Решение № 832 от 09.10.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 832 гр. Бургас, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина П. Иванова

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20242100501429 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435- чл. 438 вр. чл. 278, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба на С. Ц. Г. и Ц. Г. Т. в качеството им на длъжници по изп. д. №195/2020 г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, срещу действия по налагане на запор със запорни съобщения от 17.07.2024 г. върху банковата сметка на С. Г. при „Централна Кооперативна Банка“ АД, върху банковите сметки на Ц. Т. при „Банка ДСК“ АД и „Юробанк България“ АД и върху трудовото възнаграждение на Т., дължимо по трудов договор с "Вая- 2009" ЕООД.

В жалбата се твърди, че между жалбоподателите и взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД има действащи споразумения за разсрочване на задължението, предмет на изпълнителното производство, по които последните изпълняват надлежно и съобразно договорения погасителен план. Твърди се, че съгласно споразуменията към датата на тяхното подписване задължението на Ц. Г. Т. възлиза на 16 557,34 лв., а на С. Ц. Г.- 17 219,61 лв., а запорите по банковите сметки и на трудовото възнаграждение на Т. са наложени за сумата от 26 257,73 лв. Счита се, че действията на ЧСИ Димитров по налагане на запор за сума, надвишаваща реалния размер на вземането, са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, тъй като така предприети могат да нарушат правата им да получават гарантирания от закона минимум, несеквестируем доход.

1

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили писмени възражения от ответната страна, взискател по изпълнителното дело, „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

В същите се застъпва позиция за неоснователност на подадената жалба. Сочи се, че процесните споразумения към настоящия момент са автоматично анулирани поради тяхното неизпълнение. Излага правни доводи относно законосъобразността на действията на ЧСИ, като обръща внимание, че всякога и всяко едно възнаграждение за труд, вкл. пенсия, са частично секвестируеми и наложеният запор обхваща само секвестируемата част и може да бъде изпълняван само по отношение на нея, като третото задължено лице следва да прецени дали и върху каква част от възнаграждението може да бъде изпълнено. По отношение на наведените оплаквания за размера на сумата, върху която е наложен запорът, се изтъква, че доколкото действията по изпълнението се основават на твърденията на взискателя, то не е налице незаконосъобразност. При тези съображения моли жалбата да бъде оставена без уважение. В условията на евентуалност и при позитивно за жалбоподателя решение релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждения, в случай на такова искане.

По делото са постъпили мотиви на ЧСИ Трифон Димитров по чл. 436, ал. 3, изр. второ ГПК. В същите е изложено, че към момента на изпращане на запорните съобщение не е разполагал с информация за това, че длъжниците са заплащали суми по сметка на взискателя. Сочи се, че след подадено писмо от „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 02.08.2024 г., с което се уведомява какъв е актуалният размер на вземането, ЧСИ е изпратил писма до банките „ДСК“ АД, „Юробанк България“ АД, „Централна Кооперативна Банка“ АД и до работодателя на Ц. Т.- „Вая- 2009 г.“ ЕООД за актуализиране на сумата, до която следва да се считат наложени запорите. Сочи, че не са нарушени правата на длъжниците по чл. 446 ГПК, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Съдът на основание чл. 436, ал. 4 вр. чл. 262 вр. чл. 260 и чл. 261 констатира, че подадената жалба е редовна и допустима- подадена е от активнолегитимирани лица по чл. 435, ал. 2 ГПК в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и срещу подлежащи на обжалване действия на ЧСИ по чл.

435, ал. 2, т. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна при долуизведените мотиви.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните в хода на производството доказателства по приложеното изпълнително дело и съобрази изразените от страните становища приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба от 10.04.2020 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството на цесионер на вземане на „Райфайзенбанк България“ ЕАД по изпълнителен лист от 04.07.2013 г., издаден по ч. гр. д.

№300/2013 по описа на Районен съд- Средец за сумата общо от 15 343.49 лв., съставляващи: 10 157,53 лв.- главница по договор за банков кредит от 2

22.01.2008 г., 2534,11 лв.- възнаградителна лихва за периода от 05.12.2011 г. до 30.05.2013 г.; 292,14 лв.- наказателна лихва за периода 05.01.2012 г. до 01.07.2013 г. ; 1529,45 лв.- лихва за периода 25.01.2010 г. до 19.12.2010 г.;

830,26 лв.- разноски по делото.

Солидарни длъжници по вземането са С. Ц. Г. и Ц. Г. Т.. На същите са изпратени покани за доброволно изпълнение на 16.09.2020 г., като са уведомени, че задължението им възлиза на 21 300,22 лв. В хода на производството са предприети множество изпълнителни действия, като в това число налагането на запори върху вземания на длъжниците към банки, така и запори върху трудови възнаграждения.

С молба от 10.07.2024 г. взискателят е поискал извършването на справка в Регистъра на банковите сметки, като при наличие на такива ЧСИ да наложи запори на вземанията по тях с цел обезпечаване на реалното му удовлетворяване. Поискано е още извършване на справка за регистрирани в НОИ трудови договори и налагане на запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците. В изпълнение и след снабдяване с нужната информация ЧСИ:

1) със запорно съобщение от 17.07.2024 г. е наложил запор върху банковата сметка на С. Г. при „Централна Кооперативна Банка“ АД; 2) със запорно съобщение от 17.07.2024 г. е наложил запор върху банковите сметки на Ц. Т. при „Банка ДСК“ АД и „Юробанк България“ АД; 3) със запорно съобщение от 17.07.2024 г., изпратено до „ВАЯ-2009“ ЕООД е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Т.; 4) със запорно съобщение от 22.07.2024 г., изпратено до Централно Ведомство 1 /Агенция/ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Г.. Във всички запорни съобщения е посочено, че дължимата сума възлиза на 26 257.73 лв. (главница, лихви и разноски по изпълнението).

