Протокол № 20 от 18.01.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 20 гр. Пазарджик, 17.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Д. П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20235200500668 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:48 часа се явиха:

За жалбоподателя „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ “ ЕООД не се явява представител, редовно призован.

Ответникът С. П. П. не се явява, редовно призован а. От упълномощения от ответницата адвокат е постъпила молба, в която е изразено становище по хода на делото и по съществото на спора.

За третото лице помагач „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ “ АД – редовно призовано, не се явява представител.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, затова при условията на чл. 142 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е по чл. 258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение по гр.д. № 3971 по описа на Районен съд - Пазарджик за 2022 година е прогласен за нищожен договор за предоставяне на гаранция № 4482002, сключен на 11.05.2022 г. между „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. ********* и С. П.

П., ЕГН ********** от гр. П., ул. *********, поради липса на основание - чл.

1

26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и нищожност на договора за паричен заем, който обезпечава.

Осъдено е дружеството „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. ********* , да заплати на С. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. *********, сумата в размер на 50 лева, сторени разноски в хода на производството за държавна такса.

Осъдена е дружеството „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. ********* , да заплати на адвокат Д. М. от САК, на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.

Решението е постановено при участието на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.

*********** в качеството на трето лице помагач на ищеца.

В срок така постановеното решение е обжалвано от „Файненшъл България“ ЕООД.

Излагат доводи за недопустимост на иска , поради липса на правен интерес от предявяването му от страна на ищцата.

Към момента интереса и от провеждане на установителния иск бил отпаднал.

На 29.03.2023 г. между Дружеството, „Изи Асет Мениджмънт АД, с ЕИК *********** и С. П., с ЕГН ********** било сключено споразумение за уреждане на отношения, възникнали от една страна между Дружеството и гжа П. и от друга отношения на г-жа П. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД по договори, сключени между страните, включително и

Договор за предоставяне на гаранция № 4482002.

Представеното споразумение и уговорките в него били новонастъпили факти, които следва да се вземат предвид от въззивната инстанция.

Споразумението е приложено към жалбата.

Със споразумението страните уредили изцяло отношенията и съответно ищцата не дължала никакви суми.

Страните постигнали съгласие, че считат задълженията си. в т.ч. по процесния договор за окончателно уредени и никоя от тях няма претенции към другата във връзка с изпълнението и валидността на задълженията.

В изпълнение на поетите задължения по чл. 3 от Споразумението, 2 ищцата С. П. направила отказ от иск по настоящото дело.

В постигнатото споразумение страните постигнали съгласие, че по настоящото дело няма да имат претенции една към друга при прекратяването му в резултат на отказа от иск, като ищцата декларирала, че няма каквито и да било претенции по отношение на който и да е от сключените между нея и дружеството договори.

С действията си С. П. злоупотребявала с право и действала недобросъвестно. Тя обективно имала право да оттегли направения отказ от иска, но с действията си нарушила постигнатото споразумение.

Дори да се приеме, че отказът от иск по делото е оттеглен, то производството по делото следвало да бъде прекратено, а решението отменено, поради липса на правен интерес на г-жа П..

Поради това и считат, че разноските следва да останат в тежест на страните - така, както са направени.

Съдебното решение било немотивирано, съдът не обсъдил изложените доводи на ответната страна, а от установените по делото факти не следвали направените от съда констатации. Съдът погрешно тълкувал и приложил някои разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), като по този начин достигнал и неверния извод за недействителност на сключените договори:

В договора за паричен заем като разход по кредита била посочена единствено лихвата, (а при условията на чл. 2 т. 8 от него - друго не се включва при изчисление на ГПР с оглед разпоредбата на чл. 19. ал. 3, т. 1 от ЗПК). т. е. няма други допълнителни разходи. В чл. 2 т. 8 от договора ясно информира заемателя какви допускания са взети предвид при изчисляването на ГПР.

Изискването за посочване на всички разходи по кредита произтичало от чл. 11, ал. 1, т. 14. предл. последно от ЗПК („всички други разходи, произтичащи от договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни“), но неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 14 от ЗПК не представлява основание за недействителност на договора по смисъла на ЗПК. като законодателят не е счел, че непосочването на всички разходи, произтичащи от договора за кредит, за толкова съществен, че да доведе до недействителността му - не всички пороци относно необходимото съдържание на договора рефлектират върху действителността му.

