Решение № 413 от 14.10.2022, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Плевен, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20224400500517 по описа за 2022 година Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 59/19.04.2022 г., постановено по гр. дело № 675/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Кнежа, съдът е отхвърлил иска на С. С. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Кнежа, *** против Л. Д. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Кнежа,***, с който се иска да признае за установено, че арендното правоотношение по Договор за аренда с нотариална заверка на подписите per.

№ 3891 от 07.09.2015 г. по регистъра на нотариус № *** Г.Х., с район на действие Районен съд - гр. Бяла Слатина, вписан в Служба по вписванията Кнежа под дв. вх. per. № 3167 от 08.09.2015 г., сключен между Л. Д. М. в качеството на арендатор и Л. Д. М. в качеството на арендодател, не съществува и да се постанови заличаването на този договор от Служба по вписванията – гр. Кнежа на основание чл.537, ал.2 от ГПК, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение Районен съд – гр. Кнежа е отхвърлил иска на С. С.

И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Кнежа, *** против Л. Д. М., с ЕГН 1

**********, с адрес: гр. Кнежа, ***, с който се иска да признае за установено в отношенията между страните, че Договор за аренда с нотариална заверка на подписите per. № 3891 от 07.09.2015 г. по регистъра на нотариус № *** - Г.Х., с район на действие PC - гр. Бяла Слатина, вписан в Служба по вписванията Кнежа под дв. вх. per. № 3167 от 08.09.2015 г., сключен между Л. Д. М. в качеството на арендатор и Л. Д. М. в качеството на арендодател, няма действие и е непротивопоставим на ищеца, поради конверсията му договор за наем, и да се постанови заличаването му от Служба по вписванията - Кнежа на основание чл.537, ал.2 от ГПК, като неоснователен и недоказан.

Срещу така постановеното решение на Районен съд – гр. Кнежа е постъпила въззивна жалба от С. С. И. чрез защитника му – адв. М. М. от Адвокатска колегия

– гр.

Враца.

Въззивникът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Въззивникът навежда доводи за това, че в случая не се твърди, че има нарушение на императивна правна норма, а че не е изпълнено изискването на чл. 8, ал. 1 от ЗЗД, съдържащ легалната дефиниция на понятието "договор", съгласно която за да възникне изобщо договорно правоотношение е необходимо да има най-малко две страни , освен при едностранните правни сделки, към чиято категория обаче договорът за аренда не принадлежи, като всяка от страните изразява правно валидна воля за обвързване с другата страна по общо съгласие, като с договора страните определят и предмета и съдържанието на правната връзка между тях.

Законът и правовия ред изключват изобщо възможността в едно и също лице, като един и същи правен субект да се съвместяват качествата и на двете страни по договора, което е продиктувано от факта, че едно и също лице фактически не може да изразява воля и съгласие за сключване на двустранен договор, заемайки качеството и на двете страни по договора .

В случая е налице формално сключване на такъв договор, неясно при какви обстоятелства заверен нотариално и вписан Службата по вписванията -Кнежа, но същият изобщо не поражда правно действие и от него не възниква облигационно правоотношение, защото липсва основния елемент от правопораждащия правоотношение факт, а именно 2 съгласието на поне две лица.

Договорът за аренда е производен от договора за наем, представлява специален вид договор, регламентиран в специалния по отношение на ЗЗД Закон за арендата в земеделието, но като вид облигационна сделка, към него се прилагат общите правила на ЗЗД, регламентиращи правната същност на договора като вид правна сделка.

Обстоятелството, че процесният договор е с нотариална заверка на подписите и е вписан Службата по вписвания - Кнежа не променя извода, че същият не поражда правно действие. Изводът на нотариуса, извършил нотариална заверка на подписи върху договора, а не сделка в нотариална форма, че договорът е редовен от външна страна и отговаря на изискванията на закона, не стабилизира правните последици на договора, за съществуването на който е необходимо съгласие на две страни, т.е. не е възможно да бъде потвърдено нещо, което не съществува в правния мир.

Въззивникът счита, че целта, преследвана със сключване на този договор може да бъде постигната, чрез подаване на декларация от страна на ответника в качеството му на съсобственик по чл. 376, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 69 ППЗСПЗЗ за лично ползване на процесния недвижим имот от ответника, което би имало за последица правото да се ползва целият имот именно от този съсобственик. Със сключването на атакувания договор ответникът е придобил правото да ползва целия недвижим имот на договорно основание, въпреки че притежава това право в качеството си на съсобственик, което е недопустимо и в противоречие с правовия ред.

Според въззивника, процесният договор за аренда е сключен с цел да се увредят интересите на останалите съсобственици, като се създаде пречка пред тях да ползват съсобствения недвижим имот лично или чрез отдаването му за ползване на трето лице, т.е. налице е злоупотреба с права от страна на ответника.

На следващо място, неправилни и необосновани са и изводите на съда относно неприложимостта на правилото на чл. 3 от ЗАрЗ след изменението му със ЗИДЗАрЗ (обн. ДВ., бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.).

