Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6966 от 04.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6620/2023
Вид
Решение № 6966
Подписан
04.05.2023
В сила
13.06.2023
Състав
СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 6966 гр. С, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110106620 по описа за 2023 година

Предявени са искове от „ТЕЦ С“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Я“ № 23Б, представлявано от А А и И Е, с която са предявени искове за признаване за установено по отношение на Т. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл...., че последната дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 60208/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно сумата от 7417.72 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, отчитан с абонатен № . . . , ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 04.11.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 24.10.2022 г. в размер на 1292.17 лв.

Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно главница за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. в размер на 43.43 лв. и обезщетение за забава за периода от 01.12.2019 г. до 24.10.2022 г. в размер на 9.64 лв.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия, въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

1

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Т С” ЕООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на ИРУ.

В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който изразява становище по основателността на предявените искове.

С отговора на исковата молба ответницата оспорва да притежава качеството на битов клиент на ищцовото дружество, тъй като липсва валидно облигационно правоотношение между страните.

Отделно се оспорват представените протокол за проведено ОС на ЕС, в която се намира процесния имот и сключения договор за извършване на услугата дялово разпределение. Изразява се становище, че облигационно отношение възниква с притежателя на вещно право на ползване и с лице, което е сключило договор с топлопреносното предприятие съобразно ТР 2/2017 г. на ОСГКВКС.

С отговора се навеждат твърдения, че ответницата не е поставена в забава за процесните задължения доколкото липсват данни за публикуване на сметките на интернет страницата на ищцовото дружество.

Инвокират се оплаквания и по отношение на претенциите за дялово разпределение като в тази насока се обръща внимание, че няма данни ищцовото дружество да е осъществило тази услуга, ответникът да е поел ангажимент да му я заплати, както и за размера на претенцията.

На самостоятелно основание исковете се оспорват като погасени по давност.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете, като присъди на ответницата направените от нея разноски.

В съдебно заседание ищецът ес представлява от упълномощен представител, който поддържа предявените искове. Ответницата и третото лице помагач не се явяват и не изпращат представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебносчетоводна и съдебно-техническа експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 60208/2022 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение за главница от сумата 7 417.72 лева, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва за период от 04.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 1 292.17 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 24.10.2022 г., сумата 43.43 лева, 2 представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 04.11.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 9.64 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2019 г. до 24.10.2022 г.

С възражение от 21.12.2022 г. длъжникът е оспорил присъдените вземания поради погасяването им по давност.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.10.1999 г., съставен от нотариус Г З, рег.№... от РНК, Н Т Т, е продал на ответницата Т. П. и на Н П. по ½ ид.ч. от процесния имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр.С, ж.к.Л бл.....

На 19.11.2018 г. Н П. е дарила на сестра си Т. П. собствената си ½ ид.ч. от имота, за което е съставен от нотариус Б Б, рег.№... от РНК нотариален акт за дарение на недвижим имот №..., том ІІІ, рег.№..., нот.дело №.../2018 г.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТЕЦ С“ АД на клиенти в гр.С се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

На 30.05.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „Т С” ЕООД. Договор с последното е сключен на 18.09.2002 г. По делото са представени доказателства и за наличие на договорни отношения между ищеца и ФДР - договор № Д-О67/03.06.2020 г.

От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия период е извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение, като въз основа на снетите показания са изготвени изравнителни сметки.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период няма данни за извършени плащания, но общият размер на задълженията е намален с едностранно извършено прихващане с подлежащи на възстановяване суми от промяна на цената на топлинната енергия.

Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С” ЕООД, което е направило реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Експертът е установил, че в имота 4 отоплителни тела, свързани към сградната инсталация с монтирани индивидуални разпределители. Освен това има отоплително тяло тип щранг-лира в банята, за което липсва техническа възможност за отчет. Поради това, към топлоенергията за отопление е добавена и тази, отдадена от отоплителното тяло щранг-лира в банята с 3 мощност от 319 W.

По отношение БГВ е уточнено, че имотът е свързан съм сградна инсталация за БГВ, като топлиенергията за погряване е определена по нормативен път, тъй като няма монтиран водомер за отчет. При изсчисленията е съобразена разпоредбата на чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., а именно разпределяни са по 140 л. вода на денонощие при трима ползватели.

Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в цитираната наредба методика, топлоенергията, отдадена от сградната инсталация. Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.

Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на 7417.73 лв. /отговора на задача № 4, след приспадане на вноските за дялов оразпределение/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени, формиращи цената на иска.

На първо място, от приетите като писмени даказателства нотариалени актове за покупко-продажба от 20.10.1999 г. и за дарение от 19.11.2018 г., през исковия период ответницата е била едноличен собственик на процесния имот, представляващ ап.3, находящ се в гр.С, ж.к.Л бл..... С оглед на това съдът намира, че Т. Н. П. притежава пасивна материална легитимация по иска по смисъла на чл.153 от ЗЕ – като собственик на топлоснабден имот, с което възниква облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия по силата на закона. В случая за пълнота на изложението следва да се отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона. В случая не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на 4 облигационно правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.

В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г. за имота на ответника е доставена топлинна енергия на стойност 7417.73 лв.

Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу разпределената му топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, нито пък, че ФДР е подала грешни данни.

Такива не са установени и от вещото лице.

Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа на тях.

Именно с оглед на заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия период ищцовото дружество е доставило за имота на ответника топлинна енергия на стойност 7417.73 лв.