С молба от 29.07.2024 г. и след узнаване за наложените запори до ЧСИ е подадено искане за вдигането им от С. Г., в което органът по изпълнението се извествява, че между длъжниците и взискателя има действащи споразумения за разсрочване на изпълнението на задължението, по което последните престират в изискуемия размер и срок.

На 02.08.2024 г. взискателят е подал молба, с която уведомява ЧСИ, че след извършеното по процесните споразумения плащане размерът на задължението към 29.07.2024 г. е 14 024.77 лв.

Впоследствие е постъпила и молба от работодателя на Т.- „Вая 2009“ ЕООД, в която се сочи, че получаваното от длъжника нетно трудово възнаграждение, изчислено съгласно чл. 446, ал. 2 ГПК е под минималната за страната работна заплата и няма законово основание за удръжка. По отношение на изпратеното запорно съобщение до Централно Ведомство 1 /Агенция/ е получено писмо от Министерство на отбраната на Република България, с което се съобщава, че длъжникът С. Г. не е служител в администрацията на министерството, в структурите на пряко подчинение на министъра.

3

На 05.08.2024 г. ЧСИ е изпратил уведомления до банките, по чиито сметки са запорирани вземанията на длъжниците, с които се известява, че дължимият размер на задължението по изпълнителното дело е 16 416,12 лв. и именно тази сума обхващат запорните съобщения.

Със съобщение от „ЦКБ“ АД уведомява, че сметката с титуляр С. Г. е блокирана за размер от 16 416,12 лв.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на посочените в жалбата действия, като съдът е ограничен от наведените в същата оплаквания.

Макар и бланкетна, се извежда искане за отмяна на действията по налагане на запор със запорни съобщения от 17.07.2024 г. върху банковата сметка на С. Г. при „Централна Кооперативна Банка“ АД, върху банковите сметки на Ц. Т. при „Банка ДСК“ АД и „Юробанк България“ АД и върху трудовото възнаграждение на Т..

Наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност поради несъответвие на сумата, в размер на която са наложени запорите и действително дължимата по изпълнителното дело са неоснователни. Видно от материалите по делото (л. 132, л. 133, л. 138 и л. 140) след известяване от страна на взискателя за актуалния размер на задължението, изчислен след приспадане на погасената чрез плащане по сключените споразумения част, ЧСИ е изпратил съобщения до съответните банкови институции за изменение на сумата, до която следва да се считат наложени запорите.

Недоказани са явяват и оплакванията, че чрез запориране на банковите сметки на длъжниците и на трудовото възнаграждение на Т. би се достигнало до нарушаване на правата на същите по чл. 446, ал. 1 ГПК. По делото няма данни, а и жалбоподателите не твърдят по запорираните им банкови сметки да постъпват само плащания по пълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, поради което не би могло да се направи извод, че действията на ЧСИ са незаконосъобразни /така т. 1 и т. 13 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д.

№5/2013 г./. С жалбата по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК си длъжникът би могъл да брани не хипотетично нарушаване на несеквестируемостта на негово вземане, респ. вещ, а единствено реализирано такова, като дължи в условията на пълно и главно доказване да установи твърдяната от него несеквестируемост.

Не могат да бъдат споделени и твърденията в жалбата, че чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Т. също се накърняват правилата на несеквестируемостта. В настоящия случай съдебният изпълнител е взел предвид постъпилия от работодателя „Вая- 2009“ ЕООД отговор по запорното съобщение, че последният няма да прави удръжки от заплатата, тъй като работникът получава трудово възнаграждение под минималния законов размер. При тази констатация ЧСИ не е предприел принудително изпълнение върху вземането.

4

Предвид гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а действията на ЧСИ Трифон Димитров за законосъобразни, поради което същите не следва да бъдат отменяни.

Мотивиран от горното, Окръжен съд- Бургас

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на С. Ц. Г. с ЕГН ********** и адрес: *** и Ц. Г. Т. с ЕГН ********** и адрес: *** срещу действия на ЧСИ Трифон Димитров, рег. №801 КЧСИ с район на действие ОС- Бургас по изпълнително дело №195/2020 г., изразяващи се в насочване на принудително изпълнение чрез: налагане на запор, съгласно запорно съобщ.

№2835/17.07.2024 г. върху банкова сметка на С. Ц. Г. при „Централна Кооперативна Банка“ АД; налагане на запор, съгласно запорно съобщ.

№2836/17.07.2024 г. върху банкова сметка на Ц. Г. Т. при „Банка ДСК“ АД; налагане на запор, съгласно запорно съобщ. №2837/17.07.2024 г. върху банкова сметка на Ц. Г. Т. при „Юробанк България“ АД; налагане на запор, съгласно запорно съобщ. №2838/17.07.2024 г. върху трудово възнаграждение на Ц. Г. Т. по трудов договор с работодател „Вая- 2009“ ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5