Решение № 3969 от 19.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3969 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100512614 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца С. П. Б. срещу решение от 19.08.2022 г. по гр.д. №1492/2022 г. на Софийския районен съд, 50 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за недължимост на сумата от 1788,93 лв. за главница, сумата от 287,89 лв. за мораторна лихва и сумата от 344,23 лв. – съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. №25524/2014 г. по описа на СРС, като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по процесното изп. дело са били предприети валидни изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на започналия да тече давностен срок. Поддържа, че молбата на взискателя за налагане на запор на банкови сметки на длъжника от 10.04.2017 г. не може да прекъсне погасителната давност, както и че извършените след настъпилата перемция изпълнителни действия не са валидни и не могат да прекъснат погасителната давност. Твърди още, че последното действие, годно да прекъсне започната да тече погасителна давност, е от 17.03.2016 г., а перемцията е настъпила на 17.03.2018 г., като давността е започнала да тече от датата на последното валидно изпълнително действие, от която дата до датата на депозиране на исковата молба са изтекли повече от 5 г., както и че съдът следва да вземе предвид и изтеклата след предявяване на иска погасителна давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи предявения иск за недължимост на процесните вземания.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата.

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

По делото не е спорно, че по повод процесните вземания е издаден на 30.07.2014 г. изп. лист по гр.д. №25524/2014 г. по описа на СРС, 75 състав, въз основа на който на 09.10.2014 г. е образувано изп.д. №20147860401381 по описа на ЧСИ М.М., като с молбата за образуване на изп. дело взискателят е възложил на ЧСИ на основание чл.18 ал.1 ЗЧСИ да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението.

С молба-декларация от 17.03.2016 г. длъжникът е поискала ЧСИ да прекрати принудителните действия срещу нея, като се е задължила всеки месец да внася по 50,00 лв. до окончателното издължаване.

С молба от 10.04.2017 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши действия: да наложи запор на банковите сметки на длъжника и да наложи запор на трудовото възнаграждение и/или запор на пенсията на длъжника.

Със запорни съобщения от 22.11.2021 г. ЧСИ М.М. е наложил запор върху банкови сметки на длъжника и върху трудовото му възнаграждение, като с писмо от 06.12.2021 г.

„ТексимБанк“ АД е уведомил съдебния изпълнител, че длъжникът има открити сметки, по които няма наличност, а с писмо от 08.12.2021 г. работодателят „Изипей“ АД е уведомил ЧСИ, че длъжникът е служител на дружеството и че е готов да удържа от трудовото му възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.446 ГПК.

Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Правно легитимирани страни по иска по чл.439 ГПК се явяват страните в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник в изпълнителното производство твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът взискател в производството. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.

При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо и същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството без да се произнася по основателността на иска /в този смисъл ТР №8/2013 г. по тълк.д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.10, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и 2 изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл.116 б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116 б. „в“ ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /така ТР №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС/. В случаите, когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие /в т.ч. и в хипотезите на възлагане от взискателя съгласно чл.426 ал.4 ГПК и чл.18 ЗЧСИ/, е направено своевременно, но то /изпълнителното действие/ не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл.129 ГПК /така решение №127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр.д. №2884/2021 г., III ГО/.

Съгласно трайната практика на ВКС /решение №37/24.02.2021 г. по гр.д. №1747/2020 г., ІV ГО, решение №93/17.05.2021 г. по гр.д. №2766/2020 г., ІV ГО и др./ перемпцията е без правно значение за давността. Когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, новата давност започва да тече от последното и прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като 3 перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело, като във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

В конкретния случай с молбата от 17.03.2016 г., с която длъжникът е признал вземанията, давността е прекъсната на основание чл.116 б. „а“ ЗЗД и от тази дата е започнала да тече новата 5-год. погасителна давност.

С молбата от 10.04.2017 г., с която взискателят е поискал от ЧСИ да извърши изпълнителни действия, е прекъсната давността, тъй като кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но те не са предприети поради бездействие на ЧСИ.

Действително след молбата от 10.04.2017 г. до 22.11.2021 г. /датата на която, ЧСИ е изпратил запорни съобщения за налагане на запори върху трудовото възнаграждение на длъжника и върху негови банкови сметки/ е изминал период от две години, в който взискателят да не е искал извършването на изпълнителни действия, поради което и следва да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК на 10.04.2019 г., но перемцията, както вече бе посочено по-горе, е без значение за давността .

С получаване на описаните по-горе запорни съобщения от 22.11.2021 г. давностният срок е прекъснат, след което всеки път е започнал да тече нов петгодишен давностен срок.

Към датата на депозиране на исковата молба /13.01.2022 г./ 5-год. погасителна давност за процесните вземания не е изтекла, т.е. процесните вземания не са погасени по давност, дори и да не се вземат предвид изпълнителните действия, извършени след настъпилата перемция, тъй като погасителна давност не е текла след депозиране на исковата молба, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство. Съгласно актуалната практика на ВКС – решение №50017/27.03.2023 г., постановено по гр.д.