Ответникът Л. Д. М. притежава по-малко от 25 на сто идеални части от процесния недвижим имот, поради което при настъпилата конверсия на договора за аренда в договор за наем, доколкото липсва потвърждение в 3 срока по § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г.), следва да се приеме, че този договор е непротивопоставим по отношение на ищеца и няма действие спрямо него, поради което следва да бъде заличен от Службата по вписвания - Кнежа. Договорът няма действие и поради изтичане на срокът му при конверсия в обикновен договор за наем, какъвто съсобственик притежаващ по-малко от 25 на сто от идеалните части може да сключи за срок до 1 стопанска година.

В случая, не се касае за обратно действие на нормата на чл. 3, ал. 4 от ЗАрЗ, а за преуреждане на съществуващи арендни правоотношение и привеждане в съответствие с правилото, създадено с посочената норма от момента на влизането му в сила. Това по никакъв начин не засяга правата сигурност, с която съдът е опитал да мотивира изводите си за неоснователност на евентуалния иск.

Въззивникът моли Окръжния съд, да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното Решение № 59/19.04.2022 г., постановено по гр. дело № 675/2021 г. по описа на Районен съд – Кнежа, като неправилно и вместо него да постановите друго по същество на спора, с което да уважи предявения главен иск или евентуалния иск.

Претендират се направените по делото разноски за две инстанции, включително и платеното адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия Л.

Д. М. чрез защитника му – адв. Н. Д. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, в който се изразява становище, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд – гр.

Кнежа следва да бъде потвърдено, като правилно, законосъобразно и обосновано на закона и доказателствата по делото.

Според въззиваемия изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Процесният Договор за аренда с нотариално удостоверяване на подписите на страните с per. № 3891/07.09.2015 г. на нотариус Г. Х., per. № *** на НК, район на действие Pайонен съд – гр. Бяла Слатина, вписан в Служба по вписванията - Кнежа с вх. per. № 3167/08.09.2015 г., е действителен и валиден. Същият е сключен в предписаната от закона форма, при наличие на основание и предмет и поражда валидно правно действие, сключен е в изискуемата от закона форма за валидност, има всички реквизити на договор за аренда, реален предмет и е съществуващ.

4

По делото е установено, че страните в производството ищец и ответник са притежатели на съответна идеална част от правото на собственост и са съсобственици в недвижимия имот-земеделека земя, находящ се в землището на гр. Кнежа, описан в исковата молба, както и че не е спорно между страните, че на 07.09.2015 г. между Л. Д. М., в качеството на арендодател и Л.

Д. М.,в качеството на арендатор, е сключен договор за аренда на земеделска земя, с нотариално удостоверяване на подписите на страните с per. №3891 от 07.09.2015 г. на нотариус Г. Х., per. № *** на НК, район на действие - PC Бяла Слатина, с предмет описания в исковата молба имот, находящ се в землището на гр. Кнежа.

Не съществува пречка договора да бъде сключен от едно лице (един правен субект), но действащ в различно качество от двете страни на сделката.

В конкретният случай процесният договор за аренда е сключен от ответника Л. М. от една страна, като арендодател, в качеството си на съсобственик на отдаваната под аренда земя и от друга страна, като арендатор, в качеството си на земеделски производител.

Невярно и необосновано на закона е твърдението в исковата молба, че по отношение на сключените преди изменението на нормата на чл.З ал.4 от ЗАрЗ /ЗИДЗАрЗ обн. ДВ бл.13 от 2017г. в сила от 07.02.2017 г./ договори за аренда от съсобственици, които не притежават повече от 50 на сто идеални части, следва да се приеме, че настъпва „конверсия“ и тези договори се превръщат в договори за наем по ЗЗД.

Видно от Закона за арендата в земеделието такава норма, преуреждаща правното естество на заварените договори за аренда, сключени валидно и действащи до влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл.З ал.4 от ЗАрЗ /ЗИДЗАрЗ обн. ДВ бл.13 от 2017 г. в сила от 07.02.2017 г./ няма.

Въззиваемият изразява становище, че са изцяло неоснователни, необосновани и непочиващи на закона твърденията за непротивопоставимост на арендния договор спрямо ищеца. Процесният договор за аренда от 07.09.2015 г. е сключен при спазване и в съответствие с разпоредбите на специалния Закон за арендата в земеделието, уреждащ отношенията при отдаване под аренда на земеделска земя. Същият е надлежно вписан в Служба по вписванията в изпълнение на изискванията на закона.

Съгласно чл.З ал.4 от ЗАЗ /в редакцията му към датата на сключване на процесния договор - 07.09.2015 г./, договорът за аренда може да се сключи само от един или само от няколко от собствениците на земеделската земя, като същия е действителен и има действие и по отношение на останалите съсобственици.

Въззиваемият моли Окръжния съд, да потвърди обжалваното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано на закона и доказателствата по делото.

5

Претендират се направените от въззиваемия разноски пред въззивната инстанция.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящето производство обхваща решението в неговата цялост.

Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.