Решение № 1456 от 23.12.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1456 гр. Варна, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. С. като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20243100100246 по описа за 2024 година

Предявен е иск от "02" ЕООД срещу "Централен универсален магазин Варна" ЕАД - в ликвидация за заплащане сумата 27500 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е лишил ищеца чрез ползването на ПИ **** в периода от 1-ви март 2019 г. до 31-ви януари 2020 г., по чл. 59 ЗЗД, с присъждане на съдебни разноски.

Ответникът оспорва иска и твърдяното ползване. Сочи, че е сключил договори за наем, но само на своя имот – съседния ***.

Ищецът твърди, че ответникът не е поставил означения и ограждения, нито е предоставил скица на своя имот, който е част от бетонова площадка върху двата имота, което да препятства наемателите да ползват и съседния имот на ищеца (л. 106).

По същество страните поддържат становищата. Ответникът претендира разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По същество:

По обедняването на ищеца:

От представения заверен препис (л. 6) е видно, че е сключен договор за продажба от 21.12.2005 г. с НА № 148, том IV, рег. № 16476, д. № 731/2005 г.

ВН № 212, чрез който ищецът е придобил собствеността върху имот пл. № 1876, идентичен с процесния (л. 8).

По твърдяното ползване:

1

От представените от ответника в заверени преписи (л. 84 и 88 от делото) договори за наем, е видно, че ответникът е предоставил за ползване: част с площ 1200 кв. м от имот *** през 2016 г. на трето лице ТД, а през 2020 г. – целия имот на община Варна.

Ответникът е задължен, но не е представил нито протокол за предаване на имота, нито пък скица на частта с площ 1200 кв. м. Заявил е, че не разполага с такива документи (л. 152, гръб и л. 181, гръб).

Само въз основа на неизпълнението, не би могло да се приеме, че са съставени протокол за предаването и скица, отразяваща предаден имот, който включва имота на ищеца или част от него. Това е така, защото уговорката и по двата договора е за част или целия ПИ № 1114, поради което не може да се предполага, че в документи, съставени за изпълнението, ще бъде посочен друг имот. Отделно от това, въпреки че е дадено указание, не са изчерпани възможностите за снабдяване с документите от третите лица (чл. 192 ГПК).

За установяването на границата между ПИ №№ 1114 и 997 не е била необходима скица, а трасиране. Ищецът твърди, че ответникът не е трасирал границите на имота, даден под наем и границите не са били видими на място.

Въз основа на показанията на свидетеля М.П. (л. 152, гръб) съдът приема, че до м. март 2019 г. между имотите е нямало ограда, както и че по възлагане от ищеца е извършено трасиране, за което е съставен протокол от 24.04.2019 г. (л. 136-137).

От показанията на свидетелите П. и В.С. се установява, че при огледа, извършен от двамата през м. юли 2019 г., е имало автомобили, паркирани в границите, обозначени от геодезиста на терена чрез точки, нанесени с боя (л.

152-153).

В показанията си свидетелят П. сочи, че достъпът до терена е от едно място, където има портиер, за който свидетелят не знае дали е работник на ответника, през имота на ответника.

Съдът приема, че в процесния период части от имота на ищеца са били ползвани за паркиране на автомобили.

Ищцовото дружество е узнало за това не по-рано от м. юли 2019 г., но съдът приема, че това няма значение за обедняването.

По обогатяването на ответника:

От заключението на вещото лице Т. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 145) се установява, че ответникът е получил твърди наемни цени за процесния период.

Дори портиерът да е бил работник на ответника т.е. представителят на дружеството да е знаел, че в паркинга влизат повече автомобили от капацитета на ПИ № 1114, ответното дружество не е получило допълнително заплащане за това. Наемателят е спестявал разходи, ползвайки имота без да заплаща наемна цена. Съдът приема, че ответникът не се е обогатил (решение № 50290 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4537/2021 г., IV г. о., ГК).

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ищецът следва да заплати на ответника сторените разноски в размер 3150 лв. по списък (л. 200).

2

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от "02" ЕООД, ЕИК 131570451, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, ет. 3, офис № 412, чрез управителя В.Б.П.а, ЕГН **********, тел. *** срещу "Централен универсален магазин Варна" ЕАД - в ликвидация, ЕИК 148046765, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п. к. 9006 р-н "Приморски", к. к. Св. Константин, Слънчев ден, хотел Палас, тел. *** ликвидатор М.Р.Й. за заплащане сумата 27500 (двадесет и седем хиляди и петстотин) лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е лишил ищеца чрез ползването на имот с идентификатор **** в периода от 1-ви март 2019 г. до 31-ви януари 2020 г. (11 месеца), на основание чл. 59 ЗЗД.

ОСЪЖДА "02" ЕООД да заплати на "Централен универсален магазин Варна" ЕАД - в ликвидация, с. ЕИК с. а. сумата 3150 (три хиляди и сто и петдесет) лв., разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3