Константна била практиката на съдилищата, че за да е спазена 3 разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, не е необходимо в Договора изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът би могъл да направи, а е достатъчно цифрово да се посочи какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, както и общата дължима сума от потребителя. Изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК визирало само формалното посочване на общата дължима сума и ГПР, което изискване е очевидно спазено в процесния Договор. Това се подкрепяло при тълкуването на разпоредбите на самия ЗПК.

В обжалваното съдебно решение съдът коментирал и стойностното измерение на ГПР и възнаградителната лихва на годишна база, като считат, че тук става въпрос за очевидно неразбиране на естеството и начина, по който се изчисляват и определят съответно ГПР и лихвеният процент.

Видно от чл. 2, т. 8 на Договора, при изчисление на ГПР били взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в договора за заем.

С оглед на което, при изчисление на ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 от Закон за потребителския кредит, са взети предвид всички разходи по кредита, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като в настоящия случай това е само лихвата. Съгласно ал. 3 на член 19 на ЗПК, при изчисляване на ГПР по кредита не се включват сумите за разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит или в зависимост от избрано от него обезпечение.

Ето защо несъществуващи към деня на сключване на договора разходи и възнаграждение няма как да бъде включена в ГПР. Ако някакви хипотетични разходи, изначално бива включвана в ГПР, то този показател не би бил верен по отношение на заематели, които са изпълнили задължението си за предоставяне на обезпечение, чрез предоставяне на поръчители, на които не са дължат възнаграждения или да се обхванат възнагражденията на всяка банка в страната, която предоставя услугата по издаване на банкова гаранция.

Освен това, възнаграждението в Договор за предоставяне на гаранция било уговорено като дължимо само при настъпване на визираното условие т.е. е дължимо само ако потребителят прибегне до тази възможност - 4 обезпечаване на вземането чрез поръчител. който предоставя гаранционни сделки, а не е дължимо предварително, за да е известно към момента на сключване на договора за заем, а договорът влиза в сила само ако заемателя не предостави едно от другите две алтернативни обезпечения и то в срок, след сключване на договора за заем, поради което не е условие за сключване на самия договор за заем, както неправилно е разтълкувал съда.

Твърдението, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие на добрите нрави било неоснователно и поради това, че в българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави са критерии там, където обществените отношения не са уредени с императивни правни норми. В този смисъл процесния договор се явявал действителен.

Молят решението да бъде отменено, като претендират юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.

Евентуално правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и молят то да бъде намалено до минимума, съгласно приложимата Наредба.

В срок е постъпил писмен отговор от С. П., чрез процесуалния и представител адвокат Д. М..

Възразява по допустимостта на жалбата поради просрочие.

В случай, че жалбата бъде допусната до разглеждане, на основание чл.

212 ГПК, се предявява насрещен установителен иск за провъзгласяване недействителността на представеното едва с въззивната жалба „Споразумение“. Такова искане пред въззивната инстанция не може да бъде направено. На първо място сочената разпоредба урежда възможността за предявяване на инцидентен установителен иск, като от нея са ясни сроковете и възможностите това да бъде направено. Същественото е, че 5 споразумението, приложено към въззивната жалба, не се представя за първи път и вече е прието в първоинстанционното производство, поради което е безпредметно да се обсъждат правомощията на въззивната инстанция и възможността за предявяване на инцидентен установителен иск пред нея.

Отказ от бъдещи права бил недействителен, поради което и считат представеното споразумение в тази му част за нищожно и прави искане в мотивите си, съдът да се произнесете относно недействителността.

По делото била депозирана молба от г-жа П., в която се сочело, че поради противоправни действия на ответника, тя е била принудена да подпише представеното споразумение, като заявява, че не подържа направеното оттегляне.

Подържа, че представеното споразумение е недействително, като било унищожаемо поради противоречие с чл. 30 ЗЗД, евентуално на основание чл.

29 ЗЗД, евентуално чл. 33 ЗЗД, като прави изрично възражение и моли да бъде провъзгласено за нищожно.