Решение № 3602 от 16.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3602 гр. Пловдив, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330106687 по описа за 2024 година

Настоящото производство е образувано по предявен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда от С. Д. Г. срещу „*** ***“ ЕООД, с който се претендира изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудово правоотношение.

Производството се разглежда по реда на глава двадесет и пета от ГПК – трудови спорове.

Ищцата твърди, че между нея и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № **** г., по силата на който е заемала длъжността **** в ***. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № **** г. на основание чл. 325, ал.

1, т. 1 от КТ. В тази заповед изрично е посочено, че на ищцата се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2 565,75 лв. Ищцата твърди, че към момента на подаване на исковата молба тази сума не е изплатена. Направено е искане съдът да осъди ответника да заплати посочената сума, както и направените по делото разноски.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва иска, като излага подробни аргументи. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда и е процесуално допустим – предявен е от надлежна страна, срещу надлежния ответник, в рамките на преклузивния срок и при наличие на правен интерес.Съгласно разпределението на доказателствената тежест по чл. 154, ал.

1 ГПК, ищцата следва да установи, че е налице неизползван отпуск и че обезщетението не е изплатено, докато ответникът носи доказателствената тежест да установи, ако твърди, че дължимата сума е била платена. Ако такава защита бъде въведена, доказателства следва да се ангажират от ответника.

От събраните по делото доказателства, съдът установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение/ между ищеца С.

Д. Г. и ответника "*** ***" ЕООД/, обективирано в трудов договор № *** г. както и че трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № *** г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. В същата заповед работодателят изрично е признал дължимостта на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 2 565,75 лв.

Не се установява обезщетението да е изплатено до момента на предявяване на иска. По делото няма ангажирани годни доказателства от страна на ответника, които да оборват твърденията или да сочат на изпълнение на задължението.

При липса на спор относно продължителността на трудовото правоотношение, основанието за неговото прекратяване и признатото от самия работодател обезщетение, съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 224, ал. 1 от КТ за уважаване на претенцията.

Ответникът не е ангажирал доказателства, които да оборят изложените от ищеца твърдения или да установят, че задължението е изпълнено.

Липсват данни за изплащане на дължимата сума, поради което съдът приема, че вземането остава неизпълнено.

От така изложеното следва, че предявеният иск се явява доказан както по основание, така и по размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

2

При този изход на спора, и двете страни имат правно на разноски в производство. Ответникът не е представил доказателства за извършването на такива, респ. на същия не следва да бъдат присъждани. Ищцата е представила доказателства за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева, които на основание чл. 78 ал.1 ГПК следва да бъдат заплатени от ответника.

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл. 78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на държавата по сметка на Районен съд Пловдив сумата в размер на 279 лева – за предявените искове, и сумата от 150 лева – възнаграждение за вещо лице съразмерно на уважената част от предявените искове.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА "*** ***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на С. Д. Г., ЕГН: **********, сумата от 2565,75 лв. (две хиляди петстотин шестдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.

224, ал. 1 от КТ.

ОСЪЖДА "*** ***" ЕООД да заплати на С. Д. Г. направените по делото разноски в размер на 550 лв, представляващи разноски за адв хонорар.

ОСЪЖДА "*** ***" ЕООД ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд Пловдив сумата в размер на 102,62 лв., представляваща държавна такса по уважените обективно съединени искове и депозит за вещо лице съразмерно уважената част от предявените искове.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 14дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3

4