Решение № 100 от 25.07.2022, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. гр. Лом, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Административно наказателно дело № 20221620200166 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят ВЛ. М. ВЛ. с ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр. ****, е недоволен от издаденото от Началника на РДНСК - гр. Монтана Наказателно постановление № М-23-24 от 14.09.2021 г., с което, на осн. чл.

232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, и моли съда да го отмени.

В с. з. жалбоподателят не се явява, не се представлява и не сочи уважителни причини за неявяването си.

Административнонаказващият орган се представлява от гл. експерт Ц.Х., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С Наказателно постановление № М-23-24 от 14.09.2021 г., на осн. чл.

232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева, за това, че като главен архитект на Община Лом, на 28.05.2021 г. в гр. Лом, е издал разрешение за строеж № 2 4 за строеж „Гараж – допълващо застрояване в УПИ ***, кв. *** по регулационния план на гр. Лом“ с местонахождение ПИ с ид. **** по кадастралната карта на гр. Лом, ул. ****, допрян до жилищна сграда на два 1 етажа – основно застрояване, разположена в съседния УПИ ***.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвидения от закона 7-дневен срок за обжалване.

По същество се явява основателна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

В.В. е длъжностно лице – главен архитект на Община Лом. В това си качество, на 28.05.2021 г., издал разрешение за строеж № 24 за „Гараж – допълващо застрояване в УПИ **** по регулационния план на гр. Лом“ с местонахождение ПИ с ид. **** по кадастралната карта на гр. Лом, ул. ****, допрян до жилищна сграда на два етажа – основно застрояване, разположена в съседния УПИ ****.

На 14.06.2021 г. служителите на РДНСК – Монтана – Р.П. и А. Д. извършили служебна проверка във връзка с издаденото разрешително за строеж. Констатирали, че е разрешено построяване на гараж, който е допълващо застрояване, до сграда в съседен имот – основно застрояване /къща на два етажа/ - в нарушение на чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 от ЗУТ. Съставен бил констативен протокол, а на 18.06.2021 г., със Заповед № ДК-11-М-5 на Началника на РДНСК – гр. Монтана, издаденото Разрешително за строеж № 24/28.05.2021 г. е отменено. На 04.08.2021 г. св. Р.П. – старши инспектор в РДНСК – Монтана, в присъствието на св. Б.Б., съставила АУАН № М-23 на В., за нарушение на чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 от ЗУТ. Актът бил подписан от В. без възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили и допълнителни такива. Впоследствие, въз основа на така съставения АУАН, АНО е издал атакуваното НП № М-2324 от 14.09.2021 г., с което, на осн. чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева.

В случаят съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради следните съображения:

Неправилно Административнонаказващият орган /АНО/ е приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, който текст предвижда, че „Разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината“. В конкретния случай, АНО приема, че, в качеството си на Главен архитект на Община Лом, жалбоподателят издал Разрешение за строеж /РС/ № 24/28.05.2021г. за „Гараж - допълващо застрояване в УПИ ***, кв. *** по регулационния план на гр. Лом“, а едновременно с това отрича този факт, като в оспореното НП твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ. т. е., че разрешението за строеж е издадено от друго лице, а не от главния архитект. Поради това възниква невъзможност за жалбоподателя да разбере, в какво нарушение е обвинен, респ. наказан, поради което настоящият съдебен състав намира, че е нарушено съществено правото му на защита, което се явява и съществено процесуално нарушение, неподлежащо на саниране.

2

На следващо място в Наказателно постановление № М-23-24 от 14.09.2021 г. на Началника на РДНСК гр. Монтана липсва конкретно определен санкционен текст, тъй като в чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ са налице три отделни хипотези на отговорност при извършено нарушение. В настоящия случай не е посочено в обжалваното наказателно постановление коя хипотеза намира наказващия орган за нарушена и по кое точно предложение в т. 2 на чл. 232, ал. 1 от ЗУТ, следва да се санкционира нарушителя, поради което не може и правилно да организира правото си на защита.

От това описание не става ясно какво е нарушението, за което е наказан жалбоподателят.

Разпоредбата на чл. 148, ал. 1, т. 1 от ЗУТ изисква в разрешението за строеж да се впишат всички фактически и правни основания за издаването му. В настоящия случай от описанието става ясно кои основания са вписани в разрешението за строеж, издадено от жалбоподателя.

Видно е, че в Наказателното постановление АНО не е посочил коя хипотеза прилага наказващият орган и по кое точно предложение в т. 2 на чл.

232, ал. 1 от ЗУТ, следва да се санкционира нарушителят: съгласува, одобрява или издава въпросното разрешително за строеж.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че при издаването на обжалваното НП е допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Нарушението е съществено, тъй като води до неяснота за лицето срещу което се води административнонаказателното производство относно елементи на състава на административното нарушение, за което същото е наказано.

Неяснотата в случая е налице във фактите и правната квалификация на същите. По тази причина това нарушение представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.

По отношение на разноските:

При този изход на делото, в настоящото производство не се претендират разноски и не се представят доказателства от страна на жалбоподателя за сторени такива, поради което не следва да се присъждат.

При тези съображения, и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № М-23-24 от

14.09.2021 г. на Началника на РДНСК - гр. Монтана, с което на жалбоподателя ВЛ. М. ВЛ. с ЕГН ********** и адрес на призоваване: гр.

****, на осн. чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

3

Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр.

Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4