бъде завишено по размер.

Наказанието, което ние считаме за справедливо. е шест години лишаване от свобода - пак е под средния размер. След задължителната редукция, следва да бъде намалено на 4 години. Считаме, че така постановеното наказание от първоинстанционния съд е несправедливо.и следва първоинстанционната присъда да бъде изменена в този смисъл.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - Ч. О. Ц. П. А.: Съгласна съм с това, което каза моят повереник. Искам само да кажа, че досега колкото и пъти да сме се срещали по този начин така, той един път не е казал „извинявайте“, „съжалявам“.

АДВ. П.: Уважаеми съдии, аз ви моля да потвърдите изцяло първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна, обоснована и справедливо. и в частта относно наложеното наказание и да оставите без уважение въззивната жалба на частните обвинители.

Няма спор относно обосноваността на присъдата, тъй като никой от въззивните жалбоподатели не оспорва факта, че е налице фактическа обстановка, доказана по безспорен начин, съобразно и признанието, което е направил подсъдимият, по реда на чл. 371 т. 2 НПК, правната квалификация е вярна.